петък, 19 юни 2015 г.

Арабски летописец от Х в. дава сведение за столицата на Велика България.

         Има едно сведение за българите при арабоезичния историк ал-Мас`уди (ум. 956), което дава данни за търговските отношение на Велика България на Кубрат и Хорезм.

 
 Картата на ал-Мас`уди


       „Градът на булгар  е разположен на брега на морето Майутис  (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия (с. 43, 44).” (Арабски извори за българите. С., 2000, Райна Заимова)   

За арабоезичните автори всеки един народ произлиза от синове на Ной. В случая ал-Масуди няма предвид, че българите са тюрки, а посочва тип за сравнение и в никакъв случай не отъждествява тюрки и българи. На друго място ал-Мас`уди специално посочва, че българите произхождат от сина на Ной с име Йоан...


   Древен Хорезм по южно-източния бряг на Каспийско море
     

     

                  Когато учените четат  горният пасаж , те посочват, че източник на сведението за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но, освен това ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, който днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
       
        Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан не пишат за български град (явно столица) на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.

        Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и във волжко-българската компилация от ХІІІ в. „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди).

       Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.


          Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, което визира Кубратовата държава България.


    
  За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.


Факсимиле от ръкописът на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767г.

       В рускоезичната историческа словесност "хвалиси", са били наричани "хорезмийците". Поставянето на българи и хорезмийци заедно в ръкопис от 1767 г. на императрица Екатерина Велика, ни дава възможност да погледнем по-задълбочено на сведението от Х в. на ал-Мас`уди за културни и търговски връзки между Велика България и Хорезм.




groznijat.tripod.com/kalandas/

       С.П.Толстов : "Никто из анализировавших наш текст авторов не обратил внимания на давно и прочно установленную в востоковедной литературе идентификацию «хвалиссов» русской летописи и хорезмийцев. Между тем это отождествление, подкрепленное авторитетом такого корифея русского востоковедения, как В. В. Бартольд, не вызывает сейчас у специалистов ни тени сомнения. Хвалиссы - не загадочный народ «у устьев Волги», а хорошо известные русским славянам хорезмийцы - Хвалисское (Хвалынское) море - не что иное, следовательно, как «Хорезмийское море». Естественно, что русские и, вероятно, народы Поволжья назвали Каспий именем ближайшего к ним и наиболее тесно-связанного с ними цивилизованного восточного народа, на протяжении многих веков являвшегося посредником в сухопутной и морской торговле глубинных восточноевропейских областей с странами Ближнего и Среднего Востока."




1 коментар:

  1. На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.

    И така, в какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература.
    За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):

    Сведенията са заемани по книжен път;

    Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала;

    Хронологична неяснота и неопределеност Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в.Тук нямаме за цел всички особености на средновековната арабоезична литература, затова ще посочим само още една;

    Компилативно редактиране

    ОтговорИзтриване