вторник, 17 февруари 2015 г.

Тракедонизмът като исторически инструмент на Евразийството.

 Несъмнено комунизмът в Русия се трансформира и вече малцина си спомнят Зюганов, който на изборите за президент през 2012 г. също беше кандидат. Путин много умело трансформира пропастта, която остави в идеологически план комунизма с една нова, чисто руска идеология: евразийството.

И ако наскоро учреденият Евразийски съюз е опит да се създаде необходимата база, то надстройката наречена „евразийство“ вече почти цяло столетие се дъвче, за да подготви своя образ.

Евразийството излъчва исторически  послания, то е идеология, при това руска идеология. Формално Евразийския съюз може и да е икономически съюз, но неформалната му роля е създавана като доктрина цяло столетие. Ето защо ОНД беше пенсионирано, Русия няма нужда от формални договори, а от национална идеология.

Евразийството е създадено в София в началото на ХХ в. от избягалият от болшевиките княз Трубецкой. Той е блестящ учен и езиковед, който търси причините защо това зло болшевишката революция, се случи точно на Русия? През 1920 г. и 1921 г. княза издава две емблематични книги: „Европа и человечество“ (София.,1920) и „Исход к Востоку“ (София., 1921).

Руската душа трябва да се върне към автентичността й, а тя е на изток, библейският Изход е „к Востоку“. В същността си евразийството стига до поразяващата идея, че виновен основно за болшевишката революция от 1917 г. е преди всичко Запада. Изобщо „антизападнячеството“ е ядрото на евразийството. Проблемите за Русия в тази прозападност идват още от цар Петър Велики (1682-1725), който пръв извършил реформи по западен образец и отметнал Русия от идентичната й карма. А тя е в източния пример и евразийството сочи Хазарския каганат и монголската империя на Чингиз хан, като фактори за благотворно влияние върху руската психология и имперска сила.
Днес евразийството ни представя един нов свят, съставен от Русия и Изтокът.
Свят, в който руската роля вече не копира западните ценности, не ги „доусъвършенства“ (спомняте си „марксизъм-ленинизъм“), дори Москва няма за цел да се върне към панславянската православната идея за „Трети Рим“!
Евразийството е самородно руско изобретение и като такова се нуждае от нов вид пропаганда, пред която средно-интелигентния западняк може само да онемее.
Днес евразийството вече е превъоръжено с нова представа за историята на света, в която не участват старите конвенционални академични историци от РАН (Российская академия наук), а нови корифеи като Фоменко и Чудинов. Техният „изкривен образ“ за историята  не е историческа наука, но е една нова идеологическа матрица, която руската академична мисъл ще бъде принудена да приеме и да преоблече в научни стандарти.
 Класическият историк не може да повярва, че всичко в руската историческа наука от времето на Екатерина Велика е обявено за някакъв западен заговор (циониски, масонски, илюминатски и т.н.), за да се смаже „мать Русия“. Теории за конспирации имат само чудаци, които се опитват да са различни от обществото. Когато цялото общество вярва, че „всички от запад са срещу Русия“, нямаме вече „теории на конспирацията“, а нова идеология.

