сряда, 26 август 2015 г.

Готи и българи на Крим.

Готите, според историка от VІ в. Прокопий Кесарийски в предишните времена те се наричали също скити“. Те живеели на запад от Меотида (Азовско море).

На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити (…), значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена.“
Готите като бежанци се заселили в Тракия, а след това с Теодорих отишли в Италия. Причината за тази тяхна миграция, били българите.
Официозната българска историческа наука приема, че утигурите и кутригурите, упоменати от Прокопий, са българи.
Техният кимерийски произход, разказан от готите на Прокопий Кесарийски, е много важна легенда и вече е също предмет на сериозно проучване от българознанието?

От разказа на Прокопий става видно, че едва когато братята кимерийци Утигур и Кутригур се разделили и племената им се нарекли на техните имена, едва оттогава, те са станали и хуни. Тоест, името „хуни“, спрямо утигури и кутригури, е дотолкова общо, доколкото преди е било общо името „кимерийци“.
За Прокопий, „кимерийци“ и „хуни“ са общи имена. Разликата е обаче, че кимерийците са били под властта на „един цар“, а „хуните“ са общност от племена, т.е. имат различни водачи. Ето защо, Прокопий не се притеснява, че пише и за хуни-савири, без обаче да прехвърля и към тях кимерийската предистория на хуните-утигури и хуните-кутригури.
За Прокопий Кесарийски, хунския съюз от племена, е съставен в ядрото си от кимерийците: утигури и кутригури. Ето защо той дори пише, че ок. 377 г. готите на запад от Дон са нападнати от кимерийци. За ритора Прокопий това е още една война между кимерийци и скити-готи: „Кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. м.) стигнали до земите на римляните.

През 548 г. при император Юстиниан І (527-565) дошли посланици готи от Крим, пише Прокопий, които публично казали, че идват за да искат епископ, понеже техният починал, но на "четири очи", поради страх да не каже някой на българите, препоръчали на императора, че ще е много полезно за Римската империя, ако всее вражда вътре в хуните, между утигурите и кутригурите.
„(ІV.4) Тези посланици заради страх от хуните-утигури публично говорили мъгляво за какво са дошли и нищо друго не казали пред императора, освен молбата за епископ, но при таен разговор, на четири очи, те споделили колко полезно би било за Римската империя, ако съседните до тях варвари са в постоянен раздор помежду си. А по какъв начин те са съседи с тях, ще разкажа сега: 
(ІV.5) В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те  живеели на едно и също място , имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида  (Азовско море-бел.м.), защото те никога не били ходили отвъд  тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат;  имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити (…), значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени. По техните разкази, ако  легендата е вярна, един път няколко млади кимерийци  гонели с техните кучета сърна по време на лов, но тя навлязла във водата. Младежите обладани от хъс, обхванати от страст или пък подведени мистериозно от  волята на божеството, се втурнали след сърната и заедно с нея стигнали до отсрещния бряг. Там преследваното животно в миг изчезнало (Кой може да каже как е било точно? Според мен, животното имало само тази цел да причини нещастие на живеещите по този бряг варвари.), но младежите, които претърпяли неуспех в лова, успяли в друго: открили неочаквани възможности за битки и трофеи. Върнали се те възможно най-бързо при своите и уведомили всички кимерийци, че водите не са пречка и са преодолими. И тогава целия народ се въоръжил и преминал на отсрещния бряг. По това време вандалите  се били изнесли от тези места и се утвърдили вече в Либия, а визиготите се заселили в Испания. Тогава кимерийците внезапно нападнали живеещите по тези равнини готи и много от тях убили, а другите обърнали в бягство. Онези, които можели да бягат, взели децата и жените си и напуснали родните си места и през р. Истър (Дунав – бел. м.) стигнали до земите на римляните. Те причинили в началото доста зло на живеещото тук  население, но след това с позволението на императора се заселили в Тракия. От една страна, те се сражавали заедно с римляните, били техни съюзници и получавали от императора, както и другите войници, ежегодна заплата, понеже носили званието „федерати“: така ги наричали с това латинско слово римляните, вероятно за да им покажат, че не са победени на война, а са сключили с тях договор, основан на известни условия. Тези именно условия, касаещи военните дела, на латински се наричат foedera, както вече казах в предишните си книги. От друга страна, част от тези готи воювали заедно с римляните и без горепосочените условия, докато не отишли в Италия под предводителството на Теодорих. Това е хода на събитията на готската история“

Теодерих Амал
 (Procopii Caesariensis. Opera omnia/Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 - 1963. Vol. 1 - 3.; Прокопий Кесарийски. Войната с готите, кн.ІV.4,5).

Няма коментари:

Публикуване на коментар