понеделник, 22 юни 2015 г.

Велика България не била държава, според руски учени.



На съветската и руската историческа наука дължим много от историческите лъжи, които сериозно са повредили правилната представа за ранната българска етногенеза.

Опитът българската династия Дуло да бъде отъждествена с племенното име на един от тюркските патриархално-общински родове  в Алтай „тулуси“, известни и като тюргеши, е предприет целенасочено от съветската наука, за да внушава, че произхода на българите е тюркски. При това без да се отчита, че Ирник (Ернак, третият син на Атила) от V в. от н.е., упоменат  и в „Именника на българските канове”, няма как да отиде в Средна Азия, за да се върне рода му през средата на VІ в. като тюргешки род?

Светлана Александровна Плетнёва (1926-2008)

Една от най-упоритите съветски учени, които се опитват да наложат тюркския произход на българите е Плетньова, която дори смята, че „рода Дуло (Дулу) в Тюрския каганат се борил за власт с управляващият род Ашина” (гл. 2, Хазары, М., 1976).

През 1937 г. М. И. Артамонов издава „Очерки древнейшей истории хазар”. Това е по времето, когато Н.Я.Мар разработва хипотеза за произхода на българи и чуваши от Месопотамия. Под егидата на Мар, младият Артамонов пише, че Кубратова България не е вече „раздробена от хуно-български племена”, а е „държава”.

През 1950 г. обаче лично Сталин във в. „Правда” посмъртно развенчава теориите на Мар. Езиковедският яфетизъм на Н.Я.Мар наистина има своите слаби страни, но за съжаление, – нещо характерно за тоталитарно общество - заедно с езиковедските изследвания на Н. Я. Мар, е натирена и „българската предистория”, която е изпратена от съветските идеолози в планината Алтай.

А. П. Новоселцев в „Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа” (М., 1990) повтаря след Плетньова, че Велика България (VІІ в.) не е била истинска държава, а някакво обединение на номадски племена. Те били „племенно-родови обединения”. Същото е мнението и на Плетньова, наричайки държавата на Кубрат с дефиницията „самостоятелно обединение” (гл. 2).

Твърдението на съветските историци, че Велика България не е била „държава” става догма спусната от Москва, пред която и български учени като проф. Рашев и проф. Ив. Добрев чинопреклонно се подчиняват, налагайки си „автоцензура” да не пишат за държава Велика България на Кубрат, а за….“номадско обединение“.

И всичко това при условие, че Псевдо-Захарий Ритор пише още през 555 г. в своята сироезична хроника, че българите на север от Кавказките проходи имат СВОИ ГРАДОВЕ....

"И след Вратите са българите с техния собствен език, езически и варварски народ, и те имат градове.”

Но за това се мълчи, понеже нали разбирате, скъпи приятели, че няма как българите да са тюрки от Алтай, щом през 555 г., в която се появяват за първи път на запад от Волга тюрките на Истеми, българите отдавна имат построени свои градове на Кавказ до аланите.




Захарий Ритор - глава 3 от книга 7 и глава 7 на книга 12
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Тези още не са изтрезнели дайте им водка и ги оставете.

    ОтговорИзтриване