петък, 19 юни 2015 г.

Летописни сведения за Аспарух Велики.



       Световната историческа наука е изумена от военният и административен талант на кан Аспарух. Той единствен за период от 700 години успява да създаде държава на Балканите, където римляните през 44 г. поробват траки, македони и гърци. 





     
      Опити да създадат държава на Балканите са правели готите след ІV в.: Аларих, Теодорих Страбон, Теодорих Амал. Но все безуспешни. Опити да завладеят тези земи правят авари и славяни, но не успяват да създадат държава. Единствено кан Аспарух успява, при това безвъзвратно и създава Българска държава на юг от Дунав. Поклон пред гения на българщината.




За кан Аспарух, син на Кубрат, основал през 680 г. държава на Балканите с име България, има сведения:

     1.     В българските добавки от ХІV в. в хрониката на Манасий:

    „ При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).

       2.     във Вселенската хрониката от ІХ в. на Теофан:

В по-голямата част от гръцките преписи на Хронографията на Теофан, името е ’Ασπαρούχ, има форми и ’Απαρούχ, а в латинския превод на  Анастасий Библеотекар — Asparuch (Theoph. Chron., II, 226.12).

       3.     в Бревиария от ІХ в. на Никифор:

ГИБИ, т. ІІІ, 1960, с. 295:



      4.  в Арменската география от VІІ в., приписвана на Анани Ширакаци:

       В разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.” (Ашхарацуйц), се съобщава следното сведение: „От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”

      В географията от VІІ в. на Анани Ширакаци р. Волга ("Ател","Ра") тръгва „от Каспийско море на север с два ръкава, които се съединяват”, а след това се обръща на запад към т. нар. „Хипийски планини” и стигайки до дн. украински град Донецк се влива в р. Дон (Танаис).

      5.     в еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф с андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут:

В периода 954-961 г.г. андалузкият министър-евреин Хасдай Ибн Шапрут пише писмо до хазарският цар Йосиф и получава отговор от него.

         В писмото си Шапрут, който разбира от хорасански (персийски) търговци, че в Хазария държавната религия е юдаизма, пита откъде са хазарите. Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:

В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р  били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.”
Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е „Дунав“.

     6.   в Църковните протоколи на VІ Вселенски събор:

В Църковните протоколи на VІ Вселенски събор (680/681), също четем за нападението на Аспарух и превземането на Мизия:

         "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки".

      7. в Българския апокрифен летопис: – като Испор.

                           Името Аспарух е известно име на Кавказ, един грузински Аспарух


      8. в Именникът на българските владетели: - като Исперих, Есперих

Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. 



14 коментара:

  1. "...Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” ( Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144 )...".

    За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната добавка: " От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и вавилонското царство бяха едно " (с. 64). Тоест, българския преводач, по отношение на пасажа, че " власи, и сърби, и прочия, всички са едно " има предвид, че са подчинени от българите...

    ОтговорИзтриване
  2. ЕСПОР е изписано на гърдите на сребърния орел от гроба на Великия Владетел - нека уважаваме неговото име, така както ни го е оставил самият той. Еспоррих е с титлата Владетел Рих. Поздрав!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво пише на гърдите на сребърния орел, открит в Гроба на Кан а субиги Еспор...ако не , проверете....това ми го сподели покойният първопроходник в търсенето за Българите, писателят Пламен Цонев - вечна му памет!

      Изтриване
  3. Титлата му според Именника е КНЯЗ, не хан, не кан

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. старата форма е Къназ и съответсва - сравни с надписа на Омуртаг KANASYBIGI , НО сравни и с надписа от медалйона KANE SYBIGI също на Омортаг. Налага се , че оригиналът е KAN със съответните допълнения. В първият случай като превод : Кан Аз со Бога Омортаг Във вторият : на Кан со Бога Омортаг

      Изтриване
  4. ,,където римляните през 44 г. поробват траки, македони и гърци" - така наречените "македонци" не са ли гърци? - спирам да ви чета смешния сайт

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато атиняните се срещнали с бащата на Александър Македонски Филип за да преговарят с него е бил необходим преводач защо ако македонците ги представяте за гърци !

      Изтриване
    2. Филип е роден във Филипопол/Пловдив/, може би там е роден и Александър Велики!Значи, че те са Българи и не са разбирали гръцки език!

      Изтриване
    3. До Камемое Здравейте. Със сигурност траките имат участие в етногенезата на нашия народ, но теорията, че ние сме наследници пряко и изцяло единствено на траките и говорим техния език, а не езика на славяните, тоест теорията, че славяните са измислено понятие, необозначаващо реална етнокултурна общност, различна от траките, а траки и древни българи са едно и също нещо, е невярна по три причини.

      Първата причина е тази, че съществуват писмени паметници от езика на траките. От езика на траките има останали свидетелства на писмени извори с гръцки букви – пръстена от Езерово, надписите от Кьолмен, Шуменско, надписа от Дуванли. Също така от латиноезични и гръкоезични автори са съхранени 23 тракийски думи, за които авторите изрично споменават, че са от тракийски произход. Изброените извори показват, че езикът на траките, който въпрек че е индоевропейски, е коренно различен от старобългарския език, който става богослужебен и официален държавен през 893 г. Тоест физическите носители на този език не са траките, а народ, различен от траките.

