понеделник, 8 февруари 2016 г.

Защо бе създадена архиепископия "Първа Юстиниана" през 535 г.?

                  Император Юстиниан І (527-565) създава архиепископия „Първа Юстиниана“ през 535 г. с изрична новела, поместена под № 11 във ІІ том на Corpus juris civilis Romanorum.





          „Понеже преди главното управление беше в Сирмий и там бе всичкото илирийско величие и в гражданските и в епископските работи, но след това по времето на Атила, като бяха завладени ония места и Апений, управителя на главното управление на град Сирмий избяга в Солун, тогава и свещенното достойнство се премести заедно с главното управление, и Солунския епископ, не с особена власт, но под сянката на главното управление се удостои с някои привилегии.“

Отчитайки, че държавата му е велика, Юстиниан решава да не връща центъра на Илирийския диоцез в Сирмиум, а създава Първа Юстиниана с ранг не само на митрополия, но и на Архиепископия, под чиято власт да са епархиите първа и втора Дакия, Втора Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Македония и част от Втора Панония…

Още от времето на Диоклетиан (284-305), а след това при Константин Велики (306-312) Римската империя е разделена на четири префектури: Галска, Италийска, Илирийска и Източна.

 Град Сирмиум става център на Илирик и е наречен от историкът Амиан Марцелин от ІV в. „преславна майка на градовете“. Тук през 375 г. е резиденцията на Валентиниан І, който умира от инфаркт през същата година. През 378 г. брат му Валент е убит от хуни и готи край Адрианопол и Грациан, роден в Сирмиум, кани тук  испанеца Теодосий І, предлагайки му да поеме Източната част на Римската империя.



       За първи път хуно-българите се опитват да превземат Сирмиум през 389 г., но Теодосий си го връща, както става ясно от един текст от хрониката от VІ в. на Касиодор, съхранен при Мавро Орбини. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).

През V в. града попада в империята на Атила и светската и духовна власт на Илирия се премества в Солун, след като в периода на ІV и V в.в., е бил средище на цели пет църковни събора.

След смъртта на Атила през 453 г. и убийството на първородния му син Елак от гепидите на Ардарих, Сирмиум минава под гепидска власт.

     През 568 г. българи-кутригури с помощта на авари-тюрки си възвръщат Сирмиум и той става главен град на конфедерацията между авари и българи, известна с имената `Авария`, а така също и `Хуния`.

В началото на VІ в. гепиди и готи воюват срещу българи около Сирмиум. Касиодор в своята Готска хроника (ок. 519/530 г.) под  504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум”.
По времето на българския владетел Омуртаг (814-831) региона на Посавска Хърватия от Панония, е превзет и Срем/Сирмиум попада в български ръце.


Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век

Пресиян (836-852) води война срещу сърбите, които по това време за първи път показват признаци на държавност и племената им са обединени от  Властимир. Дотогава, както пише и Константин Багрянородни (De admin.imper.ed.Bon. cp.32, p. 154) българи и сърби не са воювали.

През 809 г. Крум завоюва София. Борис (852-889)  приема царството на река Брегалница, според местно предание.

Тоест, след 837 г. при Пресиян започва процеса на включване на региона на Охрид, т.е. Първа Юстиниана, към българската държава. Процес, който завършва при княз Борис І Покръстител (852-889).


Територия на България при управлението на кан Пресиян

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Как Илирия стана България.

 Рожер ІІ (1101-1154) е издигнат на Рождество Христово през 1130 г. в Палермо за крал на Сицилия.

