През
324 г. Константин І (325-337) нарежда да започнат строителни работи по
възстановяването на гр. Византион на Тракийският босфор. На 11 май 330
г. новият Рим е осветен като християнска столица.
Четиридесет
години по-късно римският свят е потресен от хуно-българите, чийто
произход според историка от VІ в. Прокопий Кесарийски е кимерийски.
Българските племена утигури и кутригури превземат цяла Скития и създават
съюз от подчинени (= хини) племена. Към 375 г. хунския съюз е вече на
източната граница на римската провинция Панония.
Първата
хуно-българска вълна на кимерийците в Европа ощетява най-много готите,
които навлизат към 375 г. в Панония и Мизия като огромна бежанска маса.
Те са приети от византийския император Валент, но много скоро започват
да опустошават Тракия. Валент се връща от персийската граница и през 378
г. е убит край Адрианопол от тези приютени от него готи и от хунска
конница, която също е опустошавала Тракия.
Историкът от ІV в. Евнапий съобщава за много жертви сред мирното тракийско население. Готите се държали като убийци…
Валент е сменен от Теодосий І през 379 г.
През
388 г. Теодосий І се обръща за помощ към хуните, които се включват
заедно с готи и римляни в мощната армия на императора, с която той
помита на запад Магнус Максим (383-388), който се е опитал да узурпира
западният трон.
След
тази победа, възхвалявана от летописците, готите обаче са недоволни от
плячката и започват да опустошават Илирия и Тракия, а хуните също
показват своите претенции и превземат гр. Сирмиум през 389 г., с
надеждата той да е техният южен пост.
При
Мавро Орбини е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор
(487-583), където последният отбелязва това завоюване на Сирмиум. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите
още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след
много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала
Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
През 390 г. Теодосий І си връща любимият град, откъдето през 379 г. е започнала кариерата му на източен император.
През
390 г. той вече е станал император и на западната империя и обединява
под своя скиптър цялата римска земя. Теодосий е по народност испанец, но
самосъзнанието му е римлянин. Стотици хиляди траки също приемат чуждо
римско самосъзнание…
През 405 г. и през 408 г. хунския генерал Улдин подлага на атаки Тракия. Хиляди жертви са дадени от мирното население…„Предводителят
на живеещите над Истър (Дунав) варвари Улдин, нахлу с многобройна
войска през реката и разполагайки се на лагер до границите на Тракия,
превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн. гр. Кула в
България). Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да
сключи съюз с римляните. Когато префектът на тракийските войски
провеждаше разговори с него за мир, той посочил към изгрялото слънце и
казал, че ако пожелае, ще покори всичката земя, която то огрява по пътя
си и това даже нямало да му коства големи усилия.” (Sozomen, кн.ІХ,
5.2).
Готският вожд Аларих извършва жестоки набези в Тракия, преди да я напусне и да се насочи към Рим. Той избива много траки…
През 447 г. Византия е нападната от Атила.
Това е най-мащабната война на хунския император, според американския професор Ото Менхен-Хелфън (1973).
Атила
покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до
Нове (дн. Свищов). Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол
(Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон
Тракийски и Мраморно море, където патриция Анатолий бърза и сключва
примирие от името на император Теодосий ІІ, от страх Атила да не влезе в
Цариград.
Атила
получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за
първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната
империя се задължава по договор да изплаща. За сведение първият данък,
който хуно-българите изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта
злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а
еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.
Летописците
от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един
пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60. Тракия е барутен
погреб…
През
484 г. Зенон кани българска конница в Мизия и Тракия, която
противопоставя на готските вождове Теодорих Триария и Теодорих Амал,
войските на които обезлюдяват Тракия и Мизия.
От
493 г. до 565 г. българите-кутригури извършват масови нападения над
Мизия и Тракия и отвличат много хора в плен, а българският цар Заберган
през 558 г. даже окупирва Константинопол.
След 568 г. авари и българи постоянно нападат Мизия и Тракия...
