петък, 3 юли 2015 г.

Българи и славяни.



Сарматските венед, за които данни дават през І в. от н.е. Тацит и Плиний Стари нямат нищо общо с адриатическите енети, сведения за които дава още Херодот през V в. пр.н.е.

Защо тези „венед“, упоменати от готският историк Йордан от VІ в. като едноплеменни със славяни и анти, са наречени от Тацит и Плиний Стари през І в. „Сарматските венед“?


Кои са географските предели на Сарматия?

Тези предели отчетливо още от ІІ в. от н.е. са описани от географа Птолемей.

В „Географията” на Птолемей от ІІ в. от н.е. средни Дунав е посочен като естествена северна граница на западно-римската провинция Панония. На юг от средни Дунав в региона на изток от Виена, е римската провинция Панония. На запад от нея е римската провинция Норик (след това Бавария), още по-западно римската провинция Раетия и след това е римската провинция Галия.

На изток земите на провинция Панония граничат със Сарматия. А западна граница на Европейска Сарматия, са Карпатите.

На запад от Капратите и на юг до средни Дунав, е топонимът Германия.

От извора на река Висла в Карпатите до река Дон (Танаис), която се влива в Азовско море (Меотида), е територията на топонима, наричан от античните историци „голяма Скития“, а от късно-античните „Европейска Сарматия“.

Топонимите „Скития“ и „Сарматия“  обхващат почти едни и същи територии, разликата между тях е, че Скития стига само до р. Дон (според Херодот, а Евнапий през ІV в. от н.е. следва неговата география), докато Сарматия има и Азиатска част, която включва земите на изток от Дон до Каспийско море и Предкавказието, т.е. земите до Дербентския проход.   

Птолемей е бил абсолютен авторитет за учен мъж през късната античност и средновековието. Разширената редакция на „Арменската география от VІІ в.” следва стриктно неговият географски модел.

За късно-античните и ранно-средновековните географи и историци от Византия обаче, влиянието на „Географията” на Птолемей не е толкова абсолютно, колкото при латиноезичните историци. 
         
Византийските летописци остават обвързани и с античното гръцко историко-географско наследство, ето защо те наричат Европейска Сарматия и с името Скития.

Трябва да признаем, че птолемеевският топоним Сарматия е много по-функционален от антично-гръцкият Скития, понеже в географското понятие Сарматия е влизало и Предкавказието. Именно територията на север от Кавказ, между Азовско море и Каспийско море (до устието на Волга), е късно-античното географско понятие „Азиатска Сарматия“.


Йордан пише, че венед са воювали с готския вожд Херманарих. Тази битка, която е била в полза на готите, е преди 375 г., когато готите загубват от хуно-българите превзетите от тях земи на Европейска Сарматия, до Дон.

Първото преселване на славяноезични племена на запад от топонима Сарматия, на териториите на старият топоним Германия, става очевидно под диктовката на хуно-българите. 

В Панония към 465 г. вече живее племе „садагии“, което не е готско и готският вожд Валамир прави опит да ги прогони (Йордан). Кои са тези „садагии“? Явно това е славянско население в Панония, чието племенно име произхожда от „сад” (градина//ри). Това племе е изглежда същото „сагадии“ от  „Чудесата на Св. Димитър Солунски”, където участва през VІ в. по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над гр.Солун (?).

Неслучайно първите сведения за „склавини“ (славяни) са от началото на VІ в. Точно по това време започва масово преселване на славяни от Сарматия в топонима Германия и славяните стигат до Каринтия, дн. юж. Австрия и до северна Италия. Около днешен Букурещ се струпват славянски общини, начело с „мужикий“ (Менандър), който им е явно старейшина.

Всичкото това население до Австрия и до долни Дунав е преселено от българите.

Първоначално от българите, които през 568 г. създават Аварската държава в Панония. Българите са били 10 000 конника, а аварите 20 000 конника, според летописите от VІ в. на Менандър и Теофилакт. Чрез заселване на славяни в Аварската държава в Панония българите променят демографията й и към краят на VІІІ в. там има достатъчно славянски племена, за да се създадат наченките на една бъдеща Великоморавия.

Второто масово преселение на славяни на запад става от Самбат (Само), който създава своя държава с преобладаващо славянско население в дн. Каринтия и Щирия през 622 г. и очевидно името й е било „Дулоба“, т.е. начело (лоб) с Дуло.


Нека някой да ми каже, след като през І в. Тацит и Плиний Стари са категорични, че венед няма на запад от Висла, и след като преди 375 г. Херманарих покорява венед като разширява готските земи до Дон, кой след 375 г. пресели славяните от Карпатите до Австрия, Поморавието, Балканите, Далмация, ако не хуно-българите?

В част І на „Римският списък на архиепископите на Салона и Спалато“, са посочени имената на девет крале, управлявали дн. земи на Сърбия и Далмация, заедно с византийските императори от VІ в. и VІІ в. 

Списъка започва от брата на готския владетел Тотила (542-552), чието име е Острил и завършва с имената на съвременните владетели на архиепископа на Спалато Йоан І. Тоест за периода 650-680 г.г. са посочени за крале на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, това – както предполагаме – са славянски форми на имената Само/Самбат и на сина му Борут.

В част ІІ на същият „Римски списък на архиепископите на Салона и Спалато“, за същото време между 650-680 г., за владетели на Западна Далмация и Хърватско са посочени имената на Кубрат и Порин (може би неизвестен Борин или Борис след 660/662 г.г., когато умира Кубрат ?).

Архиепископ Йоан в периода 650-680 г.г. е управлявал първи пренесената от Салона в Спалато епархия по времето на „папите Мартин І, Евгений І, Виталиан І, Адеодат ІІ, Доно І, Агатон І и по време на императорите Константин ІІІ, Констанс ІІ, Константин ІV Погонат, а така също по време на кралете на Източна Далмация и Сърбия Селимир и Будимир, и на Западна Далмация и Хърватско Кубрат и Порин“.


Най-героичните от славяните, антите, след края на древна Велика България на Кубрат към 669 г., вече не са известни с името си „анти“ в изворите, а иначе през VІ в. по времето на Юстиниан І са били такава сила, че Юстиниан І ги включва в титулата си. Според Павел Дякон, Юстиниан І освен император на двете римски империи, бил „наричан Аламански, Готски, Франкски, Германски, Антски, Алански, Вандалски и Африкански и той заслужил тези имена” (кн. І, 25 от Лангобардска история).

Няма коментари:

Публикуване на коментар