Рожер II, от „Liber ad honorem Augusti sive de rebus Siculis“ на Петрус де Ебуло, 1196

         В борба с Инокентий ІІ за папския престол, папа Анаклет ІІ търси приятелството на Рожер и с булла от 27 септември 1130 г. създава от Апулея, Калабрия и Сицилия ново Сицилийско кралство, под сюзерена на папския престол. Коро
ната на новата държава е връчена на Рожер ІІ, който е един от малкото европейски крале, поддържащи Анаклет ІІ на папския престол.  През 1137 г. херцогството и град Неапол също стават част от кралството на Рожер II, а папския град Беневенто, населен с българи още от VІІ в., е в съюзнически връзки с Рожер.
          Рожер II e бил високо образован, говорил е гръцки и арабски. Двигател е за създаването на правния кодекс Ариански асизи (Assise regum regni Sicilie) по примера на Corpus iuris civilis на византийския император Юстиниан I. Името идва от  град Ариано в Кампания.
       През 1143 г. краля на Сицилия Рожер ІІ натоварва сицилийския монах от гръцки произход Нил Доксопатър да му даде сведение за учредяването на българската църква, като подготви списък на патриаршеските катедри.
          Предполага се, че Нил Доксопатър преди да стане монах на о. Сицилия, е бил важно духовно лице в Константинопол.
Нил пише следното за учредяването на българската църква в подготвения от него текст: „Подобна на кипърската е и българската църква, независима и неподчинена на никой от върховните престоли, но самовластно управлявана и ръкополагаща се от собствените си епископи. Изпърво тя не се е наричала българска; а после, след като бе завладяна от българите, тя получи името българска (ГИБИ, т. VІІ, 1968, с. 108).
             Коя църква, т.е. диоцез, завладяват българите?
        Ерудитът Мишел льо Киен (1661-1773) в т. ІІ от своето съчинение „Християнският Изток“, пише: „Знае се, че по времето, когато българите са завладели различни области в Илирик, при тях не е имало никакъв епископ, понеже този варварски народ е бил напълно отдаден на култа си към нищожни божества“ (р. 286).

На църковният събор в Константинопол, свикан от 5 октомври 869 г. до 28 февруари 870 г., се решават въпросите, както с ръкополагането на архиепископ и епископ на Българската архиепископия, така и със създаването на самата „Българска архиепископия“ като канонична единица.
       Изобщо, папските историци на църквата потвърждават сведението от извънредното заседание на този събор, проведено на 4 март 870 г., където старият Илирийски диоцез е преименуван на „Български“.
        Българската архиепископия, създадена със събор на мястото на стария илирийски диоцез, е припокривала териториално само 1/3 от територията на светската държава България.
          Под името „Българска архиепископия“ е създаден диоцез, който копира старият Илирийски диоцез, известен с това, че след Първият Никейски събор след юни 325 г. там е заточен еретика Арий.
 Новата „Българска архиепископия“ се простира на север от Солун до Канина (Илирик) е записано в „ръкописен списък на архиепископите на България“ от ХІІ в. (цит. по Асемани, с.205), са само 1/3 от българските земи.
ТОЕСТ, ИЛИРИЙСКИЯ ДИОЦЕЗ Е 1/3 ОТ ЦЯЛАТА ТЕРИТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ІХ В.
Старият илирийски християнски диоцез, създаван постепенно още от І в. от апостори като Павел и Андрей, след 870 г. е преименуван от църковен събор на  „Българска архиепископия“ и тази канонична единица продължава да съществува дори и след като държавата България е превзета от Василий Българоубиец през 1018 г. Нещо повече, Василий Българоубиец даже разширява териториално диоцеза „Българска архиепископия“, а гърци като архиепископ Теофилакт и т.н. започват да се кичат с низбата „Български“, която не е светска низба, а канонична титла, утвърдена от Константинополския събор през 870 г.
Всички източни патриарси са изразили съгласие на събора стария Илирийски диоцез да се казва „Български“, понеже българите са завоювали тази земя…
Това съобщава и Мишел льо Киен (1661-1773) в т. ІІ от своето съчинение „Християнският Изток“.
Тъй като българите приемат християнството през 865 г. в неговия православен вид, а не в арианската му ерес, българските архиепископи са редоположени за наследници на архиепископа на Сердика от ІV в. Протоген, който е основното оръдие на никейските отци срещу Арий и „опровергал философа“.

