сряда, 1 юли 2015 г.

Кимерийският произход е от Рупите, недалеч от църквата на баба Ванга...

     
Баба Ванга: „Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си.


          

Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото сиКопирано от standartnews.com
Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си"Копирано от standartnews.com
Един ден хората ще намерят под земята златен град, благодарение на който ще узнаят много за миналото си"Копирано от standartnews.com
 ..................................................................................
       "Има няколко древни волжко-български  празници, свързани с древната легенда за Сак и Сок. Според този мит, злите духове решили да унищожат човешката раса и за тази цел издигнали висока стена, която отделяла Слънцето от Земята. На Земята се възцарили студ и мрак, всичко живо загинало.       

        Тогава на помощ се притекъл алпът Мардукан - Карга. Заедно със синовете си Сок и Сак той се отправил към стената, за да я унищожи. Понеже щели да летят близо до слънцето и то щяло да ги изгори, Мардукан - Карга изпратил синовете си за мед, който щял да ги предпази от изгарянията.Сок и Сак обаче се уплашили, литнали в ивицата на нощта и не се върнали при баща си.Без да чака синовете си, Мардукан- Карга сам счупил стената, но с това той излязъл под парещите лъчи на слънцето. Неговите горящи пера паднали на земята и се превърнали в черни (врани) коне.
      Затова, че пожертвал себе си, за да могат хората да имат светлина и топлина, бог Тангра пожалил живота на Мардукан - Карга. Оттогава всяка пролет той се връща при хората под образа на врана. За измяната на Сак и Сок към баща им, тяхната майка и покровителката на семейното щастие Чакчак, ги проклела. С  времето двамата братя осъзнали вината си и искали да се извинят на майка си, но не успели да преминат границата между деня и нощта и завинаги останали в тъмното."

history.rodenkrai.com/new/legendi/legendata_za_mardukan_i_sinovete_mu_sak_i_sok.html

Основното в тази волжко-българска легенда е скриването на слънцето като апокалиптично действие и разрушаване на преградата („стената“), която го крие.
Това ядро на легендата повтаря хуритския мит за бог Кумарби и създадената от него скала Уликуми, която скрила слънцето и се опитала да разруши вселенския ред.

Kumarbi l'ancien (Sumer vers 3.200 avant J.C.)

В хуритската митология Кумарби, за да се отърве от своя син-наследник на божествения трон Тешуб, решава да създаде камъка-скала Уликуми, чието име в превод е „разрушителят на Куми”.





      Ние виждаме във волжко-българската легенда, че е съхранено името на асирийския бог Мардук, който е аналог на хуритския Кумарби, посредством  приписваните му основни  епитети като "владетел на боговете" и "баща на боговете". Тоест, няма съмнение, че произхода на ядрото на волжко-българската легенда е от региона на Анатолия и Месопотамия.

Бог Мардук
Волжките българи са наследници на българите във Велика България на Кубрат, които не последват Аспарух към долни Дунав и които от 669 г. до 969 г. са поданици на Хазарския каганат. По това време волжките българи губят езика си и се отюречват, нещо видно и от горната легенда, където на древния бог Мардук му е прикачен тотем Карга/Гарга, а и спомена за величието му е сведено до редови алп/дух.
С други думи, пред нас стои въпросът кой е пренесъл сред волжките българи древната хуритска легенда за Кумарби и скалата скриваща слънцето, още повече, че името на Кумарби под формата „Камир Аби“ присъства сред съхранените исторически книги на волжките българи.
През 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който ал–Гарнати твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Булгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”).

letopisec.blog.bg/history/2013/09/14/voljki-bylgarin-e-bil-syuchenik-na-al-gazali.1148421

       В компилативния сборник „Джагфар тарих“, който е съхранил много от древните волжко-български летописи от ХІІІ в., четем: „Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишния направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто” (Бахши Иман, Джагфар тарихи., С., 2005, с. 17).
Летописът свързва „Камир-Аби (Кумарби) с кимерийците, които били клон на синдийците.

     Самите синдо-меоти вероятно са родствени с траките синти от Балканите.

 Както обърна внимание проф. Калин Порожанов: "край с. Рупите, Петричко при възвишението Кожух, бяха открити останките от античен град. Но че това е търсеният отдавна град Хераклея Синтика стана ясно от този надпис. Това е писмо на римския император Галерий, датирано от края на 307 и началото на 308 г., до магистратите и членовете на съвета на град Хераклея. В него се казва, че градът на хераклейците е съществувал отдавна, но сега получава статута на град. Тъй като Хераклея се намира в областта, обитавана от синтите, той би трябвало да се идентифицира с известния от античните автори град Хераклея Синтика, чието по-старо тракийско име е Синтия, като главен град на траките синти.
И името му идва от тракийското племе Синти, живяло тук през VIII в.пр.н.е.?
– Да, така е. Траките синти са обитавали Средното течение на Струма, заключено между Кресненския и Рупелския проход. Те са известни още на Омир, който ги представя като обитатели на о. Лемнос, в Северна Егеида, в края на ІІ и началото на І хил.пр.н.е. Тукидид поставя синтите преди планината Керкине, която ги отделя от пеоните. А Керкине включва всъщност масива от днешните планини Огражден, Малешевска и Влахина – обитавани от синтите. http://www.fakel.bg/index.php?t=4328



 

          Ето и най-древната легенда за произхода на българите при волжките българи: „Началото на нашите начала е в племената синд и имен” (пак там, с. 14).

