понеделник, 24 юни 2013 г.

Персия и Велика България...

          През 528 г. в Боспор Юстиниан І се опитва да издигне в хунски владетел едно свое протеже, утигурът Грод, но той е свален от Мугел.
        След 528 г. Мугел прави военен поход срещу Византия през 530 г., когато воюва срещу византийският пълководец от гепидски произход Мундо.
           Следваща атака на юг от Дунав на българите (хуни-кутригури) имаме чак през 538 г., която съвпада с персийското превземане на Антиохия от Хосрой Ануширван (531-579).
          През 538 г. кутригури и перси заедно атакуват империята на ромеите.

 Западната и Източната римска империя през 476 г.
    Първите на юг от Дунав, вторите на източните граници на стара Сирия.
    Срещу кутригурите воюват ромейският пълководец на Мизия Юстин (убит в боя) и на Скития (Добруджа) Баударий.
    През 541 г. персите навлизат в кавказките области на лазите, а Хосрой „изпратил и една хунска войска срещу подвластните на ромеите арменци, за да отвлече вниманието на ромеите и да прикрие действията си в страната на лазите.” (Прокопий, Тайната история, с.22). За тази атака пише и арабоезичният историк от Х в. ат-Табари.
     Заберган и Хосрой отново действат като съюзници.
    Хосрой Ануширван е син на Кавад (488-496, 499-531), а Кавад пък е син на Пероз (459-484).

монети на Хосрой Ануширван
монети на Пероз
монети на Кавад

     През 483 г. „хунския цар”, според летописите на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Меринейски, воюва с Пероз.



       Последният е вкаран в проход, обграден отвсякъде с гори. Армията на Пероз е в капан, но до военни действия не се стига. Хунският цар обложил Пероз с налог и данък, взел в плен синът му Кавад, докато плати налога и изискал Пероз да му се поклони. Последният приел унизителните условия, а когато се покланял застанал срещу слънцето, понеже магите го посъветвали като навежда глава пред хунския цар, да си мисли, че се кланя не на него, а на слънцето...

    Пероз се прибрал съкрушен в столицата си и започнал да събира пари, за да плати налога и да си върне Кавад. Болката му била толкова видима, че в Персия се появил даже роман, според който всички синове на Пероз, освен Кавад, били обрисувани като избити. Това обаче не било вярно, защото Замашп, по-малкият брат на Кавад, си стоял вкъщи на топло.

          Шахиншахът обложил населението с нови данъци и изпратил посолство до византийският император Зенон (474-491), като казал на посланиците да повтарят, че ако не е Персия тия варвари вече да са в римската земя и да я опустошават, както сторили някога в дните на Аркадий и Хонорий, синовете на Теодосий Велики, т.е. през 395 г...
    Зенон (474-475; 476-491) изслушал персийското посолство, а след това насаме разговарял с Евсевий, когото бил изпратил посланик до Пероз, във връзка с изтичане договора по преотстъпването на гр. Нисибин на персите за 120 г., договор от  времето на Йовиан през 364 г. (Йешу Стилит).

          монети на Зенон

         Евсевий разказал подробности.
    Той споделил, че Пероз нападнал хуните в един проход без изход и се движел толкова самонадеяно сред непознатите места, че някои от пълководците в уплах помолили Евсевий, който бил гост на Пероз при похода, да го спре някак от заслепението и гордостта му...Евсевий разказал една притча за един лъв, който видял на скала козел и тръгнал да го изяде, но стопанина на козела бил завардил пътя и лъва пострадал...Пероз се замислил над притчата, но късно...Армията му вече била заобиколена от хуни, които излезли от засада и открито демонстрирали силата си...

