понеделник, 16 септември 2013 г.

Джагфар тарихы за Аспарух...


        В разширеният вариант на „Арменската география от VІІ в.” (Ашхарацуйц), приписвана на Анани Ширакаци, се съобщава следното сведение: „От Хипийските планини избяга сина на Худбадр (чети: Хубраат, както по-горе в същият текст е изписано името на Кубрат).”


         В еврейско-хазарската кореспонденция от Х в. на хазарския цар Йосиф до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут, също е споменат престолонаследник на народа, който хазарите превземат. Той избягал на р. Руна (Дунав), според Йосиф от Х в.
     Във волжко-българският компилативен летопис „Барадж тарих” (ХІІІ в.) се повествовува само за двама сина на Кубрат: Бат-Боян и Аспарух.


Нека оставим засега настрана сведението на Теофан от ІХ в. за петте сина на Кубрат, то всъщност не съобщава други имена на синове на Кубрат, освен Боян и Аспарух. Името Котраг, което съвпада с племенното название на котрагите, ни дава основание да предположим, че в разказа за „петте сина на Кубрат” е интерполиран изобщо обобщен и нехронологичен разказ за териториалната история на българите: българи и котраги са едноплеменни (Прокопий, Менандър, Теофилакт, Теофан, Никифор). Имало е българи при аварите, имало е българи и в Италия по времето на лангобардския крал Гримоалд (662-671)
 Във волжко-българският компилативен труд „Барадж тарих” се съобщава и за Хумик, внук на Орган, откъдето става ясно, че Орган е нямал синове, а само дъщеря. Така се уяснява истинската причина Орган да въздигне на трона през 629 г. своя племенник Кубрат, той просто е нямал наследник. Освен това става ясно защо Орган след двегодишно свое управление (вж. „Именника на българските канове”, т.е. 627 – 629 г.) решава да отстъпи своя трон на Кубрат. Орган, според „Барадж тарих”, е искал да играе ролята на „духовно лице” и по образец на Византия собственоръчно възкачва и „миропомазва” племенника си в Башту (Боспор).
          Сведенията, които се дават в „Барадж тарих” за Аспарух са изключително важни, ето защо си заслужава те да бъдат критично интерпретирани.
            Кубрат (600 - 660), заедно с чичо си Орган възстановяват в 629 г.  държавата, останала във византийските хроники с името „древна Велика България”.

През 660 г. Кубрат умира и на трона стъпва Бат-Боян.
        Бат-Боян управлявал „спокойно три години” и тогава срещу политиката му се изправил Аспарух, според летописа „Барадж тарих”.
         Коя е причината за тази братска вражда?

Аспарух застанал на страната на чичо си Шамбат.
От летописа „Барадж тарих” става ясно, че при появата на хазарите първият, който воюва с тях, е Аспарух (с. 25).
Защо престолонаследника Бат-Боян е в изчаквателна позиция?
Всъщност, съгласно българското династично право, Бат-Боян не е бил престолонаследник, а е узурпирал трона, който по право се е падал на чичо му Шамбат. Сведение за династичното онаследяване при българите, е съхранено от Йоан Екзарх през Х в.
И при българите отначало князете били по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата” (Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159).
Тоест, първородният син не е онаследявал по право баща си на трона, а се е възкачвал чак след чичо си. Бат-Боян, по незнайни причини, нарушава тази традиция и това води до краха на Велика България и превземането й от хазарите. Аспарух, като честен и доблестен българин, се противопоставя на брат си и застава на страната на чичо си. В името на династичното право. Крамолите в Българската империя довеждат до ослабването на отбранителната й мощ и тя е превзета от хазарите, като Бат Боян приема да е васал на хазарския каган. Аспарух отказва и се установява на ония български територии, които са на запад от Днепър. Всеизвестно е, че Хазария стига до около Днепър и не се разширява на запад…



Волжките българи се възприемат в летописа „Барадж тарих” като наследници на Бат Боян, ето защо в легендите им може да срещнем едно отрицателно отношение към Аспарух, дори и името му не е предадено правилно, а е отъждествено с топонима Атилкезе (упоменат през Х в. и от Багрянородни) между Днепър, Днестър и Дунав, където е пребивавал Аспарух, преди да нападне на юг от Дунав през 680 г.



неделя, 15 септември 2013 г.

Древните кимерийци и произхода на европейските хуни.



     Несъмнено известието, че хуните са едно и също с древните кимерийци, което дава през VІ в. от н.е. Прокопий Кесарийски, е едно от най-интересните, но и проблематични сведения.




Все пак, последните данни за античните кимерийци са от  ок. VІ в. пр.н.е. и в науката все още не е разглеждан въпросът: имало ли е кимерийци след VІІ в. пр.н.е. и докога ги е имало?
Може би този огромен времеви отрязък (VІ в. пр.н.е. – VІ в. от н.е.), е причина дълго време на сведението на Прокопий да се е гледало с недоверие?
Това обаче не е съвсем така.
Първо, допреди 25 години, науката за кимерийците не бе развита в такава степен, че да даде отговор има ли нещо верно в сведението на Прокопий.
Второ, днес имаме сравнително добри изследвания за кимерийската история до VІ в. пр.н.е., но проблемът за съдбата на кимерийците след VІ в. пр.н.е. отново не е разгледан в светлината на един възможен кимерийско-хунски синтез.
Трето, търсенето на такъв синтез непременно ще постави и въпросът за съответната археологична култура, която на този етап се припокрива времево със сарматско-савроматската.

