петък, 5 юни 2015 г.

Хрониката от VІ в. на Виктор Тоненски: кутригурите са българи.

“Българите нападнаха Тракия и стигнаха до Сук при Константинопол, срещу тях излезе патриций Сергий, който преди ръководеше войската в Африка, но бе разбит на части и заловен. Но те понесоха поражение от войската на патриций Велизарий и обърнати в бягство се върнаха зад Дунав”, пише през 60-те години на VІ в. епископ Виктор Тоненски в своя летопис EPISCOPI CHRONICA.

www.vostlit.info/Texts/rus17/Victor_Tonnenensis/frametext.htm

www.documentacatholicaomnia.eu/02m/0555-0555,_Victor_Tununensis_Episcopus,_Chronicon_Continuans_Ubi_Prosper_Desinit,_MLT.pdf


          Виктор Тоненски, на лат. Victor Tonnennensis, е епископ на северноафриканския град Тонен в средата на VІ в. Умира в Константинопол ок. 569/570 г., където в манастир в края на живота си написва всемирна хроника, от която са съхранени само сведенията за периода от 444 г. до 566 г.
 
      
         Още през 1797 г. Йохан фон Енгел в произведението си „История на страните, подвластни на Унгарската империя”, в което помества обширна студия за българската история под надслов „История на българите в Мизия”, отбелязва, че епископ Тоненски нарича „българи” същите онези, които от другите хроники са известни като „кутригури”.

      Това обаче не е прецедент, характерен само за епископ Виктор Тоненски. По същото време през VІ в. Теофилакт Симоката също нарича кутригурите, съюзници на аварите, с името „българи” („Българите се приготвиха, както е при тях обичая за битка, застанаха в тесни редици и встъпиха в ръкопашен бой с голям героизъм, като заставиха ромеите да се обърнат в бягство”(кн.VІІ,ІV,4))“ и така на учените е пределно ясно, че кутригурите са българи
 
Името „кутригури” е упоменато за първи път от Прокопий през VІ в.(Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 - 1963. Vol. 1 - 3.; . Прокопий, За сградите, кн.ІІІ, VІІ – 10; Вж. Прокопий Кесарийский. О постройках /кн.ІІІ, VІІ, 10, 12/ . М.,1996,с.138-297,299-301 /перевод С.П.Кондратьева/) и с него той визира пост-атиловите хуни, които живеят на запад от Дон. Онези, които живеят на изток от реката, Прокопий нарича „утигури”, като изрично посочва, чрез цитат от писмо на утигура Сандлих до Юстиниан І, че утигури и кутригури „са едноплеменни”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар