сряда, 3 юни 2015 г.

Моравия се е наричала и Хуния, според папско писмо от 825 г.

            Писмото на папа Евгений ІІ от 825 г. е първото известие за Моравия. От него става ясно, че след 805 г. е въстановена държавата Хуния. Моравия онаследява именно последната българска държава по тези земи, известна като Хуния.




Първа Хуния е Хунската държава, която губи тези територии след 455 г., когато първородния син на Атила, чието име е Елак, е убит от гепидите на Ардарих. След 465 г. територията е гепидска и е правен опит за християнизация на гепидите, както става ясно от писмото на папа Евгений ІІ от 825 г.


Втора Хуния, е аварската държава, тя е известна както с името Авария, така и с името Хуния. Държавата на „вархоните“ (т.е. авари-тюрки и кутригури-хони), както ги наричат тюрките, е създадена през 568 г. от 10 000 кутригури и 20 000 авари. Първата цел на хуно-българите и тюрко-аварите е да изгонят гепидите, които през 455 г. са заграбили тези земи от Елак, след което учтиво провождат лангобардите в Италия.


След смъртта на Елак, първородния син на Атила, другите двама братя Динцик и Ирник се опитват да спасят империята на баща им. Ирник отива на изток, а Динцик се опитва да задържи хунските земи от Драва до долни Дунав (при Малка Скития, дн. Добруджа), но е убит през 469 г.

На изток след 465 г. Ирник създава „древна Велика България“, която точно след 100 години, както се разбира и от „Именникът на българските владетели“, е превзета през 565 от тюрките на Истеми. 

В армията на каганатските тюрки са и аварите. С една част от пълчищата си Истеми след 566 г. се насочва към Согд за да воюва с ефталитите, а през това време 20 000 авари в Предказказието са подлъгани от 10 000 българи-кутригури и заедно избягват на запад, като създават през 568 г. обща държава в Панония. Тази държава българския династичен род напуска през 619 г. и установява съюз с Византия при Ираклий (Бревиария на Никифор). Към 629 г. Орган и Кубрат освобождават „древна Велика България“ на Ирник и държавата просъществува до 669 г., когато е превзета от хазарите.

Трета Хуния, е българската държава на същите Панонски територии, създадена след 796 г., когато Карл Велики побеждава аварите и слага край на държавата Авария в Панония.


Нека предадем  съдържанието на писмото на папа Евгений ІІ от 825 г. То е изпратено до църковни деятели и до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и на Моравия” (с. 116).

Не бива да се пропуска това писмо, за да се знае как всъщност е била създадена Велика Моравия.

Поради желанието за спасение на душите ви, най-скъпи во Христе синове, когато чухме за покръстването ви в християнската религия и за преуспяването на светата вяра и на делата ви, ние бяхме обхванати от върховна радост и ликуване. Вестоносец на тази желана вест беше достопочтенният Уролф, архиепископ на светата Лавреакска църква и пресвят наш брат, а ваш духовен баща, който чрез своята света проповед ви е създал като деца, осиновени от Бога. И така той, идвайки на доклад в храма на Апостолите, ни препоръча да подкрепим създаването на новата църква с нашата апостолическа благословия, която е учредил да бъде управлявана по католически. (По това време още няма разделение между Константинопол и Рим в църковно отношение, така че тук се говори за общоцърковен обред – бел.К.М.) У тях отдавна, още по времето на римляните и гепидите, както става ясно от неговото изложение, в седем епископски области техните предшественици са получили епархии със свое митрополитско право. Според това право и тоя закон споменатият предостоен в Бога архиепископ е поел задължението като евангелски сеяч сам той да засее дълго отхвърляните семена на небесния живот и да отгледа за вас кълнове, покълнали отново в душите ви, за да бъдат спечелени за Господа Христа, в онази земя, отрано християнизирана и поверена на грижата на неговите стари предшественици, която вие с тайното застъпничество на всемогъщия Бог сега имате в наследство (тук папата директно казва, че Хуния не е старата Авария, а владенията на Тутунд и Моймир са създадени „сега”, като „наследство”- бел. К.М.). Този тъй учен служител на Божието слово, познавайки го като необходим във всяко отношение за вашето спасение, изпитан във вяра и пример, ние ви изпратихме от страна на светата майка – Римската църква, за управител и с каноническо решение поверяваме нему и на неговите приемници да упражняват нашата апостолическа функция и епархиалното и църковно право, и практиката и властта на неговите предходници, именно на архиепископите на светата Лавреакска църква, в гореказаните области Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия, а също и в провинциите Панония и Мизия (горна Мизия – бел. К.М.), като потвърждаваме решението на този наш декрет с подпис.



archive.org/stream/kalendarinavsele02asseuoft#page/116/mode/2up

Малко по-нататък папата съветва църковни дейци и светските ръководители на Хуния, т.е. Тутунд и Моймир, да слушат наставленията на архиепископ Уролф: „Поради това и вие, събратя и съепископи съумейте да проявявате на свой ред към него по-голяма почит и като благоразумни синове да се подчинявате на здравата доктрина на небесното учение за вашата йерархия, а вие също, мирски първенци и народе, подчинявайте му се поради неговите най-спасителни наставления не само като на човек, а като на Бог, и останете твърди в католическата вяра, която сте приели в името на Господа Исуса” (с.116, 117).