В България „пета колона“ на евразийската представа за историята е тракедонизма, чиято цел е да докаже, че траки не са само тези на Балканите, но и онези до Китай. Тоест, от Балканите до Китай вече имаме хомогенно, най-вече в генно (?) отношение трако-скито-саки-гето-гото-и т.н. население, което говори общ език. Този език, според плана, в Македония го наричат „македонски“, в България – „тракийски“, другаде – „гетски“, „словенски“, „славянски“, „руски“ и т.н. Важното е категорията „етнос“ да изчезне и всичкото балканско население да бъде сведено до категорията „език“.
Евразия като цяло е руско-тюркско езиково пространство и неслучайно на траките е съдено от новите геополитици да станат фундамента. Както казва Фоменко: трак и турк е едно и също.
„Истинската“ история започва така: първите европейци са се появили на Балканите (евразийците са европейци и азиатци, но първите европейци са евразийци), става потоп и траките се разселват на изток до Индия и Китай.
С този бандаж се отива при хун-ну (хсионг-ну, сунну) и в духа на евразиеца Л.Н.Гумильов се обяснява, че великите хуни на Атила са дошли от Средна Азия и са първите исторически предци на евразийството.
Но понеже се знае, че хсионг-ну при Жълтата река и Одрос над Китай са били монглоиди, се оказва - според вожда на тракедонизма Спароток -, че главатарите им са руси траки. Ето, ако не вярвате, четете:
ТРАКИ В КИТАЙ, ИЛИ ЗАЩО ХУНИТЕ СА РУСОКОСИ? – I
ТРАКИ В КИТАЙ, ИЛИ ЗАЩО ХУНИТЕ СА РУСОКОСИ? - I I
Целта на тракедонизма, който е залял българското медийно пространство с историческата си пропагандата, е в старата българска история до 680 г. да няма нищо българско.
За тази цел се работи в две посоки. Едната е регресивна, т.е. вменява се, че българите са навсякъде: в Африка, в Ирландия, в Атлантида, че българин е духовно, а не етническо понятие и т.н. Тоест, регресията трябва да създаде пренасищане от „най, най“, вкус на пошъл македонизъм.
Успоредно с това се работи и „прогресивно“, т.е. българите са автохтонни траки и първите европейци, нещо повече минойците са траки, значи българи и т.н. Изобщо, българинът е всичко друго, освен българин.
 „Прогресивният“ метод не може да отстъпи от автохтонната теория, понеже българите, т.е. траките (?), като първи европейци, легитимират че фундамента на европееца е при евразийството, а не в западна Европа.
Или както пише Спароток в началото на „Траки в Китай ІІ“: „За да разберем защо някои погрешно смятат, че хуните идват от Азия трябва да се върнем няколко хилядолетия назад във времето. Отдавна вече е установено, че организираното земеделие и скотовъдство се появяват на нашия континент първо на Балканите. Западна Европа ще се забави с няколко хилядолетия преди и там да проникнат безценните знания, които предизвикват истинска революция в древното общество. Знае се също, че жителите на Тракия изпреварват с доста векове останалите европейци що се отнася до откриването на бронза, желязото, изкусната обработка на златото...Земята ни с право може да се нарече изворът на цивилизацията. В сравнение с други области при нас е било рай, населението е живяло в благополучие и е нараствало бързо. След време дори плодородната Тракия не е била в състояние да изхрани огромният си народ и това е станало причина много от предците ни да мигрират в различни посоки. Първоначално походите са били сравнително кратки, но с опитомяването на коня в черноморските степи  (четвърто хилядолетие преди Христа) става възможно да се предприеме по-дълъг поход. На различни вълни, в различни периоди от време древни тракийски племена са се отправили на изток.
Тук „изток“ трябва да е с главна буква.
Наличието на тракедонизъм в нашата страна, е най-конкретното свидетелство, че не само Изтокът, но и Балканите са изключително важен маркер за геополитиката на евразийството.
Когато прочетете, че първите европейци са от Балканите и изпаднете във възторг, опитайте се да разберете все пак за първите европейци на Западна Европа ли иде реч, или за първите европейци на Евразия?

неделя, 8 февруари 2015 г.

Българските имена „Косан“, „Косара“ и едно сведение при Паисий Хилендарски.

 1.
Старото българско име „коса“ има две значения. Едното е същото, което на руски е „волосы“, а другото е свързано с „косач“, чиято форма е и думата „косар“ (виж. Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с. 252).

„Косан“ (при всички форми на думата „коса“ ударението е все на втората гласна – б.м.), в този смисъл, е дума амбивалентна на „косар“(„косач“). Без „косар“ няма „косан“ и обратно - без косано, нямаме косач.
Ето защо името на дъщерята на цар Самуил (997-1014) „Косара“ (ж.р.)е свидетелство, че българите би трябвало да имат и амбивалетно име за м.р., т.е. „Косан“.
За мен този въпрос е важен, понеже при Паисий Хилендарски имаме сведение за български цар Косан, изписан от него като Касан.

Паисий буквално пише: „гърците от завист го нарекли Хасан Касан“(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. 177). Смисълът на това изречение, би могъл да е и, че гърците от завист са нарекли Касан с името Хасан.
При Мавро Орбини, откъдето черпи Паисий, сведението е за „Касан“(Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с. 62), а не за „Хасан“.
И така, може да предположим, че Орбини прочита българското име Косан, което възприема за Касан и решава, че този български владетел е „неправилно наричан от гърците” (с. 61, 62) така, вследствие на което решава да го преименува на „Ясен Велики (с. 61)“.
Френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) прочитайки това име при Орбини, го променя на „Азанер (с.34).

