понеделник, 1 юни 2015 г.

Що значи Светият Дух за България?



Иисус е казал: ”Ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий       (Деяния на Светите Апостоли; 1:8).

Учениците знаят, че ще дойде. Но с каква точно цел, освен благовестие? Те продължават да смятат, както по време на тригодишната проповед на Иисус, че крайната цел е „възстановяване царството Израилево”.

Тези дванадесет ученика явно са си все още старите рибари, хора без ясно съзнание за своята мисия пред човечеството.

Те очакват Христос да се върне със славата на небесните ангели едва ли не вдругиден, след Възнесение Господне.


Те все още гледат назад, даже не предполагат, че на езичници е предопределено да изградят лавров венец на Иисус, като Господ бог на Римската империя.

Христовите рибари се вживяват в родовото братство, в спомена за началото на „царството Израил”. Жените, съпричастнички на Христос, са поставени на заден план в общественият замисъл на все още непроходилата църква. Мъже братя” (1:16;2:29) - това е обръщението между тях.

Тези хора са така затворени в мечтателства и жребно суеверие, че няма никакви данни те да станат нещо повече от рибари-ученици. Нищо не подсказва, че това са бъдещите апостоли на християнството. А Савел, който пази дрехите на убийците на Стефан, даже си няма и понятие, че ще е бъдещият апостол на езичниците Павел, чиито блестящи откъм словестност послания ще изумяват...

И тогава...се случва Петдесетница.

Светият Дух...слиза връз тях. 

Светият Дух слиза върху хора, чието единствено преимущество е, че те действително вярват в Иисус Христос.

Това е същият Свети Дух, както учи и църковният символ, Който е бил връз пророците. Голяма част от пророците също са наивни и чистосърдечни люде, като рибарите, учениците на Иисус.

Павел е съзнал най-дълбоко, че е нищо, както той, така и останалите апостоли, без „Свети Дух в нас” (І. Посл. до Солун., 4:8).

Не случайно Църквата славослови Свети Дух като Бог, равнопоставен на ипостасите на Отца и Сина в Светата Троица.

Човечеството и днес е изумено как Галилейските рибари, дърводелци и митничари, станаха Апостоли и промениха човечеството.

Погледът се спира върху Свети Дух. Задържа се върху Свети Дух. Съзнава се, че без силата и тайнството на Светият Дух, дори Петър отрича Христос до трети петли.

Само благодарение промисълът на Свети Дух, Рим, символът на всичко омразно за ранните християни, които съвсем реално са очаквали „краят на света”, придобива почти вълшебна метаморфоза и става център на новия, християнския свят.

Рибарите се трансформират в Апостоли, нихилизма в себеотрицание, омразата в надежда, отрицанието в ново бъдеще, България в Свещенна България. Днес във вчера, миналото в утре.


Няма коментари:

Публикуване на коментар