Данни за хуни от VІ в. пр.н.е. в "Авеста".

         Още през 1901 г. любознателният Marquart J. (1901, стр. 50-52) съобщава за хионита Арджатасп, който воювал с войската си през VІ в. пр.н.е. с цар Ваштаспи, сочейки пехлевийското съчинение „Ядгар Зареран“.

(Marquart, J. (Josef), 1864-1930)

onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname

Бехистунският надпис на персийския цар Дарий (521-486 г.г. пр.н.е.) описва събитията три години преди Дарий да завземе властта над Персия. В този надпис Дарий започва с думите, че е син на Ваштаспи. Малко по-нататък в надписа Дарий упоменава, че баща му Ваштаспи пребивава в Партия и там воюва с метежници.

И така: в Деветият Яшт на Авеста имаме „хийаона“.

Маркуарт, а след него и всички останали, са сигурни, че това са хионит, упоменати през ІV в. от н.е. и от историка Амиан Марцелин.

Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, за „хионит” от ІV в. и техният цар Грумбат, съюзник на Шапур ІІ (кн.ХVІІІ, 6.20).

Виж.:  Как блюдо на Шапур ІІ се озова при Кубрат? letopisec.blog.bg/history/2013/04/11/kak-bliudo-na-shapur-se-ozova-pri-kubrat.1099613

От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн. ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.” (История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

Още през 1932 г. Bailey H. W. (1932, р. 946) е впечатлен от информацията и е единственият, който настоява, че това е реален противник на персите. Доразвива идеите си през 1954(р. 20-21).

През 1959 г. към въпроса се обръща Altheim F. (І, стр. 52-53), който дори посочва, че в `Яшт ХІХ, 30` хийаона са описани с „осровръхи шлемове“. Altheim, предвид на ниското ниво на развитие на кимерологията тогава, изобщо не се сеща за кимерийци и техните островръхи шапки и издига идеята, че са сака.

През 1959 г. мнение по въпроса взема и Ото Менхен-Хелфен, който общо взето подхожда негативно и пита, къде е била тази мощна федерация от племена, врагове на зороастрийците, след VІ в. пр.н.е.?

И все пак, как обаче да бъде обяснено наличието на „хийаона“ в деветият яшт на Авеста (виж карде 7, стихове 30, 31 и т. н.blagoverie.org/avesta/yashti/yasht9.phtml

Още през 1901 г. изобретателният Marquart е предложил своя идея.

     Според него, след атаката над Персия през 484 г. от н.е., ефталитите (по данни на ефталитската нумизматика ``вж. специално R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960``самоназванието на ефталитите е хион ``на монетите OIONO``)са били толкова омразни на персите, че името им „хионит“ дори е вписано в Авеста като врагове и „негодници“ (стих 30) (???).

Общо взето на това ниво е проблема и днес. Тоест, след като не може да се намери верно обяснение, се замазват нещата. А Прокопий Кесарийски през VІ в. от н.е. ясно пише, че хуните произхождат от кимерийците. Във Вавилонската хроника (на Геда) от 609 г. пр.н.е. също е упоменато името на хуните, като "Бит Хануния", област на Урарту...

Според сироезичният летописец Йешу Стилит от началото на VІ в.  хионит (ефталит при Прокопий), са едно и също с европейските, атилови хуни:

Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:

„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).

Ако човек има някакво съмнение дали в началото на пасажа да отъждестви „хионит“ и „хуни“, то в края на пасажа, от който става ясно за хунската атака през 395 г. на източните граници на Византия („в дните на императорите Аркадий и Хонорий“), съмнението изчезва.

Хуни, хони, хионит и ефталит, е едно и също нещо.

Кои са хионит на цар Грумбат? Краят на една историческа лъжа!
letopisec.blog.bg/history/2012/05/04/koi-sa-hionit-na-car-grumbat-kraiat-na-edna-istoricheska-lyj.949312           ВЪПРОСИ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ: името „хуни” и неговите форми „хони” и „хионит”.
letopisec.blog.bg/history/2011/08/05/vyprosi-na-istinskata-bylgarska-istoriia-imeto-huni-i-negovi.796676
              Една историческа грешка и цял период от българската история липсва...letopisec.blog.bg/history/2013/03/19/edna-istoricheska-greshka-i-cial-period-ot-bylgarskata-istor.1065676