сряда, 17 юни 2015 г.

Летопис от VІ в.: предците на Атила са кимерийци.

      


     При обзора на късно-античната епоха модерните учени приемат Прокопий Кесарийски от VІ в. като стандарт на историческите сведения и почти всичко от него днес е в учебниците по история, но незнайно защо  неговото известие, че българските племена утигури и кутригури произхождат от кимерийците, е пренебрегнато от просвещенско-модерните учени и няма задълбочено проучване дали Прокопий е бил прав за произхода на европейските хуно-българи?
 




        
        През VІ в. Прокопий, който е черпил сведения от стари автори, но  е ползвал и устни данни на утигури, съюзници на византийският император Юстиниан І (527-565), пише:
    Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел. ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел. ред.) и до река Танаис (Дон – бел. ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел. ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”.



            Според Прокопий, кимерийци са били ония хуно-български племена утигури и кутригури, които през втората половина на ІV в. нападат готите (пак там, ІV.5):


     
           „
В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море - бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити [], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божество, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало [Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.], но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. ред.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия“ (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).



         Явно Прокопий Кесарийски от VІ в. е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури, а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите около град Херсон (днешният Кримски град Севастопол)  до Боспор (Пантикапея, днешния Кримски град Керч), а утигурите били на изток от Дон до сагините при северен Кавказ.

1 коментар:

  1. Не е от вчера опита на пантюркисти псевдо-учени и техните "измекяри" да лъжат, че Атила е тюрк и да подменят произхода на хуни и българи, които според изворите произхождат от кимерийците, с измислен тюркски произход. Не е от вчера, казвам. А откога е? Откога Турция дава луди пари за да подменя историята си? От времето на Ататюрк, т.е. от първата половина на ХХ в., когато Ататюрк покани известни тюркски учени от СССР, като Тоган, Ючура, Максуди и им постави задача старата османска история да иде в небитието и те да напишат нова, пантюркска история. И те я написаха. Още в праисторическо време тюрките били минали Беринговия проток и те са индианците в Америка...Те са всичко...Шумери, скити....Дава Турската държава пари за исторически теории с национален дух, дава и на измекяри български учени, които пишат книги без доказателства, че произхода на българите е тюркски.

    ОтговорИзтриване