Хрониката от ІХ в. на Теофан: „Тук е необходимо да кажем за древността на
унновундобългарите и котрагите. По тази страна на северните брегове на
Евксинския понт (Черно море – бел. К.М.), зад езерото, наричано Меотийско (Азовско море – бел. К.М.), откъм страната на океана по сарматската земя
тече река Ател (Волга – бел. К.М.); към
тази река се приближава р. Тапаш, която извира от Иберийските (Грузинските - бел. К.М.) врата в Кавказ (Дарялския проход - бел. К.М.);
от сближението на р. Танаис (р. Дон - бел. К.М.) и р. Ател, които са над Меотийското езеро и се разклоняват в различни страни,
извира р. Куфис (Кубан - бел. К.М.) и се влива в Понтийско море, близо до
мъртвите врата, срещу полуострова Овнешко чело. От горепосоченото езеро морето,
подобно река, се съединява с Евксинският понт при Боспор Кимерийски
(Керченският провлак – бел. К.М.), където
вадят мурзила и друга риба. На източните брегове на Боспор Кимерийски, зад гр.
Фанагория, освен евреи, живеят много народи. Зад това езеро нагоре, където е р.
Куфис, в която ловят българската риба ксист, се намира древната Велика България
и живеят съплеменните на българите котраги. По времето, когато Константин беше
на запад (стъпва в Италия през 662 г.-бел.К.М.), Кроват, владетеля на България и котрагите, починал...”.
Бревиарият от ІХ в. на Никифор: „Сега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за
произхода и устройството им. Около Майотийското езеро, по река Куфина била
разположена отдавна още така наричаната Велика България и така наричаните
котраги, които са едноплеменни с тях. По времето на Константин, който умрял на
запад, Куврат, който бил господар на тези племена, умрял...”.
Днес е общоприето между историците, че Теофан и Никифор
независимо един от друг, черпят горните данни от неизвестен летопис от краят на
VІІ в., при това преписват буквално, което става ясно от сведението им, че
Бат-Боян още плаща данък на хазарите. Последното е нормално за краят на VІІ в.,
но не и за ІХ в (?).
Внимателният прочит на откъсите при Теофан и Никифор от
ІХ в. за Велика България показват, че нито един от двамата не пише, че Кубрат е
първият създател на държава с име Велика България.
Никифор даже изрично отбелязва, че там „била разположена отдавна още така наричаната
Велика България”, а Теофан я нарича - „древната
Велика България”.
Подобни определения за старина не могат да бъдат
прикачени към една държава, ако тя за пръв път се появява в епохата на
византийският император Ираклий (610-641). Неизвестният автор от краят на VІІ
в., от когото заемат буквално данни Теофан и Никифор, няма как да възприема
създадената от Кубрат в началото на същия VІІ в. държава за „древна” („стара”) (?).
И очевидно този неизвестен автор от края на VІІ в. изобщо
не пише, че Кубрат е първооснователя на Велика България. Теофан, който е по-многословен от Никифор, пише, че
хазарите превзели „Задпонтийска България”,
а после я нарича „първа България”,
явно имайки предвид от позицията на ІХ в., че Аспарух през 681 г. създава втора
в Мизия (?). По-интересното в случая е,
че той не нарича превзетата от хазарите българска държава към 669 г. „древна Велика
България”, което ще рече, че под последната явно има предвид много по-стара
страна от тази, която хазарите превземат (?).
И така, в хрониката на Теофан се посочват три Българии.
От тях две са на една и съща територия „отвъд Черно море“, но са темпорално (времево) различни. Хазарите превземат към 669 г. „Отвъдпонтийска
България”, т.е. България оттатък Черно море, докато „Велика България“ е „древна“
и „стара“, неслучайно Никифор отбелязва: „Сега
е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за
произхода и устройството им…“.
Тоест, отнася времето назад към хуните.
Теофан въвежда и числителни редни, т.е. нарича превзетата
от хазарите „България“ отвъд Дунав – „Първа България“, за да покаже, че
основаната от Аспарух през 680 г. на юг от Дунав, е втора.
И така, Теофан познава темпорално три Българии: „древна
Велика България“, превзетата от хазарите „Отвъдпонтийска България“, която
териториално съвпада със земите на „древна Велика България“, понеже за Теофан
хазарите слагат изобщо край на „Първа България“, явно имайки предвид, че по
негово време в ІХ в. държавата основана от Аспарух е – Втора България, понеже
не е отвъд Понт…
Тоест, в началото на VІІ в. Орган и Кубрат не създават за
първи път държава България, а само възстановяват „древна Велика България“. И
понеже, Орган и Кубрат отхвърлят тюркското иго наложено през 565 г. над Велика
България, не е трудно да свържем името на Ирник от „Именникът на Българските
владетели“ и да си дадем сметка, че неговите „100 години“ в „Именникът…“, са
времето от 465 г. до 565 г.
Тоест, държавата която е наричана от неизвестният летопис
от края на VІІ в. и от гръкоезичните автори от ІХ в. - „древна Велика България“,
е била създадена през 465 г. от третият син на Атила, чието име Ернак е едно и
също с името на Ирник от „Именникът на българските владетели“ (това поддържат историците Бъри, Макуарт, Рънсиман,
Вернадски, Мюсе, Артамонов).
Древна Велика България в този смисъл е приемник на
Хунската империя, но без загубените през 455-465 г.г. територии от Панония до
Днепър.
И всъщност, точно това казва хрониста Никифор: „Сега
е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и
устройството им…“.
Проф. Томпсън, 1948 г., в началото на монографията си „Хуните“, пише:
„Ученият, който изучавайки историята на Римската империя
е решил да пише и за историята на хуните, трябва да започне с признанието, че
предлага история, която няма нито начало, нито край. Тази история трябва да
започва с въпроса: бива ли да отъждествяваме хуните с хсионг-ну, които така
често се споменават в китайските хроники? Този въпрос се обсъжда от времето,
когато френския учен проф. Дегин първи допуснал хуните да се идентифицират с
хсионг-ну. Но Дегин е живял през ХVІІІ в., когато не са съществували много
науки, с които днес историята трябва да се съобразява. Не всички авторитетни
учени са склонни да приемат тази версия. Противниците на версията за
родственост между хсионг-ну и хуните често припомнят думите на Бъри, че който
поддържа тази теория, се основава на полето на фантазията, а не на фактите. Във
всеки случай, докато специалистите не приемат общо мнение, на човекът, изучаващ
историята на Римската империя, настоятелно се препоръчва нищо да не говори за
хсионг-ну [от
Ордос и Жълтата река над Китай.]“
Няма коментари:
Публикуване на коментар