петък, 7 август 2015 г.

Персийското знаме на прабългарите и мита за "конската опашка".

            „Конска опашка” ли е било прабългарското знаме?





           

Николай I „Велики“, 800 г. в Рим; † 13 ноември 867 г. в Рим, е римски папа от 24 април 858 г. до смъртта си 13 ноември 867 г.


         От `глава 42` на зададените от княз Борис І през 866 г. въпроси към папа Николай І става ясно, че въпросите са подготвени от близките съратници на българския цар. Въпросите към папата били зададени на гръцки и са превеждани на латински, отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, секретар на папата. 

      Един от въпросите е засягал и българското бойно знаме. Очевидно там е описано какво представлява. В своя отговор папата пише: „Глава 33 - Вие заявявате че когато сте влизали в сражение, досега обикновено сте носили като военно знаме конска опашка, и искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст?”


             Наистина ли българите са казали, че употребяват вместо знаме „конска опашка” или язвителният Анастасий Библиотекар просто сравнява знамето на българите с „конска опашка” и така още повече изпъква заръката: Какво друго, освен знака на светия кръст?”


       Един интересен епизод, съхранен в компилативния волжко-български летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ни дава основание да допуснем, че българското знаме не е било конска опашка, но е приличало на нея, ето защо папския секретар употребява този израз. 

         Допълнително е учудващо, как така българите, за които бойния кон е бил светиня и не са разрешавали същият да се употребява за кърска работа, са …рязали точно опашката му? А да режат опашки от впрегатни коне за бойни цели, също е трудно допустимо? Не на последно място, няма нито едно друго сведение, освен в отговора на папа Николай до Борис І, че българските знамена са конски опашки (?). 

         Та нали, ако бе така наистина, това би било предмет на мнозина византийски задявки и подигравки в летописите. Всяка особеност е правела впечатление на хронистите и е била пищно съобщавана. Например прическите на аварите, когато посещават Константинопол. Теофан през ІХ в., заемайки от летописци от VІ в., не пропуска да отбележи, че аварския каган помолил да му бъде изпратен слон, за да види какво представлява това животно. И т.н., примерите са много.

          Колко обиди и подигравки щяха да понесат прабългарите от гърците, ако знамената им бяха опашки от задницата на конете...




             Паисий Хилендарски ни е оставил съобщение за „пръв български цар”, който превзел Персия.

              Виж:  Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски. 


          Според легендата, съхранена във волжко-българския компилативен летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, български цар от рода Дуло в масгутско обкръжение (разбирай: персоезичие) станал цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуно-българите, според тази легендата,  поискали  това знаме да бъде заменено със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло(Джагфар тарих, С.,2005, с.15).
 
            Тук имаме хиперболизирано време. Става дума не за 400 годишно унижение, а за четири годишен период (от 484 година до 488 година), през който Ирник бил персийски, а не масгутски цар. Това са два различни народа, но и двата говорят ирански, което явно е довело до объркването. Не трябва да забравяме, това е легенда. 

             Едно от прозвищата на Ирник е Газан (така е отбелязан в "Барадж тарих").

        В своята история от 1762 г. Паисий пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.
 
         „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан...Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв български цар."

(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. с. 177, 178).





            Ирник превзема Персия през 484 година и е персийски цар, под името Балах/Балас/Балаш до 488 г., т.е. 4 г., а не 400 г., както е останало в съхранената волжко-българска легенда в „Барадж тарих”. Ставайки цар на Персия той приел ново знаме. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).

 Образът на Ирник върху монетата на шах Балас, управлявал Персия от 484 до 488 г.
 
          Логично е да се допусне, че това е персийското знаме, което явно в очите на един папски секретар прилича на „конска опашка”. 

            Но дали е персийското знаме наистина?


        „Кожа на копие”, „украсена с плат” и с „цветни ленти”. Точно така Фирдоуси в „Шах наме” описва митичното персийско знаме на легендарния Кава, което става държавен персийски флаг:



„То знаме поднял он над головой, - 


Оно казалось полною луной.


В цветные ленты кожу разубрал он,


И знаменем Кавы ее назвал он.”


(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51)
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар