четвъртък, 25 юни 2015 г.

Защо кимерийците са били наречени "българи"?

Земите на север от древната държава Урарту (така са я наричали на акадски, а самоназванието на Урарту е Боян, Биайн), където днес са териториите на северна Армения и южна Грузия, през ІХ в. пр.н.е. са били земите на държавата на кимерийците, именувана в асирийските клинописи  „Гамирая“ (Иванчик, 1993).



Между Гамирая и Урарту е съществувала област, части от която са били в Колхида, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Същата област Гурианиа е засвидетелствувана и в урартските клинописи, като областта Qu-ri-a-ni, както и Gu/Qu-ri-a-ni, и за нея в урартските текстове се твърди, че е  разположена на север от Урарту.
Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област Гур. Кимерийците я завоюват, както и Колхида.
Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. на *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански, е „преден, подвижен отряд“.

Наскоро световноизвестният кимеролог Асколд Иванчик обърна внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката  (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.
От VІІІ в. пр.н.е. кимерийците са военен хегемон в предна Азия и Анатолия, но през VІ в. пр.н.е. те загубват в битка с лидийците и се връщат към земите си на север от Урарту. Очевидно обръщат поглед на север от Кавказ, ако имаме предвид упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н. Тоест, можем да допуснем, че те са започнали военни действия на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.

Ако е така, тогава значението на *gam-ir(а) на ирански е предадено на скитски като βαλος. Ето и произхода на името „бал“ в етнонима „балгар“, въпросът е откъде е произхода на „гар“?
Кимерийците пренасят топонима „Гар“ („Gu/Qu-ri-a-ni-a”, Qu-ri-a-ni) от региона на р. Кура на север от Кавказ.
При Птолемей от ІІ в. от н.е. имаме следния текст, който е съхранен и през VІІ в. в  Арменската география (Ашхарацуйц) :
„А”: „Птолемей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.
Ето я Геруа (Gerrus). В Предкавказието няма река Геруа (Gerrus), но Птолемей не греши, понеже топонима е преместен на север от региона на р. Кура.
Горният текст от ІІ в. от н.е. на Птолемей служи като образец на арменския от VІІ в. от н.е. за българите. В Арменската география (Ашхарацуйц) e видно, че за българите се пише чрез шаблона, по който Птолемей пише за Предкавказието.

„В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар, пришълци, и Чдар-Болкар”... ”се именуват по названието на реки”.
Тоест, военните конни отряди (бал) на кимерийците нападат на скитите от Гур и всъщност името „бал//гар“, е външно наименование на кимерийците, дадено от скитите. То на скитски език е със същото значение, с каквото на ирански *gam-ir(а) [„преден отряд без обоз и жени“]. Дори Прокопий през VІ в. от н.е. ясно посочва, че боен кон на езика на тия варвари, се нарича „балан“.
Следователно, името „балгар” е съставено от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи. Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Геруа" на север от Кавказ.
С други думи, ние имаме отговор как и защо кимерийците са получили името „българи“!


През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език.

2 коментара:

  1. През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).

    Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език.

    ОтговорИзтриване
  2. "... обръща внимание..."?! Какво значи това? А дава ли обяснение защо трябва да включва корена "bal" и защо "...ако се вземе предвид скитския език"? Нещо коментарите ти, г-н Милчев са не само постни, но и нещо объркани. Може ли да ни дадеш един по-сериозен труд на въпросния учен Иванчик, в който по един смислен начин е обяснена хипотезата му?

    ОтговорИзтриване