събота, 27 юни 2015 г.

Как беше създадена Аварската държава.

Неоспоримо е, че аварите към 555 година са под подчинението на азиатските каганатски войски на тюркският ябгу (джабгу) Истеми, чийто старши брат е създател на Първият тюркски каганат в края на V в. и началото на VІ век.

         „Името авари в китайските източници не се среща; среща ли се в Орхонските надписи, си остава спорно; беше изказано мнение, че така трябва да бъде обяснено загадъчното народно название пар-пурум и апар-апурум, присъстващо в надписите само на едно място, където се говори за миналото. (В.В.Бартольд. Тюрки. Алматы., 1998, с.17, 18).
Във византийските летописи за първи път аварите са упоменати през втората половина на V в. от Приск Панийски. Към 463 г. аварите нападат савирите и ги прогонват на запад от Волга. Тогава аварите са спряни от българите, както научаваме в `Свидас`, където под думата Άβαpις е поместен следния разказ: "τι τος ’Αβάρεις ο Βούλγαροι κατ κράτος ρδην φάνησαν, τι οί ’Αβάρεις ξήλασαν Σαβίνωρας, μετανάσται. γενόμενοι π θνν οκούντων μν τν παρωκεανΐτιν κτν [τν δ χώραν πολιπόντων δι τ ξ ναχύσεως τοΰ κεανοΰ μιχλδες γινόμενον, κα γρυπν δ πλθος ναφανν· περ ν λόγος, μ πρότερον παύσασθαι, πρν βορν ποιήσασθαι τ τν νθρώπων γένος. δι δ π τνδε λαυνόμενοι τν δεινν, τοΐς πλησιοχώροις νέβαλον, κα τν πιόντων δυναττέρων ντων ο τν φοδον (Nieb. οχ) φιστάμενοι μετανίσταντο.] σπερ κα ο Σαράγουροι λαθέντες κατ ζήτησιν γς πρς τοΐς ’Ακατίροις Οννοις γένοντο..... Τоест, „Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.
В средата на VІ в. аварите вече са на подчинение на тюркския военачалник Истеми, който стъпва на Кавказ в периода 562 – 565 г., когато покорява там, според арабоезичният историк ат-Табари (Х в.), народите „банджар, баланджер и абхаз ”.

Тюрките на Истеми 
      Точно банджар (известни на ат-Табари по персийските източници), са тези, които са известни във византийските летописи (Прокопий, Агатий и Менандър), като кутригури. Това става видно от едно общо сведение при Прокопий и Ат-Табари.
Абу Джафар Мухамад ибн Джарир ибн Йазид ибн Касид ибн Гилиб ат-Табари (839-923) дава първи сведения за „банджар” (или „бунджар”), които изписва и като „бурджан”. Тези сведения имат при ат-Табари сасанидско-персийски произход от времето на царуването на Кавад (488-496; 499-531) и синът му Хосрой Ануширван (531-579). В  истанбулския препис на Ат-Табари, направен през Х в. от Бел`ами, „бунджар”  са изписани „булджар”.
Тук ще обърнем внимание на едно съобщение на ат-Табари, което има съответствие при Прокопий Кесарийски.
 Ат-Табари пише: „...абхазите, банджар, баланджар и аланите се обединили за атака на страната на Хосрой Ануширван и нападнали Армения, за да подложат населението й на грабеж...” (История на пророците и царете, ХХІІ).Събитието се развива през 541 г., според византийският историк от VІ в. Прокопий и е във връзка с византийско-персийският конфликт по това време. Ето текста при Прокопий: „Хосрой току-що беше изпратил и една хунска войска срещу подвластните на ромеите арменци, за да отвлече вниманието на ромеите и да прикрие действията си в страната на лазите. Други съобщиха на Валериан и ромеите за тези варвари и те ги пресрещнаха и в завързалата се битка им нанесоха унищожително поражение, вследствие на което повечето от варварите бяха убити. Персите узнаха всичко това.” (Тайната история, С., 1983, с.22).
Можем да се доверим на ат-Табари, че аланите също са участвали в това нападение, защото първа точка на сключеният през 562 г. петдесетгодишен договор между Византия и Персия, потвърждава ролята на аланите в атаките през Кавказ на юг. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата (Дербенд – б.м.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. СанктПетербург, 1860).
Византийските историци познават народа „абхаз” и са дали доста сведения за тях, но нищо не са казали за „банджар” и „баланджар”, упоменати от ат-Табари, заедно с алани и абхазци при атаката. Тях те наричат, както става видно от мирният договор от 562 г., с името „хуни”, а Прокопий (и след него Агатий, Менандър, Теофилакт и т.н.) ги именува „кутригури” и „утигури”...
И така, „Банджар/бунджар”, т.е. българите, които са покорени от  тюрките на Истеми през 565 г., не са случаен народ в Кавказ. През 565 г. пада тяхната държава Велика България, създадена точно преди 100 години от Ирник, т.е. през 465 г., както пише и в „Именникът на българските владетели“.
 През 565 г. Истеми  разбира, че бурджан/българите даже са получавали ежегоден данък от Персия. По съвета на бунджарите, пише ат-Табари, Истеми се насочва към северо-западната граница на Персия, която е на Дербендския проход в Кавказ, за да поиска от персите той да получава вече българския данък.
В тази част планината Кавказ е най-близко до Каспийско море и тук персийския цар Хосрой Ануширван (531-579) вече е ремонтирал мощна и труднопревземаема 40 км. стена, която е преградена между скалистите склонове на Кавказ и Каспийско море. Дербендският проход е разкрит на Истеми от бунджар и точно те го завеждат там, като го съветват да иска данъка, който Кавад (488-496; 499-531) им е плащал някога, разказва ат-Табари.
         Истеми не само, че не получава този данък, но и не успява да мине през силно укрепената Дербендска стена. Тогава той решава да стигне до персийската граница откъм северо-изток и си поставя за цел първо да превземе Согдиана, която от 50 г. вече се управлява от хуно-ефталитска династия.
    Към 566 г. Истеми тръгва към Согдиана, като стратегическата му цел е да превземе държавата на хуно-ефталитската династия в Согдиана и да стигне до северо-източната граница на Персия. Когато стига на изток към Согдиана обаче разбира, че част от войската му в Предкавказието, която е от авари, се е отцепила от него и е сключила „вархонски” съюз с бунджарите.
          През 455 г. гепидите на вожда Ардарих убиват в Панония първородния син на Атила, чието име е било Елак. Гепидите към 566 г. владеят Панония. Кутригурите обаче, които след 565 г. загубват Велика България и са дали  10 000 конница в услуга на победителите тюрки, успяват да подлъжат 20 000 аварска конница и от Предкавказието в галоп ги отвеждат в Панония. Тук авари и българи побеждават гепидите и им отнемат всичко. Гепидския вожд бяга в Константинопол. Лангобардите помагат на авари и българи, а след 568 г. лангобардите по право отстъпват на хуно-българите Панония и се изселват в Италия.
През 568 г. е създадена общата държава в Панония между авари-тюрки и кутригури-българи.
         Истеми е бесен от измяната на кутригурите и на голяма част от аварската му армия. В летописа на Менандър (VІ в.) е запазен текст как той се заканва, че като превземе държавата на хуните-ефталит в Согдиана, ще се върне и ще накаже отцепниците, които не са птици и не могат да избягат като отлетят...
      Те обаче избягват,... чак в централна Европа. Според Менандър, не всички авари в тюркската армия, са станали отцепници. Той изрично пише, че техният брой е само „20 000”, а Теофилакт Симоката даже нарича тези изменници авари „псевдо-авари”.
През 568 г. е създадена в Панония новата държава на „вархоните” (авари и хуни), в която ръководител става аварския командир, той си присвоява титлата „каган”, а негов заместник е владетеля на хуните-кутригури, който заема титлата ябгу, т.е. „ювиги“ (заместник на кагана).
През 796 г. Карл Велики побеждава аварите и този година е фиксирана като край на държавата Авария в Панония.

Виж също така изследването:
Държавата на авари и българи в Панония през VІ и VІІ век. bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/06/v-v.html

2 коментара:

  1. Българският произход не е тюркски, а е от кимерийците. Още през VII в. пр.н.е. асирийски клинопис нарича кимерийския владетел "цар". Тюркските титли сред българската военна администрация навлизат след 568 г., когато българи-кутригури и авари-тюрки създават обща държава в Панония, която българският владетелски род напуска през 619 г. и Орган става съюзник на Византия и нейният император Ираклий.

    ОтговорИзтриване
  2. Това е съчинение по картина и няма нищо общо с българите. Има вмъкнати дати и събития но те не са точни а измислени и натъкмени.

    ОтговорИзтриване