И така, излиза, че според волжко-българските легенди, синд, т.е. синдо-меотите, стават кимерийци. С други думи, произходът на легендата за скалата/стената, която скрива слънцето, независимо от вторичните тотемни тюркски наслагвания, е хуритско-анатолийски и посредник за усвояването на тази легенда сред българите, са кимерийците, т.е. протобългарите.

Дали действително синдо-меотите са предци на кимерийците?

За родство между тях пише и в изследването си М. И. Артамонов - ,,Киммерийцы и скифы (от появления на исторической арене до конца IV в. до н. э.), Л.: ЛГУ, 1974“.




     Кога и как синдо-меоти мигрират на юг от Кавказ, където в обкръжението на народи от хурито-урартската група възприемат култа към старото хуритско божество Кумарби? 

       Нека посочим, че Кумарби е много старо божество, в Урарту се почита неговият син Тешуб, а спомен за Кумарби няма. Тоест, миграцията на синдо-меоти е очевидно много стара и фиксира период преди ІХ в. пр.н.е.


         Ако е имало такава миграция на част от синдо-меотите на юг от Кавказ, можем да очакваме, че тя е засечена поне от асирийските клинописи, но такова нещо няма.

         Асирийците обаче не са знаели за Черно море, а Херодот сочи полуострова около Синоп като най-ранна локализация на кимерийците.
            При Псевдо-Скимн (Ps.-Scymn. 945—952, изд.  Geographi Graeci minores. I. P., 1855. P. 196—237) имаме странно сведение, че Синоп е създаван два пъти.




         Първо от някакъв Хеброн, а след това от други, при това второто създаване автора отнася към времето на кимерийската хегемония в Мала Азия през VІІ в. пр.н.е., докато първото не става ясно кога е?

      И независимо, че Псевдо-Скимн предполага, че първият основател на Синоп е убит от кимерийци, възможно е обратното. Тоест, самото селище Синоп да води произхода си като име от името на синдите и да е заселено много преди гръцката колонизация на Синоп.
      Съхраненото име на основателя на Синоп, което е Хеброн, изглежда потвърждава нашето първоначално предположение, че синдо-меоти и синтите-траки, имат общ произход. Но явно този общ произход е отпреди ХІІ в. пр.н.е. Тоест, може да бъде допуснато, че кимерийците по произход са синдо-меоти, т.е. тракийци.



         Ареала на кимерийците е бил разположен от поселищата на синдо-меотите при Азовско море до южната част на Кавказ, където между тях и Урарту е била областта Гуриана. Ако допуснем, за което податки има и при волжките българи, че е напълно възможно синдо-меотите да стоят в произхода на кимерийците, тогава значи кимеро-българите са обвързани роднински с траките, тъй като се предполага, че синдо-меотите са траки.  Кои са били синдите, чиито обиталища Херодот посочва на изток от р. Дон при Азовско море, там където при Птолемей е Азиатска Сарматия? Този въпрос трябва да бъде свързан и с питането за траките синти на Балканите...Очевидно в праисторическо време, след големия "потоп", вследствие на който едно езеро става с размерите на Черно море...един европейски народ се е разслоил. Част от тях отиват на изток, а другата на юго-запад и стават т. нар. траки. Само това обяснява защо имаме траки меди на Балканите и мидийци в Предна Азия; защо има сигини на запад и на изток при Кавказ дори в VІ в. от н.е. (Прокопий), защо има агатирси на запад (Херодот, Аристотел) и на изток (Приск, Йордан), защо има синти на Балканите и синди до Азовско море...


Теорията за кимерийски произход на българите е издигната през 1865 г. от Г. С. Раковски в неговата книга "Българска старина", издадена в Букурещ. Раковски се мотивира с летопис от Атон, донесен му в Белград през 1856 г. от възрожденският книгопродавец Хаджи Найден от Татар-Пазарджик.

