неделя, 19 юли 2015 г.

Тезата на В. Златарски за произхода на българите.

През XVIII в. един французин Жозеф Дьогин (1721-1800)  изказва мнението, че европейските хуни са родствени със средно-азиатските хсионг-ну, за които пишат китайските извори до I в.от н.е.

Историкът Едуард Гибън (1737-1794) в т. 2 от седемтомното си  изследване „Залез и упадък на Римската империя” повтаря безкритично тази версия и тя се налага в историческите среди.

        стр. 115


През 1900 г. хипотезата е повторена и от руският учен К. А. Иностранцев (1876-1941) в статията му „Хун-ну и Гунны (библиографический обзор теорий о происхождении народа Хун-ну китайских летописей, о происхождении европейских гуннов и о взаимных отношениях этих двух народов)”, отпечатана в „Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564”.

Няколко години по-късно българският учен В. Златарски (1866-1935) възприема тази версия за произхода на хуно-българите: 



Идентичността на китайските хун-ну с европейските хуни напоследък се приема от всички почти ориенталисти за несъмнена. Обаче по въпроса за етническия произход на хун-ну и хуните засега съществуват четири теории: монголска, турска (или тюркска), финска и славянска, от които, докато последната е съвсем изоставена като несъстоятелна, първите три по доказателствата и изводите на своите представители все още стоят на становището си. Но и при все това повечето изследователи-ориенталисти усвояват турската теория и градят своите изводи не толкова върху отделни факти, върху тълкуване на собствени имена, колкото върху общи съображения досежно историческия вървеж на събитията и групировката на племената. Затова тая теория е най-вече разпространена и може да се каже, че тя си е спечелила вече общо признание в историческата наука. За същността и значението, както и за доказателствата на всяка от споменатите теории вж. К. А. Иностранцев, Хун-ну и Гунны, Живая старина, Х (1900), стр. 353—386 и 525—564 и посочената там литература.


Трябва да посочим, че в нашата класическа възрожденска литература от XIX в. въпросът за идентичността мужду хуни и българи е поставян от Гаврил Кръстевич  и от Г.С.Раковски, но и двамата отхвърлят хипотезата на Дьогин, че произходът на хуно-българите е от Ордос и Жълтата река на север от Китай.

Раковски (1821-1867) е първият български историк, който ясно засвидетелства, че произхода на българите е индо-европейски. Успоредно с това, Раковски включва Атила сред българските царе, което е видно негово писмо от 1857 г.: "Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и прочие"( Д-р Боби Петров. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С. 1910).

„Първото съчинение от новите времена, в което Атила заема главно място, е „История Блъгарска“ от Гаврил Кръстевич, излязла в Цариград през 1869 г.“ (Йордан Вълчев„Календар и хронология“, С., 1994, с. 61).

Кръстевич (1813-1898) завършва Сорбоната в Париж през 1843 г., а преди това е бил съученик в Карлово и в Цариград на Г.С.Раковски.

Според Гаврил Кръстевич хунската история е българска: „Уннска, т.е. Блъгарска Iсторiя“, пише той в предговора (с. ХІХ).

Кръстевич отхвърля, че произхода на хуно-българите е от Китай: „Всеки разбира колко безмясто и без основание е онова що казват новия писател французки Дегин и неговите последователи, че уж, според Китайските летописи, унните живеели отначало във вътрешна Азия на север от Китай под името Хiонгну (Hiong-nou)“ (гл. І, с. 9).


За съжаление, Златарски към 1918 г., когато публикува своя труд, не следва българската възрожденска традиция, която възприема хуно-българите различно от западната (Дьогин, Гибън) и руската (Иностранцев), и така вменява един грешен произход на хуно-българите от тюрките хсионг-ну в Средна Азия.

В Европа едва през 1945 г. отново е повдигнат въпроса има ли връзка между китайските хун-ну и европейските хуни. Това става в статиите на историка Ото Менхен-Хелфен (The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22.; The legend of origine of the Huns. Vol. 22; Byzantion, 1945).

Хелфен оборва хипотезата на Иностранцев за приемственост между хсионг-ну и европейските хуни, като посочва, че отсъстват етнографски и антропологични сведения за това. Освен това липсват и археологични факти за „преселение”.

През 1948 г. Томпсън издава книга за хуните и подкрепя теорията на Хелфен, че не трябва да се пише за идентичност между хсионг-ну и европейските хуни.

Днес теорията на Хелфен е общоприета в строгите научни среди, което налага да се преразгледа и официозната в България историческа теза за произхода на българите, основаваща се на В. Златарски.

Определено може да се каже, че тезата на Златарски за произхода на българите е морално остаряла и не отговаря на днешния ден на науката.


Няма коментари:

Публикуване на коментар