Българи
и авари превземат през 586 г. градовете Ratiaria (дн. Арчар), Bononia
(дн. Видин), Almus (дн. Лом), Доростол (дн. Силистра), Zaldapa (до с. Абрит, Добричко),
Marcianopolis (дн. Девня), Panysos (селище на р. Камчия) и Тhuidas (дн.
Сливен). На юг стигат в Тракия чак пред „дългата стена” на Анастасий.
Оттам се връщат на север към Дунав, понеже са притеснени от
византийските пълководци Мартин и Коментиол. Стигат до гр. Appiaria
(между дн. Русе и Тутракан) и го превземат с помощта на един инженер на
обсадни машини Бус.
Случката е интересна, затова ще я разкажем:
Майстор
Бус бил пленен от българите, понеже не успял да се скрие зад стените на
гр. Апиария, при нападението на българи и авари. Той казал на аварския
каган, че може да се откупи, тъй като е заможен. Бил заведен, заедно с
останали пленени, пред крепостта и оттам викал за пари, но някакъв мъж,
който бил любовник на жена му, убедил гражданите да не го откупват. Бус
се видял в чудо и обиден на съгражданите си, разкрил пред кагана, че е
инженер по обсадни машини и му направил проекти за бойна костенурка.
Теофан въздъхва през ІХ в. в своята Всемирна хроника: „А варварите, научавайки обсадното изкуство, превзеха още много други градове...” (л.м.6079).
През
590 и 591 години Маврикий успява да помогне на беглеца Хосрой ІІ да
вземе трона на Персия, така е сключен мир между двете държави и
императора започнал да прехвърля войски от изток в Тракия. Теофан пише: „В това време, когато на изток се възцари дълбок мир, от война се
вълнуваше Европа (чети: Тракия). Ето защо император Маврикий прехвърли
войски от изток в Тракия” (л.м. 6082).
През 592 г. „каганът поискал да му бъде увеличен данъка, но императора не уважи думата на варварина”
(Теофан, л.м.6084). С прехвърляне на войски от изток в Тракия, Маврикий
станал по-уверен в силата на римското оръжия. Той дори лично
инспектирал областите в Тракия, „за да види следите на варварските опустошения” (л.м.6083) още през пролетта на 591 г. Теофан пише, че „полковете стъпили в Тракия, отиде заедно с тях и Маврикий”
(л.м.6083). Тогава в Тракия му довели и тримата гуслари-славяни, които
му направили впечатление с ръста и облеклото си. Маврикий виждал за
първи път склавини/славяни, той ги разпитал и изпратил по живо да живеят
в Хараклея, на Мраморно море.
През
594 г. Петър, в ролята на главнокомандващ, повел армията към Odessus
(дн. Варна), а оттам в Marcianopolis (дн. Девня). Оттам отишъл в Zaldapa
и през Iatrus (дн.Кривина), се отправил към Novae (дн. Свищов), където
тържествено влязъл на 23 август 594 г. Останал два дена и продължил на
запад, като изпратил пред себе си разузнавателен отряд от 1000 войника.
Последните срещнали по пътя си десет стотника българи, които били
спокойни, понеже знаели, че между аварския каган и византийския
император Маврикий има сключен мир. Петър обаче провокирал конфликт и
българите се опитали да убедят ромеите да не нарушават мира, но се
стигнало до ръкопашен бой. „Българите
се приготвиха, както е при тях обичая за битка, застанаха в тесни
редици и встъпиха в ръкопашен бой с голям героизъм, като заставиха
ромеите да се обърнат в бягство”, пише Теофилакт (кн.VІІ,ІV,4).
Като
напердашили ромеите, българите заминали на запад, за да предупредят
кагана за прииждащата армия. През това време Петър съблякал дрехите на
таксиарха на победения ромейски отряд и го бичувал публично за загубата.
Каганът като научил от българите за Петър пратил посолство, което изразило негодувание от нарушаването на мира.
През лятото на 595 г. на разгорещена среща на кагана с византийския генерал Приск, аварският владетел казал: ”Нека бог отсъди между кагана и император Маврикий! Да бъде отмъщение и възмездие от бога!”