А Паисий го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177).
 Интересно е, че български владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Аз първоначално се доверих на волжко-българското изписване в компилацията „Барадж тарих“ и предположих, че това име „Газ-ан“ е свързано с топонима „Гар/Гур”, който на арабски в „Джагфар тарих” се среща и като „Джураш” („г” на арабски е „дж”). Българското прозвище е „Гур/Гар”. В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са  савирите, които са приети от българите след 463/465 г.,  има ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както „Касан” (Орбини, Паисий), така и „Газан” (Барадж тарих), като флексията „ен, ан” е персийска.
Наистина „gaz” произхожда от „gar”, както още навремето обърна внимания Мар (Н. Я. Марр. Чуваши-яфетиды на Волге,Чебоксары:Чувашское государственное издательство, 1926, с.с. 3-74) обаче остава неясно защо това име ще трябва да е с чувашка форма? Освен това, при примера с „Джураш“, нямаме ротация при „r“ в „z“. И най-важно, името на волжко-българския град „Казан“, предполага, че правилната етимология е „кас/кос“, а не „гар/газ“.
И така, съществува ли българско мъжко име „Косан“, така както имаме женско „Косара“ и какъв е произхода на това българско име?
За щастие, славяните също са възприели българската дума „коса“, освен тяхната „волосы“, но с едно интересно значение, което съхранява древен спомен. На руски „коса“ е „нестрижени и заплетени косми“ (Ст. Младенов, цит. съч., с. 252).
Всъщност, в Именникът на българските владетели имаме необходимото ни сведение, от което ни става ясно, че иде реч за „чумбас“. „Тези пет княза управляваха княжеството оттатък Дунав 515 години с остригани глави“ (Иван Богданов. Именник на българските ханове. С., 1981, с.16).
Тоест, ако първоначалния смисъл на „коса“ е свързан с „остригани глави“, „чумбас”, „нестрижени и заплетени косми“, тогава имената „Косан“ и „Косара“, са свързани с културния подтекст на този вид прабългарски прически, който е несъмнено част от ритуал, защото самото владеене на петте княза оттатък Дунав в период от 515 г., се свързва не с друго, а с прическата, с това, че хората им са „косани“. А ритуалната страна, че са точно във вид „косани“, е свързана с „косар“, т.е. с господар, владетеля.
Сиреч, езическото името на дъщерята на Самуил, не значи нищо друго на български, освен „господарка“.
Имаме данни и за владетел Косан, който нарочно носи име, което е езическо, понеже оглавява бунт на езичници против юдейското хазарство.

Факсимилето е от Хрониката от Х в. на Симеон Логотет и Метафраст, преведена на български през ХІV в. и преписана през ХVІІ в. с молдовска езикова редакция.
         Косан е начело на езичниците „кабари“, за които пише в гл. 39 от „За устройство на империята” Константин Багрянородни. Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите на запад.
Когато цар Симеон през 894 г. напада Византия, заради преместването на българското тържище от Константинопол в Солун, василевса се обръща към Арпад и Косан, които са между Днепър и Днестър, и ги подкупва да нападнат Симеон.
Арпад, понеже е от рода Дуло (според Багрянородни негов баща е „Алмош”, под чието име основателно се посочва от редица изследователи, че това е същият владетел „Алмъс” на гр. Болгар, упоменат в „Рисала” на Ибн Фадлан към 921 г., когато посолството на Халифата го посещава) си е извоювал да бъде княз на маджарите и пробва с тях дали може да се засели на запад във Франкски земи, но среща съпротива.


Косан, също е българин, като Арпад, той оглавява кабарите, които отказват да приемат юдейството в каганата и отстояват старата вяра на българите в бог Кубар/Сувар/Сурва.
Арпад търси местоживелища на маджарите, а за Косан дунавско-българските владетели и българи, вече са християни и той, включвайки се към Арпад, не се тревожи, че ще атакуват християнина Симеон, така както преди се е бунтувал против юдеина-каган на Хазария.
Всъщност, когато Арпад и Косан нападат България през 895 г., при това по маршута на Аспарух (!), на нас ни става ясно, че проблемите с тържището и преместването му от Константинопол в Солун, са били просто инсценировка на василевса и неговия тъст Зауц. С нея те са искали да предизвикат Симеон да нападне към Константинопол  и да имат основание да подкупят маджарите на Арпад и кабарите на Косан, внушавайки им, че ще им помогнат от юг, ако те решат да заселят българска Добруджа и да създадат там държава.  Вероятно плана на Константинопол е съгласуван с Франкската империя, предвид на неколкократните опити на Арпад да се засели в Панония и притесненията от това за франките.
И така, старото българско име „Косан“ и неговата форма за ж.р. „Косара“, означава „господар/ка”, „владетел/ка“...

2.
Да се върнем към сведението на Паисий Хилендарски за българския владетел Косан.
Мавро Орбини първи се докосва към 1600 г. до някакъв сборник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини модифицира сведението така: „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).
Пишейки хроника на българите, Орбини не е знаел очевидно кога е живял този български владетел и този Касан (Ясен) е вместен от него след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.
И все пак, по-важното е друго. Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия), са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният и убит през 484 г. персийски шахиншах Пероз.
Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?
Още френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.м.) наследил баща си Тервел, ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34).
Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята в унисон с Орбини, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с. 177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).
„Гърците от завист го нарекли Хасан Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв   български цар” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).
С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава... Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация. Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (разбирай: персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата,  поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).
Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, което - ако вярваме на „Шах-наме” - е всъщност...древното персийското знаме.

„То знаме поднял он над головой, -
Оно казалось полною луной.
В цветные ленты кожу разубрал он,
И знаменем Кавы ее назвал он.”
(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).
 
Сведението на Фирдоуси не се отнася до Касан/Газан, а е описание на древния персийски флаг...
Каква загадка се крие в българските източници?
Ако рода Дуло е бил 400 години в чуждо обкръжение и знамето е на Персия, очевидно не става дума за такава хиперболизирана цифра 400? Може би става дума за 4 години?
Персия на Пероз е превзета през 484 г. Хунския цар, който превзема Персия, според летописа от 517 г. на Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.
„Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.м.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него  имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (Кавад след като се възкачва през 488 г. на трона на Персия, избягва от трона при сестра си през 496 г. – бел.м.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя [на хуните] и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV). Тоест, Персия, която след 496 г. е узурпирана от жреците, аристократите и брат му Замашп...
Според Прокопий, Персия е била „две години” под властта на превзелите я през 484 г. „варвари”: „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.
През 488 г., т.е. точно 4 години след превземането на Персия от хуните, на трона е издигнат Кавад (чието име Гвалд, срещаме при Орбини, но посочен като арабски халиф, какъвто не съществува).
През тези 4 години, т.е. от 484 до 488 г., цар на Персия е някакъв Балас.
В арменската история от V в. на Елише присъства една  интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.
 „Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).
Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан? Или „Бал”? Теофан пише: „а цар сложили Влас, сиреч Вал” (5968).

           Бал е "господар" в семитските езици...
За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, пише в хрониката на Йоан Малала, в кн. 18.  Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.
Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с персийския цар в периода 484-488 г., известен при Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш/Балас”?
Ако жена му „Воа” е едно и също лице със сестрата на Кавад и е дъщерята на Пероз, за която се оженил „хунския цар” (Йешу Стилит) през 484 г., очевидно загадката ще бъде по-лесно решена.
Една от грешките на Прокопий е, че смята, че Кавад се жени за „сестра си Аспеведа”. Това по-късно, към началото на ІХ в., го повтаря и Теофан, заемайки сведението от Прокопий в своята хроника. Но все пак, благодарение на Прокопий, знаем името на сестрата на Кавад, макар че достоверен източник е Йешу Стилит и Агатий Миринейски, според които Кавад се жени не за своята сестра, а за дъщеря й (чийто вуйчо е) и за дъщерята на хунския цар.
„Аспа” е кон. Ако Воа е била „предвождаща” (Малала) на кон, заедно със съпруга си хунския цар Бал/Балас/Балах, очевидно, че „Аспеведа” (Прокопий) и „Воа” (Малала), е едно и също лице...
Ако „хон Херон” (Елише) е „Балас” (Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Теофан), тогава той не само е превзел Персия и е „достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани” (Елише), но е и бил цар на Персия в периода от 484-488 г. През 488 г. се оттегля с Воа/Аспеведа на север от Кавказ и оставя на трона на Персия през 488 г. Кавад, сина на убития през 484 г. цар на Персия. Същият Кавад, който е брат на жена му.
Добре, но какво стана с „Касан” (Орбини, Паисий) и „Газан” (волжко-българската легенда)?
Очевидно, това българското прозвище на „хон Херан”. То е свързано с името „Косан“, за което стана дума в § 1.