сряда, 24 април 2013 г.

Два приноса в кимерологията. Bulgarian historical project Κιμμέριοι / KUR Gamir (ra)




 
     Ще дадем два примера, които са във връзка с бурно развиващата се напоследък в историческа наука дисциплина  „Кимерология“. 
    Явно прав се оказа ветерана И.М.Дяконов, който преди няколко години предрече, че кимерологията я чака такъв научен бум, какъвто преди стотина години сполетя египтологията.



                Първият пример се свежда до това, че преди нас  -  letopisec.blog.bg/history/2012/02/08/kyde-e-bil-kimeriiskiiat-grad-harcalas-frigi-i-mizi-syiuznic.897900 - не бе локализирано мястото на кимерийския град Харцалас. 
                    В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Н. Медведская пише: 
                    „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]“ history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

   

                И.Н. Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...books.google.fr/books

           Следователно, нито големият кимеролог Аскольд Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито И.Н.Медведская знаят къде е...
         В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)
                И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...



           
                      Вторият пример, на който искаме да обърнем внимание е къде е била местността Гуриана, която е била между Урарту и държавата Гамирая ( акадското „KURGamir (ra)”)?
                 Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: 
            "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз  обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки.
                               Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.  
         
              Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.
          
Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел. letopisec), с която е граничила  територията  населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту." history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html


            И така, споровете са къде е била Гуриана, но както и във връзка с град Харцелас, така и тук, учените, специалисти по Древен Изток, изобщо не предполагат, че могат да потърсят помощ от късно-античен текст.

             През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  "
За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише:
 
„Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

 
       Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т.е. Иванчик е почти прав сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни...


      
         Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: "В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." (Войната с готите, кн.ІV.5).

вторник, 23 април 2013 г.

Финикия, която занесе хуритско-урартската култура в Европа.


      През ІІ-І в.в.  пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. 

         В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.



       „Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.



       Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.


урартска писменост

       Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби (en.wikipedia.org/wiki/Kumarbi), както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия... Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).



         Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.
        bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8
      Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.
       Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към VІ в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на ХХ в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.

      Урарти (бояни) и кимерийци (протобългари) създават синтез от VІ в. пр.н.е. до края на ІV в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места (гавара Утиг, оттук термина при Прокопий в VІ в. за българите, като "утигури") да дойдат иберите.
знакът IYI, олицетворяващ бичата глава
      След това пост-урарти и пост-кимерийци се преместват на север от Кавказ.
        От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние..
От финикийците древните гърци (а чрез тях и всички европейци) получават знанията за производството на стъкло и обработката на слонова кост, приемат азбуката, създаването на авторска литература, паричните знаци, някои научни постижения (т.нар. „питагорова теорема“), философски възгледи (в Милетската философска школа), издигането на храмове, храмовите статуи, изгарянето на благоухания в религиозните церемонии, много елементи в религиозните и митичните вярвания. Финикийски религиозни представи оказват съществено влияние върху цели култове (култа към Кабирите) или религиозни учения (Орфизъм,Питагорейство). Вероятно под финикийско влияние в древна Гърция възниква нова форма на държавност, градът-държава —полисът.
       

сряда, 10 април 2013 г.

Кой разсече "Гордиевия възел" на цар Мидас?


         Известни са имената на няколко кимерийски царе...Тешуб (произходът на името е хуритски), Дугдаме/Лигдамис...Първото на асирийски, второто на гръцки, но редуването d/l не дава съмнение на учените, че това е един и същ цар...Той е омразен на йонийците с това, че разрушава храма на Артемида в Ефес...

                                                 Артемида Ефеска


               Древният град Ефес


       Сандакшатр е също кимерийски цар. Близостта му в корена с името на утигура-българин Сандилх ме кара да вярвам, че това не е случайно...



     Кимерийската география доскоро бе свързвана с предскитската култура на северното Причерноморие, но новите изследвания показаха недвусмислено, че това е подвъпросно и се базира само на откъслечно сведение на Херодот за някакви старини кимерийски, които той бил видял. А както се знае, Херодот не е ходил по-източно от Олбия...


          Днес  кимерийската история се изучава, като се взимат предимно и основно асирийските сведения за тях от VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е. и около тяхното инфоядро се включват вече допълнително античните сведения...Мала Азия е чудесен ареал за кимерийското минало...всъщност, през VІІІ-VІІ в.в. цяла Мала Азия е под кимерийска хегемония...





           През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми ... Калимах и Хесихия дават сведение, че Дугдами/Лигдамис е превзел Ефес и е изгорил храма на Артемида...Същият кимерийски цар превзема и град Сарди...Слага ръка на много йонийски градове... Именно заради неговите кимерийци  фригийския цар Мидас се самоубива с "бича кръв"...И прави един  възел...Гордиевия възел, разсечен от кимерийския цар Лигдамис...




"В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." Прокопий Кесарийски, летописец от VІ в., в книгата си Войната с готите, кн.ІV.5