   
        Зенон разбрал, че положението в Персия е наистина сериозно и се разпоредил да бъдат отпуснати пари на Пероз. Той обаче отново върнал Евсевий в Персия, за да доведе до край преговорите по връщането на гр. Нисибин на Византия...
       През 484 г. Пероз изплатил налога на „хунския цар” и си върнал Кавад.
      Хунският владетел изпратил свои хора в персийската столица Ктезифон, за да вземат и данъка. Според летописеца Бар Ебрей, те казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали.
       Пероз предприел нова война и потеглил в посока на областта Бет-Китаризе, която се намирала между Армения и Сирия.
      Когато хунския цар получил известие за новият поход на Пероз, чул критика от някои от своите, че е пуснал Пероз първият път жив, според докладите на посланик Евсевий. Той обаче успокоил духовете и взел спешни мерки, като заповядал да бъде изкопан дълъг ров, който след това да бъде внимателно замаскиран отгоре. Бил оставен един малък проход, през който да могат да минават само двойка конници.   
     Хунският цар изпратил един конен отряд и заповядал като привлекат вниманието на персите, да обърнат гръб и да побягнат назад, все едно са обхванати от страх. Като стигнат рова да се групират в редица и да минат през прохода...
    Персите се хванали на уловката и се втурнали да преследват конницата на хуните, така ненадейно първите редици на армията на Пероз изпопадали в рова, а след това били атакувани от хуните.
       В разгорялата се битка през 484 г. загинал шахиншахът на Персия, Пероз от династията на Сасанидите.
        Според Прокопий, който е чел докладите на Евсевий, хунският цар взел държавната обеца-бисер от ухото на Пероз и се обявил за господар (Бал, Балас, Балаш, Балах) над персите.
         Прокопий, пак на основата на докладите на Евсевий, пише, че „две години персите бяха под властта на тия варвари”...
 
       Евсевий по възможно най-бързият начин информирал Зенон за събитията, а той се разпоредил посланика да посети веднага хунския цар и официално да му предаде, че Зенон лично кани „така наречените българи” (Йоан Антиохийски) да дойдат в Мизия като негови съюзници.
    Зенон бил много уплашен хуните да не нападнат сирийските земи на Византия, след като превзели Персия и затова приятелски ги поканил в Мизия. Освен това се надявал, че готският водач Теодорих Амал ще напусне Мизия, когато там дойдат „така наречените българи”...
    Последните наистина към 486 г. дошли в Мизия, ръководел ги синът на хунския цар от първият му брак Мугел, който готският историк Йордан погрешно изписва като Мундо, но все пак знае, че е потомък на Атила, а не гипидския римски пълководец Мундо...

 
          През 484 г. хунския цар, както пише Йешу Стилит, се омъжил за дъщерята на Пероз и бил вписан в официалните персийски царственици като Господарят („Бал”, според Теофан; „Балас”, според Прокопий и Агатий; „Балаш”, според Йешу Стилит; през 527 г., според Йоан Малала, съпругата на хунския цар била вдовицата Воа, нейният мъж се казвал „Балах”...)...

Блюдо на Шапур ІІ, намерено в съкровищницата на Кубрат в Малая Перешчепина.
 
          Балас управлявал Персия от 484 г. до 488 г., когато тронът бил официално предаден на Кавад, а хунския цар и сестрата на Кавад, се върнали на север от Кавказ, в гр. Боспор...

монети на Балаш, предполага се, че образа е на българския цар Ирник, третият син на Атила
 
       Персийските маги решили да потулят факта, че Персия е била управлявана 4 г. от владетел, който не е Сасанид и фалшифицирали в царственика, че Балас бил брат на Пероз, но както пише през Х в. ат-Табари, Йезигерд ІІ (438-457) имал само двама сина – Хормизд ІІІ (457-459) и Пероз (459-484)...
        Кавад поел трона на Персия през 488 година в труден момент за народа и армията. Хазната била празна и той изпратил един слон до византийския цар Зенон. Това било подарък, с който той молел Зенон да му даде пари. За съжаление още докато слона бил на път за столицата на източната римска империя Константинопол, Зенон починал. На трона бил миропомазан Анастасий (491-518). Кавад поискал и от него пари, но новият император гневно му отговорил, че персийските маги тормозят арменските християни.
        Арабските бедуини като разбрали, че Кавад няма пари за армията, започнали свободно да нападат керваните по великият път на коприната.
       Положението на Кавад ставало все по-трудно, на всичко отгоре той всекидневно бил обвиняван от жреческото съсловие, че подкрепя плъзналата по цялата персийска земя Хорасан ерест на маздакизма.
    Всичко това подробно ни разказва сирийския летописец от началото на VІ век Йешу Стилит. Той бил книжовник в град Амид, който някога принадлежал на първото християнско царство Осроен, което римляните през ІІІ век анексирали и то сега било в пределите на Византия.
     Кавад управлявал Персия от 488 година до 496 година, когато разбрал, че жреците и брат му Замашп са в заговор срещу него, като армията също е подкупена в предстоящия метеж.