      Втората причина е, че тъй като страните, които днес наричаме славянски, говорят език, близък до българския, би следвало като следствие от теорията, че днешните българи са изцяло идентични с древните траки, или в даден период да е имало миграция на население от Балканите на север към днешните славянски земи, тоест тези народи също да са наследници на траките и да са генетично близки до нас, или тези народи и страни да говорят езици, близки до нашия като следствие от възприемането на старобългарския език от тях като богослужебен след покръстването им.

      Тъй като генетично те не са близки до нас, но говорят езици, близки до нашия, би следвало това да е следствие от възприемането на старобългарския като богослужебен език език след покръстването им. Също така археологически няма потвърждение за миграция на траки на север и запад от традиционните им земи. Напротив, разселване на предците на народите, които днес наричаме славянски, е доказано от археологията и то е от север на юг, запад и изток.

      Изтриване
    4. А ако днешните славяноезични народи не са били славяноезични преди покръстването си и възприемането на старобългарския език – Русия, Сърбия, наследниците на Великоморавия – Чехия, Словакия, би следвало преди покръстването на тези земи да няма имена на хора, местности, племена, селища с ясна славянска етимология, разбираема днес от всеки един човек, говорещ който и да е от съвременните славянски езици.
      Но изворите показват, че имена на хора, селища, племена, местности с ясна славянска етимология се срещат в тези земи още преди покръстването им и въвеждането на старобългарския език:

      - имената на великоморавските владетели – Моймир (833-846), Растица (Растислав) (846-870), Светополк (840-894); Славомир (?-871 г.) - временен моравски владетел – въпреки, че първите християнски мисионери идват от Бавария през 831 г., богослужебният език е латински и изброените имена нямат латинска етимология, а са в именната традиция на моравците отпреди покръстването им, а старобългарският език е въведен във Великоморавия през 863;
      - Блатноград – столицата на Блатненското княжество, възникнало през 839 г. и просъществувало до 876 г.;
      - Властимир – последен княз на сърбите преди покръстването им, Строимир (851-891) – княз на сърбите отпреди покръстването им през 871-872 г.;
      - имената на южните племена моравци, браничевци, езерци, севери, смоляни;
      - княза на северите Славун, извършвал нападения в Тракия през 735 г.;
      - панонският хърватски княз Людевит (810-823), вдигнал неуспешно въстание срещу васалната зависимост от франките през 823 г.;
      - имената на предците на руснаците - племената поляни, древляни, северяни, драговичи, смоляни (идентично с името на родопското племе смоляни), лютичи, кривичи;
      - имената Новгород, Светослав, св.Владимир, Ярослав (978-1054) и Святополк I (978-1019) – и двамата, родени преди покръстването, Добриня – пълководец на Владимир отпреди покръстването, Володислав – сродник на Игор Рюрикович.

      Също така в някои славянски земи, например в Полша старобългарският език никога не е бил богослужебен език. Полша приема християнството от Рим през 966 г. и богослужебният език там е латински. Първите преводи на Библията на полски датират от 1280 г., които не са запазени. Първият запазен, но не цялостен превод е от около 1455 г. но въпреки това поляците говорят на език, сроден на останалите езици, наричани славянски. Тоест те са говорели славянски език като роден отпреди покръстването си.

      Тоест, въпреки, че възприетото от науката понятие ,,славяни“ с корен от ,,слава“ (вместо от ,,слово'') да е късно - от 16-ти век, то свидетелства за реална етнокултурна общност с три клона – южни, западни и източни, които говорят сродни езици, което показва общ произход и праезик, от който техните езици произлизат.

      Изтриване
    5. Третата и изключително важна причина е, че към момента на образуване на българската държава, траките отдавна са латинизирани и една част елинизирани, т.е. още преди идването на славяните и прабългарите на Балканите траките вече не са говорили тракийски език. Свидетелство за този процес са севернотракийските племена на даките - предците на днешните румънци - те говорят език, произхождащ от латински. Също така свидетелство са и власите, които също говорят език, произлизащ от латински. Власите са наследници на романизирано тракийско население. Латинският се налага в покорените от римляните земи поради смесването на римляните с местното население. Този процес настъпва навсякъде където римляните се смесват с местното население - в земите на днешните Испания, Португалия, Франция, Румъния, Молдова. Ако бяхме траки, днес щяхме да говорим език, произлизащ от латински и близък до румънския. За разлика от земите на север от Дунав където романизираното тракийско население - даките, успява да съхрани латинския език най-вече поради отдръпването си в планините и поради заселването векове по-късно - след 10-ти век, на влашко население в днешна южна Румъния, на юг от Дунав романизираното тракийско население е асимилирано.

      Поради настъпилата при траките латинизация вследствие на римското владичество, няма как те да са физическите носители на езика, който в края на 9-ти век става богослужебен и официален в Първото Българско царство. Носителите му са славяните, а древните българи, носители на името българи, което се налага, са различни от траките и от славяните.

      Изтриване
  5. И кой по-точно е НАМЕРЕНИЯТ гроб на който и да били от българските владетели???

    ОтговорИзтриване
  6. Попитай в Скопие, дали не са гърци ;-)

    ОтговорИзтриване