вторник, 9 юни 2015 г.

Кимерийски артефакти.

      Въпросът с кимерийските артефакти бе решен едва в последните години на ХХ в. и несъмнено най-главна заслуга за това има проф. Асколд Иванчик.

books.google.fr/books



www.academia.edu/11316735/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D1%8B_%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%84%D1%8B._%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8B_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%B9_%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-_%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8B_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B8_II_._%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0_2001_324_%D1%81

www.academia.edu/6077224/%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8._%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%8C%D0%B5_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_VIII_VII_%D0%B2%D0%B2._%D0%B4%D0%BE_%D0%BD.%D1%8D._%D0%B2_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_Pontus_Septentrionalis_III_._%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0_2005
 
    Още през 1993 г. в дисертацията си в Женева за кимерийците, Иванчик посочи, че  старите предразсъдъци за този народ, се основават на неправилно разбиране за ролята на кимерийците като отделен, независим от скитите етнос.



В асирийските дворцови и жречески канцеларии в северна Месопотамия през VІІІ –VІІ в.в. пр.н.е. много ясно разграничават скити от кимерийци и не ги отъждествяват. За първи път асирийците пишат за кимерийците през 714 г. пр.н.е., когато те нападат Урарту от север.

Асирийските клинописи съдържат сведения на разузнавачи или въпроси на оракул към бог за предстоящи битки, ето защо те са информация за кимерийците по време, което е съвременно на тяхната хегемония в Предна Азия и Анатолия в края на VІІІ в. пр.н.е. и първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е.

През първите три четвърти на VІІ в. кимерийците действат на запад от Асирия в региона на Мала Азия, докогато скитите не са познати в този регион през първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е., тъй като те действат тогава предимно на изток от Асирия, в Мидия и Мана.

Херодот пише за кимерийците през V в., т.е. три века по-късно от реалните събития, но за съжаление неговите сведения за този народ са намерили почва в учебниците и днес всеки знае, че Херодот бил написал, че скитите подгонили кимерийците от северното Черноморие и те отишли на юг от Кавказ… 

Дали обаче е така?

Според асирийските клинописи, скитите се появяват на юг от Кавказ цели 50 години по-късно от кимерийците. Нещо повече, днес учените преразгледаха и основаващото се пак на Херодот предположение, че предскитската култура на черноморските степи била кимерийска. Това твърдение, според Иванчик, се основава на предоверяване на Херодот, който пише за кимерийски старини на север от Черно море.

Разбира се, това не означава, че сведенията на Херодот не са верни, а означава, че те трябва да бъдат преосмислени от нов ъгъл.

Първо, трябва да се вземат за основа на кимерийската история асирийските клинописи, които описват за един период от век след 714 г. като единствен враг на Асирия от север кимерийците, а не скитите.




След това, трябва да се изясни, че първият етап на т.нар. досега „ранно-скитска култура“, който засяга артефакти от Мала Азия до последната четвърт на VІІ в. пр.н.е., всъщност не е нищо друго, освен „кимерийска култура“, а не „скитска“. Тоест, ние знаем от асирийските клинописи, че до последната четвърт на VІІ в. пр.н.е. на запад от Асирия няма скити. Сиреч, няма как да наричаме артефактите от това време и там - „скитски“…



      Трето, кимерийци и скити са имали близка археологична култура и все пак погребалните комплекси на кимерийците при разкопките в Норшун-тепе и в Имирлере (до Амасиа) показват, че кимерийските погребения са в каменни погребални съоръжения, а скитските при първият етап на скитската култура в степите и лесостепите на север от Черно море погребални съоръжения, са грунтови и дървени, но не и каменни.

На основата на каменните гробове в Норшун-тепе и Имирлере, веднага става ясно къде има другаде каменни гробове от този тип и епоха. Такива са намерени в централната част на север от Кавказ. Подобни, но във форма на каменни кутии, има и на Крим.

В очите на Вавилон след 608 г. пр.н.е., който наследява в Южна Месопотамия канцелариите от победената Асирия и сам води канцеларии със сведения, кимерийците са такава стара сила на юг и на север от Кавказ, че в епохата на надписите от Ахеменидска Персия, онези сака на изток и скити на север, са превеждани във Вавилон, като гамир, кимерийци.

Тоест, тук името на кимерийците е топос, така както персите са наричани мидяни или парти в гръкоезичната късно-антична традиция, така сака и скитите, са наричани кимери от Вавилонската канцелария след 608 г. пр.н.е.

Старата школа от руски учени навремето използва точно този факт, че вавилонските писци пишат „Гамир“ вместо сака и скити, за да издигнат грешната хипотеза, че вероятно кимерийците от епохата от VІІІ в. пр.н.е. и през първите три четвърти на VІІ в. пр.н.е., са всъщност „скити“, но асирийските клинописи ги наричат „Гамир“. Това бе направено от „скитофилство“ в руската наука, която винаги е гледала на скитите като на предци на славяните.

Макар Вавилон да наследява новоасириската книжовна канцелария, в последната няма използването на името на „кимерийците“ като събирателно название за скити…
 
Днес е ясно, че прецизното разчитане на асирийските клинописи разграничава кимерийци от скити като два народа, а вавилонските клинописи употребяват името на кимерите не толкова събирателно, колкото като топос за една култура в Задкавказието и Предкавказието, по-стара и могъща в акадските очи от скитската.

Няма коментари:

Публикуване на коментар