 Ктезифон, персийската столица
    Той изпаднал в униние и решил една нощ да се измъкне тайно и предрешен от столицата. Заедно с най-доверения си приятел Сеос избягал на север и успял да стигне до Балах. Воа посрещнала брат си разтревожена, а хунския цар го приел в покоите си и го закрилял. Той често давал вечери в чест на Кавад, пише византийския историк от VІ век Агатий Меринейски, и вдигал наздравици, за да го ободри. Един ден Кавад, според летописеца Йешу Стилит, се свлякал пред нозете на домакина и започнал да плаче и да го моли да му даде армия, с която да се върне в Персия, да избие аристокрацията и отново да завоюва трона си от Замашп, който вече бил избран за цар от армията и жреците.
    Хунският цар не отказал, но не бързал да удоволетвори щенията му. Времето течало бавно.
            Настъпила 497 година, а след нея 498 година.
        Кавад все повече унивал и дълбоко в себе си си давал сметка, че Господарят („притежаващият оръжието и властта”, т.е. на перс. „Амбазук”) няма да му даде просто така воини хуни-ефталит, славните авито (аудани, ултинзури, кутригури). Завоевателите на Скития, половин Рим и Персия. Тези сурови мъже ще искат плячка и трофеи.
         Кавад отново се свлякал в нозете на хунския цар и му обещал, че като си върне трона ще нападне с хунската армия цветущите градове на източна Византия Едеса и Амид, ще изпрати 20 000 пленници в Боспор, ще постави за градоначалник на Амид славния хунски генерал Глон и всички трофеи ще бъдат в полза на хунската армия.
      Балах дал знак, че ще обмисли предложението и отново не отговорил ясно на молбите на Кавад.
         Настъпила 499 година...
    Една сутрин Воа (Прокопий я нарича „Аспеведа”) влязла в покоите на брат си Кавад и му казала, че е сънувала пророчески сън, от който ставало ясно как да омилостивят Господаря. Воа била сънувала, че върховните жреци на Персия обявили за цар на страната плода, който носела в утробата нейната дъщеря. Тя разгорещено хванала брат си за раменете и го разтърсила, сякаш искала да го събуди. Воа била разтълкувала съня. Кавад трябвало да се омъжи за нейната дъщеря. Вуйчото щял да стане съпруг. Така не само ще бъде зет на Балах, което ще го омилостиви и той ще даде армия, но и дъщеря й ще роди престолонаследник на Кавад, чието име ще бъде Хосров Ануширван. Което значи „с безсмъртна душа”.

    Дъщерята на Ирник и Воа се родила в Персия изглежда около 485 година и в началото на 499 година навършвала тринадесет години и започвала четиринадесет.
    Кавад в миг осъзнал, че именно този брак ще отвори пътя му и той ще може да си върне Персия.
      Така и станало.
      Хунския цар станал тъст на Кавад.
      Това потвърждават всички летописци – Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Меринейски.
    Според Прокопий, Кавад получил „голяма войска” (Йешу Стилит, Прокопий), оттогава персите започнали да наричат хунския цар и с прозвището Амбазук (Прокопий)...


    Начело на тази „голяма войска” Кавад безпрепятствено се възцарил в персийската столица за втори път през 499 г., а брат му Замашп даже не се съпротивлявал, доброволно отстъпил трона.


           Мугел е явно син на Ирник, а Заберган (от тук нататък българските владетели носят и персийски имена, като Орган, Кубрат, Аспарух, Безмер...) е негов внук, тогава Заберган и Хосрой Ануширван, който пък е син на Кавад и на дъщерята на Ирник, са родственици (първи братовчеди).
             Именно заради това хуните са били съюзници на персите, както пише Прокопий в „Тайната история”. „Юстиниан беше прахосал огромна сума кентенарии за да постигне мир с Хосрой. Обаче безпричинно стана на своя глава най-големият виновник за скъсването на договора, като се стремеше на всяка цена да привлече за приятели на своя страна Аламундар (сарацин, арабин - бел.ред.) и хуните, съюзници на персите...” (С.,1983, с.50).
             И така, стигаме до края на VІІ в., когато неизвестен летописец, от който през VІІІ в. и през ІХ в. преписват Теофан и Никифор, пише, за  „стара Велика България”, отбелязвайки с това наименование една държава, която в никакъв случай не е създадена през същият VІІ в. (държавата на Кубрат от 629 г.), защото за автор от края на VІІ в. „стара” и „древна” не може да е страна от началото на същият VІІ век.
                Тоест, имаме и летописен източник как се е наричала държавата на „Ирник от рода Дуло”, която е просъществувала от около 465 г. до към 565 г., когато е превзета от тюрките на Истеми, а през 629 г. Орган и Кубрат възстановяват именно тази стара държава на прабългарите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар