сряда, 5 август 2015 г.

Как Илирик стана български крал?

В някои от нашите ранни  истории, писани от монаси, е посочено, че най-древен български крал е Илирик. Така четем в анонимната „Зографска история“, а също и в историята от 1792 г. на йеросхимонах Спиридон Габровски.

Началото на "Зографската история" в книгата от 1865 г. "Българска старина" на Г.С.Раковски.


             Защо е посочена римската провинцията Илирик?
 Според изследователката на Спиридоновата история Татяна Яруллина ал-Булгари, понеже християнската църковна история на Балканите „възлиза  към Илирик, то и светската й история според отец Спиридон продължава същата линия“ (Татяна Яруллина ал-Булгари. Йерисхимонах Спиридон. История во кратце о болгарском народе славенском., 2013, с. 66).





Отъждествяването на първия български крал Илирик с топос, т.е. с местността Илирик, е в духа на библейската традиция.
Тук се следва духа на "библейската Таблица на народите", където имената на праотците на народите са идентични с имената на съответен народ или област. „В рамките на всяка генеалогична линия възходяща към един от тримата синове на Ной, очевидно са се използвали критерий на културното и политическото лидерство, съществуващо по времето на съставяне на паметника (Библията, к.м.) - не по-рано от VIII в. пр. н.е. Във всяка от тези три групи, на първо място са поставени най-значителните топоними, по-рядко етноними - всички това са внуците на Ной. Сред тях - Египет, Палестина, африканския народ кушити, арамейски племена, Елам, Асирия, Мидия, Лидия, Фригия, Гърция. Всички тези страни и народи са изиграли важна политическа роля в Древния Изток.“ (И.Н.Медведская. За скитското нахлуване в Палестина. history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html)
Главен град на Илирик е бил Сирмиум.
В юстиниановата новела, поместена под № 11 в ІІ том на Corpus juris civilis Romanorum, четем: „Понеже преди главното управление беше в Сирмий и там бе всичкото илирийско величие и в гражданските и в епископските работи, но след това по времето на Атила, като бяха завладени ония места и Апений, управителя на главното управление на град Сирмий избяга в Солун, тогава и свещенното достойнство се премести заедно с главното управление, и Солунския епископ, не с особена власт, но под сянката на главното управление се удостои с някои привилегии.“
Анастасий Библиотекар (ок. 810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав" (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f.).
При Мавро Орбини (1601 г.) е съхранен един откъс от готската хроника на Касиодор (487-583), където последният отбелязва, че българите завоювали Сирмиум по времето на Теодосий Велики (379-395). Това сведение може да бъде съпоставено с известието на Анастасий Библиотекар. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І ; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.51-52).
През 869 г. Анастасий Библиотекар е изпратен от немският император Лудвиг II в Константинопол, за да разговаря за годеж на единствената му дъщеря с първородния син на Василий I. В Константинопол Анастасий Библиотекар през 870 г. присъства на Осмия вселенски събор. На път за Рим протоколите изчезват и Анастасий пише до папата за какво е станало дума на събора, който минал нормално, с изключение на въпроса към Рим или към Константинопол да бъдат причислени новопокръстените българи.
Спомените и бележките на Анастасий Библиотекар са поместени в "Vita Hadriani papae" - източник, писан след края на събора от 870 г.
Според летописеца,  българските пратеници на цар Борис І били казали пред събора: "Usque hodie pagani fiumus, et nuper ad gratiam Christianitatis accessimus." ("До днес бяхме езичници и наскоро се приобщихме към благодатта на християнството").
На събора латинските пратеници спорят с местните от Константинопол и с викариите от източните патриаршии към кого да са новопокръстените през 865 г. българи? Те ги питат: “Quando vos illam patriam cepistis, cuius potestatis subdita erat et utrum Latinos an Graecos sacerdotes habuerit, dicite?” (“Когато вие завладяхте онази страна, под чия власт бе тя подчинена, и кажете дали латински или гръцки свещеници е имало?”).
Интересен въпрос, коя е тази страна, завладяна от българите?
Отговор ни дават латинските викарии, чрез съхраненото от Анастасий Библиотекар: „Апостолското седалище, за което бихте могли да се уверите от декретите  на светите римски първосвещеници, е държало и е давало канони на двата Епира, нови и стари, и цяла Дардания и Тесалия, дето сега се сочи града Дардания, която земя по тези българи се казва България.“
          През 59 пр.н.е. по силата на закона Lex Vatinia е създадена римската провинция Илирик, където в началото на новата ера проповядват първите християнски апостоли.
          От времето на Диоклетиан (284-305), а след това при Константин Велики (306-312) Римската империя е разделена на четири префектури: Галска, Италийска, Илирийска и Източна.




Ето голямата римска провинция Илирик, която българите завоюват. Ето оригиналния текст на Анастасий Библиотекар от писмото му до папа Адриан II: “saepe memorata Vulgarum natio adit et sibi iure potestatis omnia vindicat”, който значи: “често споменаваният български народ нападна и ги присвои чрез правото на силата”.
И така, причината да попадне името на Илирик като най-стар „крал на българите“, е свързана с факта, че през 870 г. на каноничен събор стария илирийски диоцез е преименуван на Българска архиепископия. Това е било желание на княз Борис І и събора се съобразява с него, за да примине тази архиепископия към константинополската патриаршеска катедра.

През 1018 г. византийският император Василий Българоубиец, който завоюва България, превръща Българската патриаршия в Охрид в архиепископия, но запазва името й (Българска архиепископия), дори разширява диоцеза й. Причината е, не обич от страна на Българоубиеца към българското име на архиепископията, а понеже тя е канонично утвърдена от Константинополския църковен събор от 870 г., когато по искане на българския владетел Борис І илирийския диоцез е преименуван на Българска архиепископия.
В стила на библейската Таблица на народите, старото име на Българската архиепископия е трансформирано в християнизираната памет на българите, като „български цар Илирик“.

Преводите от латински на български са на Legatus

2 коментара:

  1. Много интересно и ново за мен, а предполагам, и за много други. Добре че попаднах на Вашия блог, където виждам интересни теми. Ако се съди по тази статия и тази за ВЕДА СЛОВЕНА,/които засега съм прочела/, написани са отлично - добре структурирани, лаконично изложение, точна ортография. Впрочем, сега виждам, че сте се заявил като експерт по история, в което не се съмнявам. Дали това е професията Ви, или не, за мен няма значение, тъй като написаното ме убеждава. А значи - ще продължа да чета, явно още дълго време.

    ОтговорИзтриване