Атила в българския фолклор и в западните епоси.

Стефан Стамболов (1887 - 1894) е бил бесен на късогледите учени, които обявяват най-известната в Европа българска книга „Веда Словена”, за фалшификат. Той предлага на събирачът на  българския фолклор Гологанов да се пресели в София и му обещава пенсия. На тесногръдите учени отговаря: „Всички европейски академии се заинтересуваха от родопските песни”.

АТИЛА ПРИСЪСТВА В ЗАПАДНИТЕ ЕПОСИ И В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР.

Най-древен предтеча на готския род на Амалите, според Касиодор и Йордан, е Хумли.  Обаче същият Хумли в народна германска памет, ако се вярва на „Песен за Хльод” в Старшата Еда, е владетел на хуните:

         „Хумли, както се знае, владеел над хуните.

           А над гаутите – Гицур,

           Ангантюр над готите,

           Над даните – Валдар,

           А над валамите – Киар

           И Алирек Храбри – над народа на англите.”

За автора на „Видсид”, древноанглийска поема от VІІ век, най великите воини за всички времена са Александър Македонски, а след него Етла (Атила) и на трето място Херманарих.

 Във „Втора песен за Гудрун” в „Гренландските речи за Атли” (ХІ век – ХІІІ век)  Гримхилд иска да омъжи дъщеря си Гудрун за Атила и го представя с думите (строфа 30): „ Аз съм ти избрала първият измежду всички, навсякъде той е признат...”

В строфи 25-26 четем, че бащата на Атила се наричал Будли: ”Съкровищата на Будли ще бъдат твои, цялата в злато ще си, ако се омъжиш за Атли.”

В българският фолклор също се слави Атила.

След вечеря се разказват героични легенди, според „Веда Словена“. Същото се правило и при Атила, според Приск Панийски, който присъства на такава вечеря и е бил на една трапеза с Атила през 448 г.

Приск Панийски в бяло, на вечеря при Атила...

Цар Боян във „Веда Словена“ така хвали своите велики хунски предтечи:

                                    „Атле ми Диа,

                                    Диа ми Яра.

                                    Фалба ти фала.

                                    На небе, на земе.

                                    На земе, на поле,

                                    На поле, в гората,

                                    На море, на Дунав”

                                                                   (с. 490, т. ІІ).

Учените все още спорят дали това са славянски веди /???/, стари колкото санскритските и сякаш никой не иска да види, че това не е славянска митология (Атле не е славянски бог), а български фолклор със силен исторически подтекст.

Естествено, че нито Атле, нито Диа са митологични божества. Това са исторически личности и единият от тях, Атле (Атила), е като „агне кушуту”, спрямо другият, Диа (Дуа, Дуло).

                                    „Атле ми Диа,

                                    Суру ми агне кушуту”  (с. 493, т. ІІ).

Във „Веда Словена“ се възхваляват основателите на династията Дуло:

 

                                    „Стана ми Бана от трапеза,

                                    На трапеза хору ми играе,

                                    Хору ми играе, песна пее:

                                    Тебе си, Атле, фали.

                                    Атле ле, Диа ле,

                                    Диа ле, Яра.

                                    Яра ле, Прена.

                                    Седиш ли на небе;

                                    Ясну ти лику палиту”

                                                                         (с. 495, т. ІІ).

Явно така грее (палиту) родовата памет. 

Апогей на трапезната възхвала, е когато епичния герой Боян  (Батой - ?) кани ритуално Атле (Атила) на своята владетелска маса:

                                    „Гозба ти, Атле, госте,

                                    Гозба е ясна бъдница,

                                    Ясна бъдница, ясна мреница

                                    .............................................

                                    Със хору та фале,

                                    Със хору, със песна -

                                    Как та е фалил бабайку ми,

                                    Бабайку ми на Край-земе”.

Баща му (бабайку му) е бил владетел на Крайна земя. Алюзията към Кубрат е очебийна.

 Какво е правил Кубрат? Къде е той?

                                    „Как та е фалил бабайку ми,

                                    Бабайку ми на Край-земе.

                                    Чи си имал Ясна книга.

                                    Фъркнал си на небе-ту,

                                    На небето при тебе.

                                    Та му даде Ясна книга,

                                    Учил си го йоще научил

                                    Да си пее Ясна книга,

                                    Да си те фалба фали”

                                                                         (с. 496, 497, т. ІІ).