Арий.
Очевидно заточването на Арий през ІV в. в Илирик е създало сериозен проблем за Никейското вероизповедание в региона по-късно.
„Към средата на ХІІ в., по време, когато начело на Охридската архиепископия стоял вече не български духовник, а синът на севастократор Исак Комнин, Йоан Комнин, бил съставен само за Охридската архиепископия един списък, носещ обикновено името „Дюканжов списък“, понеже за първи път бил издаден от френския византолог Дюканж през ХVІІ в. Първата част на този списък е съставена по книжовни и устни предания, затова в него има известни пропуски и неточности. Втората част обаче е пълна и точна“ (ГИБИ, т. VІІ, 1968, с. 103).
От ХІІ в. съществува „ръкописен списък на архиепископите на България“, както пък го нарича Асемани през ХVІІІ в. (с.205), според този списък първи епископ на българите е Св. Методий.
Но Методий, брат на Кирил Философ, е бил „архиепископ на Панония“? Папа Йоан VІІІ в писмо до Методий се обръща към него: „До достопочтения Методий, архиепископ на Панонската църква“.
Съществували ли са в Панония българи и защо Горазд, издигнат за епископ в Нитрава от Св. Методий е посочен в „ръкописен списък на архиепископите на България“ от ХІІ в., че е също епископ на българите?
За съжаление, нашата историческа наука, след като не може да обясни дадено историческо явление, веднага смята, че там има „пропуски и неточности“ (?).
И така, учредената със събор на 4 март през 870 г. в Константинопол „Българска архиепископия“ е била първоначално като диоцез само една трета от владенията на Борис І и Климент е поставен да попечителства именно върху „третият дял от неговото княжество“ в Охрид. Но преди Климент архиепископ в Берат (чието българско име е било Белоград) в дн. Албания, е бил Горазд. Надписа от Берат доказва важността на този град по време на християнизацията на цар Борис І.


 
Надписът е съставен на гръцки език:
оригинал
[+Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετο-
τομασθεις
Μιχαηλ συν
τω εκ θ(εο)υ δε-
δομενω αυ-
τω εθνει ε-
τους ςτοδ.
превод
[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]ария Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)
          Надписът от Балши е летописен надпис от времето на Борис I (852-889), посветен на покръстването на българите.
          Открит през декември 1917 г. върху каменен стълб в манастирски развалини край село Балши (на около 25 километра югозападно от Берат, Албания) по време на Първата световна война. Надписът е издълбан на мраморен стълб. В горната част на стълба се намира българският летописен надпис, а в долната – по-късен надгробен надпис на латински на норманския военачалник Робер дьо Монфор, загинал през 1108 г.

Ето какво пише един от най-добрите български учени, изследвали делото на Кирил и Методий, д-р В.Сл.Киселков: "Все от същото време е гръкоезичния каменен надпис, открит в Албания през време на Европейската война от една австрийска археологическа експедиция, водена от д-р Прашникер. Тоя надпис е бил предназначен да напомня на населението от югозападните покрайнини на тогавшната пространна българска държава, кога княз Борис възприел християнството, както и неговият "даден му от Бога" народ (Д-р В.Сл.Киселков. Славянските просветители Кирил и Методий, София, 1945, с. 28).

И така Илирия става трети дял от България и с право днес българската църква се явява наследник на старата апостолска илирийска църква. След 870 г. България е нямало един, строго установен център-град, където да се е помещавал архиепископа. Такива стават Берат (Белоград), Охрид, Силистра и т.н.
Несъмнено, ако се запитаме за останалите „два дяла“ от владенията на Борис І, ще се сетим за Плиска, но къде е другия дял, е въпрос, който ни задължава да надникнем сериозно към Панония. Неслучайно в гръцки документ от ХІІ в. Св. Методий е посочен като първи Архиепископ на България, а седалището му е било в Панония.