петък, 28 юни 2013 г.

През 619 г. българите сключват съюз с Византия.

        През 617 г. Орган, според компилативният волжко-български летопис „Барадж тарих”, влиза в лична дрязга с аварския каган.



            През 568 г. кутригури и авари правят обща държава в Панония, начело на която е аварския каган, а членове на българския род Дуло заемат зам.каганската титла - "ябгу" (канас юбиги).



             И така, през 617 г. отношенията между Орган от рода Дуло и аварския каган стават напрегнати и братът на Орган (бащата на Кубрат и Шамо) го заменя в аварския двор, за да бъде успокоена обстановката.  

             През 619 г. бащата на Кубрат, според летописеца на "Барадж тарих", вече е убит.




             От летописа не става съвсем ясно дали в битка или е бил отровен. „Барадж тарих” твърди, че е отровен и това може би е вярно, понеже в аварския двор не е издигнат за "ябгу" (ювиги) член на Дуло, явно кагана сам е наложил свое протеже - българин, с което по-късно заедно воюват през 626 г. в последната война с Византия.




             През 619 г. Орган вече е решил българите-кутригури  да изоставят аварите и завежда  цяла свита от своя династичен род  в Константинопол.

              За  първи път кутригурски владетел от Дуло се появява в Константинопол и събитието намира отзвук в хрониките. 

           Цялото императорско семейство на Ираклий е включено като кръстници на хунското семейство в християнството. Владетелят от династията Дуло Орган получава титлата „патриций” и оставя племенника си Кубрат във византийската столица (Хрониката на Йоан Никиуски). Орган разкрива пред Ираклий, че кутригурите-българи възнамеряват да изоставят аварите и да създадат собствена държава, която ще е съюзник на Византия (Хрониката на Теофан, Бревиария на Никифор).

       През 619 г. Ираклий е пред прага да сключи съюз с владетелския род Дуло, който  след  488 г. винаги е подкрепял Персия.



             След 484 г. Ирник се жени за дъщерята на Пероз, а след 499 г. дъщерята на Ирник е  съпруга на Кавад (сина на Пероз) и майка на персийския шах Хосрой Ануширван, син на Кавад. Заберган е имал влияние над Хосрой и през 40-те години на VІ в. Теодора, съпругата на Юстиниан, както разкрива в „Тайната история” Прокопий, е написала писмо, за да търси помощта му. Заберган е внук на Ирник. Забергановата баба Воа (Малала) е баба и на Хосрой Ануширван. Заберган и Хосрой са първи братовчеди, а синът на Ирник и Воа, известен от Агатий като „Мугел”, е брат на майката на Хосрой.

      За  съжаление липсва цялостно сравнително проучване  доколко кутригурските атаки  на Заберган на юг от Дунав, са в синхрон  с персийските атаки срещу  Византийската империя по времето  на Юстиниан І (527-565).

      Ираклий през 619 г. много добре е знаел кой е Орган и въпреки, че по това време българите все още са аварски съюзници, му дава почетната титла „патриций” (Бревиария на Никифор).

    Преминаването през 619 г. на династията Дуло към политиката на Константинопол води до две отчетливи геополитически последици:



А).  Аварското нападение над Византия през 626 г. се оказва последното в историята  на аварите.
Б.)    През 627 г. Ираклий превзема Персия.

        През 629 г. (според новите изчисления на календара в „Именника на българските канове”) Орган въздига Кубрат за владетел на новата предкавказка българска държава, която византийците радушно наричат „Велика България”, понеже е техен съюзник.



      Начело  на Велика България е Кубрат, от рода Дуло (Именник на българските канове).



        Летописът „Барадж тарих” разкрива, че Орган е имал само една дъщеря. Ето защо той възлага надежди на двамата си племенници, Кубрат и по-малкия Шамо (известен в западните франкски анали като Само).

           Какво се е случило през 619 г. между Орган  и Ираклий?

           Можем само да гадаем.

     За радост, по-късните действия на Орган, запазени в летописа „Барадж тарих”, косвено разкриват аспекти от договорката между Орган и Ираклий. 

          Очевидно византийския василевс е посочил, че Панония, заета от кутригури, авари и славяни, е исконна римска земя. 

