понеделник, 15 юни 2015 г.

bTV: Непознатата династия Дуло през погледа ни днес.

                  Защо знаем толкова малко за династията Дуло, дала на Европа не само владетелския род на българите, но също така първият славянски крал Само през първата половина на VІІ в. и първият унгарски крал Арпад през втората половина на ІХ в.?




През 1930 г. историка Стивън Рънсиман в своята монография „Историята на първата българска империя“ (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281) в специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник”, опровергава българския историк Златарски, който на основата на една грешна своя хипотеза твърди, че Ернак, третият син на Атила, не е една и съща личност с Ирник от „Именникът на българските владетели“.

Златарски пише:„щяхме да знаем, че родът на Атила е бил Дуло” (Васил Златарски. История на българската държава през средните векове, т. 1. Първо българско царство, част 1 - Епоха на хуно-българското надмощие, С., 2002, трето фототипно издание., с.42).

Рънсиман (1930 г.) опонира на Златарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло”.


Учените, които приемат, че Ирник от „Именникът на българските владетели“ и Ернак, третият син на Атила (за когото пише през 448 г. летописеца-очевидец Приск Панийски), са една и съща личност и следователно Атила и Аспарух са от един и същ династичен род Дуло, са: Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе…

          
        Българските историци и днес не желаят или по-точно липсват им интелектуални сили, за да върнат Ирник от „Именникът…“ от представата за една митична и легендарна личност към реалността за една историческа личност.

   Това е срамно за българската историческа наука. И досега мастити български историци твърдят, че Ирник бил „митична личност”, чувал съм да го казва от ефир даже проф. Божидар Димитров.



В българската историческа наука продължава да не се изследват личността и делата на Ирник и баща му Атила от династията Дуло, което е съзнателно подронване на престижа на българското минало и особено на старото българско династично право.

Йоан Екзарх през Х в. намира възможност да спомене за това българско династично право: при българите отначало князете били [поставяни] по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата(„Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159).

На 18 ноември 1846 г. д-р  Иван Селимски от Атина пише в писмо до Георги Золотович в Цариград, че през 1845 г. руският пътешественик Виктор Григорович открил в българските земи и отнесъл в Москва „списък на царете, цариците и патриарсите ни, от които по-голямата част е била неизвестна досега“ (Библ. д-р Иван Селимски, кн. ІІІ, р. 47, 48).

През 1857 г. Раковски пише в свое писмо:"Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и прочие." (Д-р Боби Петров. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С. 1910).

В своята книга „Календар и хронология“ (С., 1994) незабравимия Йордан Вълчев посочва, че „първото съчинение от новите времена, в което Атила заема главно място, е „История Блъгарска“ от Гаврил Кръстевич, излязла в Цариград през 1869 г.“ (с. 61).

„IСТОРiЯ БЛЪГАРСКА под имя УННОВЪ“.
books.google.bg/books

Тоест, през нашето Възраждане, преди да бъдат наложени в освободена България след 1878 г. историческите догми на Иречек и Златарски, Атила е присъствал като част от българската стара история.

Време е Атила и Ирник от династията Дуло да заемат отново своето достойно място в пантеона на българската памет, за да можем един ден да напишем и ние монография за „Древна Велика България“, в която да има глава „Българския династичен род Дуло“.

Засега все още трябва да се съобразяваме с историческите „партенки“ на руски учени като Плетньова и Л.Н.Гумильов, според които не съществува българска династия Дуло, а има само някакви турски тюргешки родове дулуси (Плетньова) , а Орган и Кубрат не са български династи, а „тюркски ханове“ (Л.Н.Гумильов).


Символът на династията Дуло, намерен в гроба на Кубрат.

Радостно е, че вече свободно и либерално можем да изхвърлим на „бунището на историята“ простотиите на руските учени за българската история…А на западните историци трябва да обърнем внимание да не пишат за българското минало, ако само ще преписват от руснаците и няма да са способни на собствено историческо съждение.






bTV: Непознатата династия Дуло през погледа ни днес

http://vbox7.com/play:287ebf24e1&start=3

Няма коментари:

Публикуване на коментар