понеделник, 17 август 2015 г.

Славянофоб ли е бил цар Иван Александър през ХІV в.?


През ХІV в. по заповед на цар Иван Александър хрониката на Симеон Метафраст от Х в. е преведена на български. Изглежда, именно по заповед на царя, навсякъде в гръцкия текст, където пише за „склави“ (славяни) и „Склавска земя“ (Славянска земя), българския преводач е бил задължен да маха думата "славяни" и да пише на нейно място „българи“ и „Българска земя“.


Това целенасочено славянофобство на преводача не е случайно, то демонстрира, че към ХІV в. славяните вече се разглеждат от преводача, явно по заповед на цар Иван Александър, като асимилирани от българите в българската държава.






     Симеон Метафраст (на гръцки: Συμεών Μεταφραστής) от втората половина   на Х век, наричан и Симеон Логотет, е византийски държавник (логотет), църковен писател-хронист, поет, историк и агиограф. Роден е в Константинопол, където и умира.



Симеон е известен като обновител на житийната литература, която метафразира (преразказва) и така много от неяснотите в старите жития са преобразени в нова, изящна и достъпна форма. Славата на Симеон като метафраст е толкова голяма и на преден план, че способностите му като историк са слабо познати.

Симеон Метафраст е автор на вселенска хроника, в която известията за българите започват от времето на император Константин  ІV  Погонат.

 Според Симеон Метафраст, българите превзели земите на юг от Дунав като се отделили от своеплеменните на север от Дунав и първоначално се заселили около Варна…

Сиреч, Аспаруховите българи се отделили от онези отвъд Дунав българи, както впрочем отдавна знаем от „Именникът на българските князе“…



Но това, което не знаехме е, че и през 680 г. териториите на северо-изток от Дунав са заселени от „своеплеменни“ на Аспаруховите българи и точно тази земя от Дунав до Днепър презвитер Константин нарича „България“ на анти-монофизитския събор в Константинопол през 681 г.


В Църковните протоколи на VІ Вселенски събор (860/861), четем за нападението на Аспарух и превземането на Мизия:


 "Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки".





Тук привеждаме факсимиле от издаденият през 1905 г. в Петербург старобългарски превод от ХІV в. (по молдовски препис от ХVІІ в.) на историческата хроника от Х в. на Симеон Метафраст:





     
                    Използвана литература:


            
Известия за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета. Историко-критическо изследване от В.Н.Златарски, София, 1908; (Отделен отпечатък от "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", книга ХХІV).

Няма коментари:

Публикуване на коментар