неделя, 14 юни 2015 г.

Носил ли е Кубрат титлата „каган”?

От сведението на Фредегарий става ясно, че аварите са „носили име, наричани са” (cognomento) и хуни. Самото кралство (regno) Авария е било известно и като Хуния. Това става ясно и от писмото на папа Евгений II от 825 г., което е титулувано до „князете Тутунд и Моймир, и до знатните, войската и народа на Хуния, която се нарича и Авария, и Моравия” (цит.,с. 116, по Асемани).


Хуни в Авария, която е наричана и Хуния, са били именно българите. Неслучайно Кубрат в хрониката от началото на VIII в. на Йоан Никиуски, е наречен „владетел на хуните”.

През 611 г. аварите от Панония нападат своя бивш приятел лангобардите в Италия. Те били предвождани от „млад каган”, пише Павел Дякон, в който се влюбила лангобардската царица, която му предложила брак.

Това сведение сочи, че към 611 г. старият каган Боян, основателят на държавата на „вархоните” („вар”, т.е. авари, които са тюрки и „хони”, т.е. кутригурите, които са българи) в Панония през 568 г., вече е покойник и е наследен от млад заместник.

Този нов каган умира към 630 г., през която, както четем при Фредегарий, между българи и авари в Панония избухва разпра кой да е следващият каган.

Тогава оттам са  изгонени около 9 000 българи (Фредегарий), които са  избити от Дагоберт за една нощ. Това  злощастно събитие станало 3 г. след възкачването на трона на  Дагобер, а той става крал  през 628 г. Тоест, през 631 г.

По това време „древна Велика България” е възстановена на територии от Кавказ до Днепър. Вероятно българите в Панония са предлагали са „каган” именно Кубрат.


През 635 г. Кубрат напада аварите в Панония и ги побеждава, според Бревиария на Никифор. За 635 г. Никифор пише: ”По същото време владетелят на уногундурите Куврат, племенник на Орган, въстанал срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления оставените от него хора и ги прогонил от своята земя. Изпратил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий” (с. 40, 41).

След победата си явно Кубрат заема като трофей и аварско-тюркската титла „каган”. „Своята земя”, която си възвръща Кубрат от аварите, е очевидно дн. Горна Добруджа (Малка Скития).

Авари в Приазовието като отделно формирование от тюрките няма още от 568 г., те са в Панония, следователно Кубрат през 635 г. воюва с тях на запад от Днепър.

През същата 635 г. византийския император Ираклий дава на Кубрат титлата „патриций”, при това му изпратил и „подаръци”. Гръцките летописци използват този термин, когато става дума за даване на ежегодни данъци на федерати (съюзници). Договорът за feodus се сключва, като римската юриспунденция априори вменява, че новите заселници са на стари римски земи, а такива към 635 г. за Ираклий са земите на Мала Скития (дн. Добруджа) и в никакъв случай земите около р. Кубан.

За  да бъде затвърдено юридически, че земята исконно е римска, на владетелите-федерати обикновенно се дава чин „патриций”, т.е. римски сан, който е играл ролята не само на почетна титла, но и на абстрактна юридическа клауза, че владетеля-федерат е част от администрацията на Рим. Тюркът Истеми става съюзник на Византия след 565 г., но не получава титлата „патриций”, понеже не е федерат, по смисъла на римското право, т.е. не е върху земи на стари римски територии.

Всичко гореизложено недвусмислено сочи, че към 635 г. Кубратовите владения стигат до старите римски земи в Малка Скития (горна Добруджа) и той воюва с аварите там, а не при р. Кубан.

В Лангобардската история от VIII в. на Павел Дякон се споменава, че преди 662 г. е имало, освен аварски каган в Панония и „каган в Скития”, където лангобардският наследник като малък е бил отведен, за да се спаси от Гримоалд, който узурпира престола му през 662 г.

Когато Павел Дякон (VІІІ в.) пише за „каган в Скития” има предвид Добруджа, тя е „Малка Скития”. Това съобщение е попаднало в летописа му от източника, който ползва (стар летопис за миналото на лангобардите, откъдето Дякон заема много сведения).

Павел Дякон обаче последователно смята в труда си, че титлата „каган” принадлежи само на аварския вожд и затова отъждествява „кагана в Скития”, с аварския каган в Панония. Ако не беше сведението за малкият престолонаследник на лангобардите, който е отведен „много надалеч”, за да бъде спасен от Гримоалд (доста преди 662 г., защото като се върнал към 663 г. не е вече дете, а млад мъж, който пие вино), Павел Дякон изобщо нямаше явно да препише от своя стар лангобардски извор, че престолонаследникът е отведен като „младенец” при „кагана в Скития”.


А след това Павел Дякон определено греши, когато решава, че щом става дума за каган (пропуска „Скития”), това трябва да е аварския каган в Панония, с който Гримоалд бил влязал във връзка, за да бъде върнат беглеца. Това обаче противоречи със сведението му, че той бил върнат от „много далеч”, както пише П. Дякон, пропускайки факта, че Панония е много близко до държавата на лангобардите в Италия.