Наблюдателният Асемани забелязва следното, което написва веднага след като цитира писмото на папа Евгений.

От това писмо се стига до заключението, че не само хуните (чети: аварите.- бел.К.М.), покорени през 796 г. от Карл Велики, са били привлечени към вярата в Христа през 798 г от Ювавенския, т.е. Залцбургския архиепископ Арнон, както е посочено по-горе (не в този цитат, Асемани вече е изследвал тоя въпрос – бел.К.М.), но че също и моравците, и другите хуни (чети: карабългарите-бел.К.М.) установили се в Хуния, Моравия и Панония, са приели християнските тайнства благодарение на Лавреакския архиепископ Уролф, и то, както изглежда, през 805 г...” (с. 117)

 Още през ХVІІІ в. блестящият Асемани е знаел за „други хуни”, които са в Панония и не са авари, понеже аварските владения са превзети през 796 г. от Карл Велики. Тогава аварите били покръстени от Ювавенския (Залцбургски) епископ Арнон, докато „другите хуни”, т.е. карабългарите на Тудун и славяните на съуправителя му Моймир, са покръстени след 805 г. от Лавреакския архиепископ Уролф.

Тепърва при Ростислав, сина на Моймир, по тия моравски земи ще идват светите братя Кирил и Методий…

Кой е бил този Тутунд?

Без съмнение – пише Асемани – един и същ е този, който е наречен от папа Евгений Тутунд , и този, който се назовава от Франкските анали Тудун, а също и от Бертинския аналист към 795 г.” (с.119).

Що е „тудун“?

Това е хазарска титла и означава „наместник“, в случая тя е била давана на българския балтавар (васал) в Хазария още след края на VІІ в., когато – както пишат Теофан и Никифор – Бат Боян вече плащал данък на хазарския каган и бил негов васал, след ок. 669 г.

Виноградов А.Ю., Комар А.В. Институт тудуна и хазары в юго-западном Крыму VІІІ - начала ІХ в. в контексте новых данных эпиграфики. Киев-Судак, 2005
www.academia.edu/1264499/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%90.%D0%AE._%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%80_%D0%90.%D0%92._%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D1%82%D1%83%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8B_%D0%B2_%D0%AE%D0%B3%D0%BE-%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BC_%D0%9A%D1%80%D1%8B%D0%BC%D1%83_VIII_%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B0_I%D0%A5_%D0%B2._%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D1%8D%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B8

Как така този „тудун“ обаче има власт и над Моравия?

Отговорът се крие в непроучената история на т.нар. „Черни българи“ (К. Багрянородни).
          
Трябва да се знае, че Хазарския каганат се е простирал до р. Днепър, а на запад от р. Днепър българския тудун, не е бил „наместник“ на никой, а самостоен господар, и от писмото на папа Евгений ІІ от 825 г. ни става ясно, че правомощията му са се простирали до границите на Франкската държава.

Тоест, на изток Франкската държава е имала две граници с българи, от които едните са дунавските аспарухови наследници, а другите са пост-кубратовите българи, от които една част са на изток от р. Днепър в Хазария, а друга – на запад от р. Днепър.

Васалния административен център на българите в Хазарския каганат е бил на Крим и едва след 865 г. българите изнасят своя административен център на север, в гр. Болгар при реките Волга и Кама.

Забележка: Има и „четвърта Хуния“, държавата създадена пак в Панония в края на ІХ в. от Арпад от рода Дуло и от кабирите на Косан, където основно население са дошлите с Арпад маджари, но и много българи от Хазария.

Арпад е бил син на Алмош, според Багрянородни, т.е. както допускат повечето обективни изследователи, това е същият Алмъс, известен през 921 г. като владетел на гр. Болгар („Рисала“ на Ибн Фадлан).

Според повечето сериозни историци от ХХ в., като Бъри, Макуарт, Вернадски, Рънсиман, Артамонов, Мюсе и т.н., Ернак, третият син на Атила, е същият „Ирник от рода Дуло“, известен по българските анали „Именник на българските владетели“. Тоест, значи и баща му Атила, е от българския род Дуло.

Сиреч, наблюдаваме нещо много интересно с т.нар. четири Хунии. Независимо от народите, династията Дуло не е дала тази земя на друг. Това се е отразило и на народопсихологията на унгарците, които са изключително обвързани с обич към своята земя.
 
 Арпад от рода Дуло, основател на Унгария.

Няма коментари:

Публикуване на коментар