        През 620 г., според „Барадж тарих”, Орган изпратил Шамо да създаде пограничен аул на р. Днепър. Тази крепост, на основата на която израснал по-късния град Киев, носила името „Самбатос”, според трактата от Х в. „За устройство на империята” на Константин Багрянородни.

         Явно  Орган е постигнал съгласието на Ираклий западна граница на бъдещата държава България, чийто  център ще бъде в Приазовието, да е  р. Днепър. 

         От хрониката на Теофан (в латинския превод, който през 1601 г. ползва и Мавро Орбини) става ясно, че южната граница на Велика България в Кавказ, е стигала до „Ибер” (Грузия).

      „Барадж тарих” упоменава, че Шамо получил  „голям отряд от българи, анчийци и саклани” (с. 22), т.е. имал е на разположение не само българи, но анти (прото-украинци) и славяни. Той, според летописа, създал крепостта, но не изпълнил волята на чичо си Орган. Само (Самбатос, Шамбат) продължил на запад, нахлул в Панония, победил аварите и създал своя държава в Каринтия (дн. южна Австрия), която според латинския летопис от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” просъществувала пълни 35 години ( с.129, по Асемани). 



       Шамбат (Само) воювал на запад с крал Дагобер, „който водил война срещу Само от три страни”, пише в летописа от 871 г. (с.126).

      Остава  загадка дали военните действия на Само срещу Авария през 622 г. са част от договорката между Орган и Ираклий, за да бъде обезсилен северния, аварски враг на Византия и Ираклий да хвърли всичките си сили срещу Персия или действително Само е действал на своя глава, както пише в „Барадж тарих”.

      Асемани (ХVІІІ в.) отбелязва, че Ханзиций в т.1 на своя труд „Свещенна Германия” (с.103,104) дотолкова се възхитил на Само, че бил убеден, че не може да не е франк. Дори бил отсъдил: „той ще да е роден в село Сеногаг, намиращо се в Белгия, близо до Брюксел” (Асемани, с.129)

      Ханзиций  смело написал на с.102 от своята „Свещенна Германия”: „Славяните не били управлявани от един отделен човек, а в древни времена живеели в пълна свобода. После обаче, притиснати от хуните (чети : аварите – бел.к.м.), приели за крал Само, който бил франк, дошъл при тях за търговия. През 622 г. между славяните и аварите избухнала война, чиято причина било непоносимото за славяните иго, с което те били притиснати от хуните. Понеже в тази битка блеснала особено храбростта на Само, славяните го избрали за крал, който в продължение на 35 години (по-точно 36 години) управлявал тази държава дейно и щастливо с многобройни поражения за аварите и франките”.(с.129, по Асемани)

      Така  още от ХVІІІ в. Само „станал” франк, с помощта на Хенри Ханзиций. 

     Държавникът  от династията Дуло, който от 622 г. управлява цели 35 години своята държава в Каринтия, Щирия и Моравия, останал в европейската историческа наука като някакъв търговец.



      В летописа от 871 г. „Покръстването на баварците и карантийците” пише единствено, че „Само бил по род славянин” (с.126, Асемани).

      На  Асемани дължим проучването, че Само имал потомство, между имената на което се споменават Борут и Караст...

      Името „Караст” е известно и във волжко-българския летопис „Барадж тарих”, но като „Караджар”. Според летописеца, така се казвал бащата на Айдар, последния към 825 г. (не по-рано) поел властта над васалните българи в Хазария.






4 коментара:

  1. Нали досега господıн Милчев пıшеше ,че българøте са иранци - пак ли станахте тюрки ? Или господин Милчев получи нови нареждания от началниците си ?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много слабо сте запознат с моята теория, която е прегърната от много хора вече. Произходът на българите е кимерийци-хуни-българи, а след работите от 1973 г. на световно-известният хунолог Ото Менхен-Хелфен в книгата му издадена от Калифорнийският университет "Светът на хуните", вече знаем, че хуните от ІІ в., упоменати от Птоломей, не са тюркоезични, както пише проф. Хелфън...

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
  2. Ото Менхен-Хелфън:
    "Ако в Източна Европа са съществували тюркоезични групи до четвърти век от н.е., то те са могли да бъдат хуните.67 Опитите да се намерят техни следи не са се увенчали с успех."
    Статия в Роден Край http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/rannite_huni_v_iztochna_evropa.html

    ОтговорИзтриване