Кимеролога Аскольд Иванчик, р. 1965 г.books.google.fr/books


historylib.org/historybooks/Askold-I--Ivanchik_Nakanune-kolonizatsii/
         И така, нека да припомним къде за последно са „изоставени“ от науката кимерийците към VІ в. пр.н.е.?
 След като почти 100 години преди падането на Асирия под напора на Вавилон и Персия към 609 г., основен неин враг след 714 г. пр.н.е. са именно кимерийците, последните около втората половина на VІІ в. пр.н.е. вече не са хегемон на териториите от Иран до Йония.

 Ако отсъстваха асирийските клинописи, ние и досега щяхме да вярваме на подвеждащите данни от V в. пр.н.е. на Херодот, че кимерийците са били нещо по-слабо от скитите и са имали само ок. 28 г. присъствие в Анатолия…

   Как обаче да проследим какво става с кимерийците след VІ в. пр.н.е.?

Несъмнено те и урартите са претърпяли силен крах по това време. Кимерийците от лидийците, а урартите от Мидия.
Съдбата на бундурк, т.е. бун (Ван, Бийан – самоназванието на Урарту) и Gamir/Gimir (самоназванието на кимерийците), е проследима в късно-античното грузинско съчинение „Мокцевай Картлисай“, където срещаме и топонима „Херки“.
В това грузинско съчинение, за наша радост, кимерийците са наречени „хони“, което ни дава донякъде шанс да проследим как и кога се появява спрямо кимерийците името „хони“ и какво означава…

letopisec.blog.bg/history/2011/07/03/koi-pyrvi-e-narekyl-kimeriicite-s-termina-quot-hini-quot-hun.775741

Но в случая, за нас е по-важно името „Херки“, понеже в един от асирийските надписи, се съобщава за град на кимерийците „Харцала“.
В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала" (местоположение на този град не е известно)/И.Н.Медведская, пак там/


В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и основателно учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцала . „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)
И така, очевидно кимерийският древен град Харцала се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и иметоХоруцон на прохода в Кавказ...
Грузинският църковен документ „Мокцевай Картлисай“ не знае явно, че „Бундурк” са Урарту (арм. Историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан”, който упоменава е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите. Той съобщава, че Александър Македонски през ІV в. пр.н.е. воювал с тях около Кавказ.


      „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетеля на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (гл. І).
Харцала, Херки…
Постепенно картината се изяснява…
Така стигаме до историята на Партия.

Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на ІІІ в. пр.н.е. до началото на ІІІ в. от н.е. и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 г. пр.н.е. и 224 г. от н.е. То е основано и управлявано от династията на Аршакидите.

Походът на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) към Кавказ се случва преди 171 г. пр.н.е. След това Фраат е онаследен от брат си Митридат (171-138 пр.н.е.).
През 1938 г. един от най-добрите изследоветели на партанската история (A POLITICAL HISTORY OF PARTHIA, BY NEILSON C. DEBEVOIS; CHICAGO · ILLINOIS, 1938) дава следните данни : „Скоро Фраат обърна своето оръжие срещу народите , които обитавали горите Елбрус на юг от Каспийското море. В частност, той депортирал мардите и ги преселил в Харакс около Каспийската врата (Дербенд – бел. м.)“ [с.41].

         Харцала, Херки, Харакс...
Според DEBEVOIS, след идването на Митридат на власт през 171 г. пр.н.е. „започнал един от най-значимите периоди на партанската история [пак там; с. 41].
Митридат е наследен от сина си Фраат ІІ (138-128 пр.н.е.).
През 130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер, който след като е убит през 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет, става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.
Очевидно името Гимер не е случайно и е прозвище на кимерийския цар, васал на Фраат ІІ. Защо предполагаме това?
Именно този Гимер държи властта на партите над Вавилон и по време на неговото наместничеството през 129 г. пр.н.е. древният град Александрия-Антиохия на Персийския залив е преименуван на… Харакс.

През 127 г. пр.н.е.  арабите на вожда Гаспаосин воюват срещу Гимер и успяват да превземат Харакс, който става известен като Харакс-Спасино, по името на Гаспаосин, а арабското царство е известно оттук нататък, като Харацена
За Гимер сведения дават Iustin. XLII. 1.3;  Posidonius. Hist. XVI, fr. 13 (J. Bd. II A. P. 228 = Athen. Deip. XI. 466). Диодор Сицилийски го нарича погрешно Евемер (Ενήμερος) (Diod. Sic. XXXIV. 21).


Да видим съществуват ли в летописите някакви сведения обединяващи парти и кимери?
Според Манасиевата хроника, древният легендарен египетски цар Сесострис „на хуни прочее дари земята асирийска, а парти назва хуните”.
Но хуни не са превземали Асирия или части от нея. Затова пък кимерийци са превземали. Този откъс в Манасиевата хроника се пропуска от изследователите, които твърдят, че името на „хуните” е архаизирано. Възможно е да е така, но все пак в светлината на кимерийско-хунския синтез, откъсът дава допълнителна семантика…
Можем да допуснем, че в хрониката на Манасий има архаизиране на името „хуни”. Но все пак, ако има някаква връзка между хуни и кимерийци, тогава значи не сме свидетели само на „екзотично сведение”, а и на някаква историческа логика?

Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф). В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991)  Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”: Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас.
Много интересно сведение, чакащо да му се обърне внимание, при условие, че същото е записано и в“Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.)?

Целта на настоящата статия бе да потърси дали наистина няма никакви сведения за кимерийци след VІ в. пр.н.е. и ако има, те свързани ли са по някакъв начин с хуни, парти и българи? Дори и да са малко тези сведения, те са от съществено значение, а не са безпредметни, както са се отнесли досега с тях.
През VІ в. Прокопий Кесарийски дава интересно сведение за миналото на българските племена кутригури и утигури, и това сведение не е без значение за нас, още повече, че е общопризнато, че тези племена са българи.
В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(Войната с готите, кн.ІV.5)”.