вторник, 7 юли 2015 г.

Екатерина Велика за българите.



В краят на ХVІІІ в. излиза мащабният „Сравнителен речник“ на руската императрица Екатерина Велика, където са представени всички славянски езици.

Българският език отсъства, няма такъв славянски език за Екатерина Велика. Хърватският под наименованието „илирийски“ даже е посочен отделно от сръбския, но нито в първото, нито във второто издание на речника присъства езика на българите от Балканите.

За Екатерина Велика българите живеят в нейната Казанска губерния и тя дори ги посещава, установявайки, че са тюркоезични. Именно оттук тръгва заблудата за всички западни учени от ХІХ в., че първичният език на българите е тюркски…

Как точно се развиват нещата?

През 1759 г. интелектуалният приятел на императрицата Волтер публикува новелата „Кандид” и обявява на всеослушание, че някога е съществувал силен и войнолюбив народ българи, който е водил битки с аварите и пред когото дори германците са скланяли глава.


Волтер е масон, член на елитният парижки таен кръг „Темпъл”. Той още през 1745 г.  е възбудил научна завист сред енциклопедистите на Европа, съобщавайки, че ползва сведения от някакъв неизвестен средновековен книжовник Бабук, който не е арабин или персиец, а е от „Горна Азия”. В типичният си полулегален стил Волтер подхвърля, че Бабук се е ползвал в дарбите си от един „добър дух”, който отговарял за тази част на света...   

Европейските ерудити от втората половина на ХVІІІ век също са учудени. Те интерпретират все още екзотичната литература на Ориента, която в техните очи е свързана само с арабски и персийски извори, докато Волтер със своя неприкрит масонски интелектуален градеж, явно иска да докаже, че книжовни източници има и от Горна Азия.

Руската просветена императрица Екатерина Велика, която внимателно следи трудовете на енциклопедистите и мечтае не само за държавна, но и за писателска слава, е възхитена от Волтер, с когото води кореспонденция. Тя търси повод да блесне с познанията си в Европа и веднага се насочва към темата за българите, която подхвърля Волтер. 

Екатерина  написва очерк „За българите и хвалисите”. В него опонира на френския гений, обявявайки, че българите не са войнолюбци, а „мъдри хора”. Още Херодот, според нея, ги наричал „аргипейн”, четем в архива й. Екатерина смело включва този извод в очерка си и съвсем в духа на ерудицията прибавя и сведения на множество други антични автори.

Екатерина Велика, по собствените й думи, се е интересувала и запознала с огромна масонска литература. Тя много добре знае, че не може да обърне към себе си европейските интелектуални погледи, само чрез библиотечни справки. Силата на нейният очерк е другаде. Тя се готви да разконспирира мъглявото масонско понятие на Волтер за „Горна Азия” и да посочи географската територия на българите. Тя обявява в очерка, че това място е нейната Казанска губерния.

Факсимиле от ръкописът на императрица Екатерина ІІ “За българите и хвалисите” 1767 г.

Българите живеят в нейната Казанска губерния, известява императрицата. При това тя лично посещава град Казан. Освен това възстановява старият герб на Казан, който е бил образа на дракон.

 Възстановеният герб на Казан от Екатерина Велика.

По това време Екатерина Велика вече осъществява мечтата си да създаде най-великият фонд за стари ръкописи и той да е в Русия. Идеята въодушевява Дидро, който й завещава собствената си библиотека, а братът на Жан-Жак Русо е фактически първият, който й подарява азиатски ръкописи за нейният фонд.

Руската императрица започва радикални реформи в Казанската губерния, които са практически образ на западно-европейската доктрина за „просветения монарх”. 

До 1914 г. именно старите волжки територии на българите в Казанската губерния, са смятани за прародината на българите и едва тепърва учените ще откриват древна Велика България в Приазовието. В науката обаче се налага догмата, че езика на прабългарите е тюркски, независимо, че отюречването на българите на Волга и Кама става едва след ІХ в.

По този повод през 40-те години на ХХ в. В. Минорски от Англия пише: „Разбира се, съвременните чуваши – това са само малка част от древните българи, голяма част от последните е била отюречена. Тази отюречена част от старите българи вероятно може да се проследи сред т.нар. „волжки татари“ (Коментари към § 51., Hudud al-Alam. The Regions of the World. A Persian Geography 372 A. H. - 982 A. D./Tr. and expl. by V. Minorsky ).


ВИЖ ОЩЕ: 

На какъв език са говорили прабългарите? 

http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2015/05/blog-post_14.html 

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  2. А Тя,защо е велика?-Защото е създала кратен ли?Всяка държава би пропаднала с нейния син!Руснаците носят този ген и често случайността ги прави велики!

    ОтговорИзтриване
  3. Първо,не сме славяни и второ-нямаме болнавия ген на Екатерина Велика,който наследяват руснаците и случайно стават велики!

    ОтговорИзтриване
  4. Първо,не сме славяни и второ-нямаме болнавия ген на Екатерина Велика,който наследяват руснаците и случайно стават велики!

    ОтговорИзтриване