Г.С.Раковски. Българска старина. Букурещ, 1865, с. 200books.google.bg/books

9 коментара:


  1. Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.
    Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.
    Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към 6 в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на 20 в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.
    Урарти и кимерийци създават синтез от 6 в.пр.н.е. до края на 4 в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места да дойдат иберите.
    След това пост-урарти и пост-кимерийци , т.е. прабългарите, се преместват на север от Кавказ.
    От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние.
    През 1-2 в. пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.
    „Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.
    Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.
    Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби, както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия...Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Завръщането ( защото идването на българите тук не е станало постепенно или случайно ) на предците ни тук е станало по времето на Анастасий в края на пети век и те са пътували конкретно към земите около днешното охридско езеро ( долната земя охридска ) ЗАЩОТО навремето енхелейците/бригите с помощта на Кадъм и неговите финикийци са основали град ЛИХНИДА точно на това място - то ест предците ни са бригите!!!
      http://balkan1.blog.bg/history/2012/12/15/tuk-sme-si-ot-vreme-ono-i-sme-nai-drevniiat-narod-na-zemiata.1031510

      Изтриване
    2. Ще се радвам да Ви отговоря, тракийци народ няма, това е общо име, дадено от гърците на много племена, които не са били гърци. Потопът и разселването на хора, вследствие потопа не са исторически категории. Разселването на индоевропейците е всъщност научна категория, понеже се базира на проучванията на диахронното езикознание за индоевропейски език. Няма как тракийците да са преди индоевропейците, освен ако този термин "траки" се използва за времена, когато преди индоевропейския език е имало Вавилонска кула. Както и да е, но дори и да кажем, че мизи и т.н. са траки, трябва да приемем, че днес наследници на траките са много народи, не само българите. Арменците са мизи, напр. Дори и да е имало разселване на племена на изток по северното черноморие и на юг по същото, тези племена са нямали нито тракийска, нито българска идентичност. Напр. вероятно синдо-меотите и синтите-траки са разклонение на едно и също племе, вероятно кимерийците произхождат именно от синдо-меотите, и също така българите произхождат от кимерийците...Тоест, балканските траки получават българско самосъзнание едва след 680 г., когато Аспарух ги прави български поданици и независимо в какви прапраправръзки са те с аспаруховите българи, то тези връзки не засягат етносното самосъзнание, а траките на Балканите преди 680 г. нямат българско самосъзнание. В този смисъл, аз предпочитам да говоря с научни термини и със езика на сравнителното езикознание, където се борави с понятието индоевропейски език...

      Изтриване
  2. По отношение на преданията на Волжките българи не съм компетентен, но синтите от Тракия безспорно са свързани със синдите от Приазовието. Предположение за тази връзка представи и д-р Гергова в работата си The eternity of the Burial Rite. The throne and the sitting Deceased.

    http://arheologie.ulbsibiu.ro/publicatii/bibliotheca/acta%20V%20special%20number/6%20gergova.htm

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  5. Волжските българи не са забравили, че са българи вече 10 века! Ако ние сме дошли от Украйна 680 година, как сме се смесили толкова лесно и бързо с траките и сме наложили нашата култура и бит, защото тя прилича много на украинската! От края на 7-ми век до падането на България по турско робство в края на 14-век има 7 века. За 5 века турско робство ние не сме възприели нищо от тяхната култура, език и бит, а напротив ние сме обогатили турския език и култура! В България няма никаква архитектура с арабски произход, както например в Южна Испания, която се е освободила от маврите в края на 14 век. И сега в Андалусия строят в арабски стил, а в Турция строят и сега в български стил.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще се радвам да Ви отговоря, тракийци народ няма, това е общо име, дадено от гърците на много племена, които не са били гърци. Потопът и разселването на хора, вследствие потопа не са исторически категории. Разселването на индоевропейците е всъщност научна категория, понеже се базира на проучванията на диахронното езикознание за индоевропейски език. Няма как тракийците да са преди индоевропейците, освен ако този термин "траки" се използва за времена, когато преди индоевропейския език е имало Вавилонска кула. Както и да е, но дори и да кажем, че мизи и т.н. са траки, трябва да приемем, че днес наследници на траките са много народи, не само българите. Арменците са мизи, напр. Дори и да е имало разселване на племена на изток по северното черноморие и на юг по същото, тези племена са нямали нито тракийска, нито българска идентичност. Напр. вероятно синдо-меотите и синтите-траки са разклонение на едно и също племе, вероятно кимерийците произхождат именно от синдо-меотите, и също така българите произхождат от кимерийците...Тоест, балканските траки получават българско самосъзнание едва след 680 г., когато Аспарух ги прави български поданици и независимо в какви прапраправръзки са те с аспаруховите българи, то тези връзки не засягат етносното самосъзнание, а траките на Балканите преди 680 г. нямат българско самосъзнание. В този смисъл, аз предпочитам да говоря с научни термини и със езика на сравнителното езикознание, където се борави с понятието индоевропейски език...

      Изтриване