(кн.VІІ,Х,8).Така кагана изразил своето възмущение от присъствието на
войските на Приск. Аварският владетел се заканил, че ще разруши много
градове и дори пратил посолство при Приск с искане официално да бъде
разтрогнат договора за мир, след като ромеите го нарушават постоянно.
През
596 г. авари, българи и славяни нападнали Далмация и унищожили 40
крепости (Теофилакт; кн.VІІ, ХІІ,1). Атаките им стигнали и до Солун,
чиято обсада е описана в „Чудесата на Св.Димитър”.
Атаките
на авари и българи над Тракия продължават до 630 г. Същевременно
славянски дружини с покъщината си се заселват на юг от Дунав между все
по-обезлюдените тракийски селища…
Тракийското
население е подложено на унищожение още след 44 г. от н.е. от
римляните. Следват готи, хуни, авари, българи… Най-точно неговото
трагично положение е пресъздадено от Прокопий Кесарийски през VІ в.,
който в „Тайната история“ пише:
„(Юстиниан)
свикваше без всякаква причина водачите на хуните и поради безумна
щедрост им връчваше огромни суми, правейки това уж като залог за
приятелство. Говореше се, че той правел това и по време на царуването на
Юстин. А водачите, като отнасяха парите, изпращаха и други съуправници
заедно със свитата им, та и те да могат да продадат мир на този, който
безусловно искаше да го купи. И едни от тях се захванаха да заробват
ромейската държава и от императора им бе заплатено не по-малко,
отколкото на първите. А подир тях пък трети се втурваха да грабят
измъчените ромеи и след плячката получаваха като награда за нападението
императорската щедрост. Така, накратко казано, варварите един по един не
пропускаха случая да обират и поред да изповличат всичко. И тъй, тия
варвари имат многочислени водачи (пълководци-бел.ред.), та поради това
непрекъснато се протакаше войната, причинена от необмисленото
прахосничество на Юстиниан. И тя нямаше край, а непрекъснато обикаляше
наоколо. Нито едно място, ни планина, ни пещера – въобще кътче
от ромейската земя не остана неопустошено по това време, а много области
бяха завладявани по пет пъти и повече. А пък какво претърпяхме
от мидийци (чети: перси-бел.ред.), сарацини (араби-бел.ред.), славяни,
анти и от другите варвари, аз съм описал в предишните си повествования.
Но тук бе нужно да опиша това, което обещах в началото на книгата – да
разкрия причината на събитията” (С.,1983, с. 50).
А.А.Хофарт
През 680 г. българите на Аспарух създават държава в Мизия и превръщат траките и славяните в български поданици...
Паметник на Аспарух Велики от признателните българи в центъра на София. скулптор Крум Дерменджиев
„ При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава, чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са едно ” (Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144).
През ХІV в. български преводач се заема с невероятната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на Константин Манаси от ХІІ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. Това, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовния език" (с. 31, Иван Буюклиев). Освен това, българския преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведения в хрониката, които липсват при Манасий, и които засягат българската история. Всичките 19 добавки, направени от българския преводач в Манасиевата хроника, за да се отличават от преводния текст, са изписани от него с ...червено мастило. Този превод и българските добавки са направени по нареждане на цар Иван Александър (1331-1371).
"...Тъй
като бяха многочислени, те изпълниха и тая и оная страна на Дунава,
чак до Драч и по-далече, защото власи, и сърби, и прочия, всички са
едно ” ( Хрониката на Константин Манаси., С. 1992, с. 143,144 )...".
За да се разбере какво има предвид българския книжовник във връзка с
горния пасаж, е необходимо да се знаят и другите негови добавки към
Манасиевата хроника. Така напр., когато Манасий пише за Новохудоносор и
съобщава колко земи е превзел, българския преводач прави следната
добавка: " От този Новохудоносор халдейското, асирийското, мидийското и
вавилонското царство бяха едно " (с. 64). Тоест, българския преводач,
по отношение на пасажа, че " власи, и сърби, и прочия, всички са едно "
има предвид, че са подчинени от българите...
ГЛУПОСТИ!!!
ОтговорИзтриванеБраво
ОтговорИзтриване