Кой е този „каган в Скития” (в Горна Добруджа), на север от Дунав, е въпрос, който не може да не предположи, че става дума за Кубрат.

Никифор и Теофан пишат, че Кубрат починал, когато Констанс ІІ отишъл на запад, а последният отива да воюва в Италия през 662 г.

Лангобардският крал Гримоалд стъпва на трона през 662 г., но няма основания да се смята, че той не е търсил младият престолонаследник, чийто трон постепенно узурпира, доста преди 662 г. Това става ясно от сведението на Павел Дякон, че дете („младенец”) e отведено при „кагана в Скития”, а през 663 г. се връща млад мъж, който пие вино.

Очевидно гостоприемството на българите на Алцек в Лангобардското кралство на Гримоалд в Италия и щедростта, с която той им дава възможност да се заселят в няколко града около дн. Неапол, се основава на това, че Алцек довежда и предава на Гримоалд принца-беглец?

Павел Вернефрид (Павел Дякон), 720-799

Ето и сведението на Павел Дякон за българите на Алцек:

Кн.V, 29, Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum atque in eius patria habitaturum promittens. Quem ille ad Romualdum filium Beneventum dirigens, ut ei cum suo populo loca ad habitandum concedere deberet, praecepit. Quos Romualdus dux gratanter excipiens, eisdem spatiosa ad habitandum loca, quae usque ad illud tempus deserta erant, contribuit, scilicet Sepinum, Bovianum et Iserniam et alias cum suis territoriis civitates, ipsumque Alzeconem, mutato dignitatis nomine, de duce gastaldium vocitari praecepit. Qui usque hodie in his ut diximus locis habitantes, quamquam et Latine loquantur, linguae tamen propriae usum minime amiserunt.


 „Кн.V, 29,  През това време Дука на българите, по име Алцеко, по неизвестни причини оставил своя народ и пристигнал с мир в Италия, с армията на своето дукатство, като се явил пред крал Гримуалд, с обещание да му служи, ако му бъде разрешено да остане в Италия. Кралят го отпратил в област Беневенто, при своя син Ромуалд, който приел Алцек и войската му радушно и им предоставил за обитаване обширни пространства, които до този момент били пустинни, а именно Caepinum, Bovianum и Aesernia и други градчета с земята към тях, като се разпоредил, титула на Алцеко от дук, да бъде от тук нататък гасталдий (gastaldius). И те живеят по тези места за които говорихме, до днешно време, и дори да говорят на латински, те до настоящият момент не са се отказали от употребата на собственият си език”.

Кубрат Велики все още няма паметник в Република България.

Заключение:

        Възстановяването на древна Велика България през 629 г. е дало самочувствие през 630 г. на българите в Панония да искат следващия каган да е от българския династичен род. Отношението към тези българи и тяхното изгонване от Авария, е причината през 635 г. Кубрат да отмъсти за тях, като напада аварите, побеждава ги и си присвоява като трофей аварско-тюркската титла "каган". Кубрат освобождава не само останалите българи в Панония, но и славяни, които преселва на изток във Велика България. А част от тях заселва и на териториите на по-късна Хърватия.

           В част ІІ на „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“ е посочено, че в периода след 650 г. Кубрат е командвал земите на Западна Далмация и Хърватско.

      "Архиепископ Йоан в периода 650-680 г.г. е управлявал първи пренесената от Салона в Спалато епархия по времето на „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.


            Що се отнася до западните граници на възстановената през 629 г. "древна Велика България", археологическите разкрития във Вознесенския комплекс, в Малая Перешчепина и особено Пастирското градище в средното Приднепровие потвърждават, че териториите стигат западно от река Днепър.

         Археолога А.И.Семенов след свои теренни проучвания още през 1986 и 1989 години посочи, по данни на нумизматиката, че към 640 г. именно около Днепър е бил „варварския център” за прииждащите от Византия стоки и пари (Семенов А.И. К реконструкции состава комплексов перещепинского круга /АСГЭ.Л.,1986, №2, с. 92-98; Утраченные предметы памятников перещепинского круга /Охрана и исследование памятников археологии Полтавщин, Полтава, 1989, с. 60-64).

1 коментар:

  1. Иван Георгиев Канас Убиги- На осъвременен език- Княз от бога- това е титлата. Хан е тюрска титла, а хаган- хазарска.

    Kiril Milchev Каган, хаган е тюркска титла; ябгу е зам. каган, пак турска титла; след 568 г. българите кутригури завеждат 20 000 авари-тюрки от тюркската армия на Истеми, която е в Приазовието, на запад, в Панония и там създават обща държава...Аварския войник изменник приема титлата "каган", а българския му заместник приема титлата "ябгу" (ювиги, убиги). Изобщо въпросът с тюркските титли при българите е прост, те се появяват за първи път след 568 г., когато тюрки-авари и българи-кутригури правят обща държава в Панония. Преди това хуно-българите нямат тюркски титли, никой не знае титла каган за българина Атила, иначе щеше да се пише за нея...

    ОтговорИзтриване