сряда, 16 май 2012 г.

Арабоезичен историк ал-Мас`уди: едно сведение за българите.

Bulgarian history in Arab sources: al-Mas'udi
 by Nick Simeonov
"The city of Bulgar is located at sea of Mayutis  (the Lake Meotis, i.e. Azov). I see that they are in seventh climate zone. They are of the type of Turkic speakers. Caravans arriving from their country in Horezm, passing through the greater Khorasan, or of the Horezm. But since their path crosses the camps of other Turkic populations, they are forced to convoy the caravan route. Currently 332 [943 .C.] the King of Bulgar is Muslim. After having had a vision, he has adopted Islam in the time of Sultan Muktadir billah after 310 (922). One of his sons attended the pilgrimage [to Mecca] and under his way to Baghdad; he brought to the caliph Muktadir billah a flag, black fur and many coins. They [Bulgar] have a mosque.
Their King had invaded Al-Kustantinija {Constantinople}, leading more than fifty thousand mounted troops. Returning from there, he carried out raids in the land of Romans, Andalusia, and the lands of burdjan, djallalikah (Gauls) and ifrandjiah (Franks)”
Author: Abu al-Hasan …  al-Mas'udi (born c. 896, Baghdad, d. 956, Cairo, Egypt), an Arab historian and geographer, known as the "Herodotus of the Arabs.




       
                 Кирил Милчев


    Тук ще представя едно сведение за българите при арабоезичния историк ал-Мас`уди (ум. 956), което показва какъв е жанра на арабоезичната историческа школа, базирайки се на изключително ценната книга „Арабски извори за българите” (С., 2000) на Райна Заимова.            „Градът на булгар („българите” на руски ги изписват „болгар”, на арабски „булгар”, на анг. „бългериан” – бел. К.М.) е разположен на брега на морето Майутис (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия.

          Царят им нападнал ал-Кустантинийа, начело на повече от петдесет хиляди конници. Връщайки се оттам, той извършва набези по земята на ромеите, Андалусия, и земите на бурджан (чети: Мизия, Тракия – бел. К.М.), джаллаликах (= гали) и ифранджиах (= франки)”
(с. 43, 44).”
     

         Ал-Мас`уди и неговите източници, са предмет на дискусии дори досега между арабистите. Неслучайно един западен интерпретатор, обезсилен пред текстовете на ал-Мас`уди, ги нарича „нелепици”. Но повечето отговорни учени като Бартолд, Захондер и др. са на мнение, че ал-Мас`уди е ползвал различни, и често непознати за другите съвременни нему арабоезични историци и географи, сведения.

    Отгоре на всичко това, понеже ал-Мас`уди пише „по тема”, сведенията му (както и в случая „темата” за българите) са без почти никаква хронология и това е една от особеностите на арабоезичния исторически жанр, който следват и автентичните волжко-булгарски летописи...
    Когато учените четат първата част на горният пасаж (втората, за „царя” нападал даже Андалусия, изобщо не е интерпретирана) те посочват, че източник за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но даже в тази първа част на пасажа ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, който днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
    Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан
не пишат за български град на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море, до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.

         Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и в „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди). Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.
          Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, която може би визира Кубратовата държава.
      За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.

    А сега да обърнем внимание на втората част на пасажа!
        Кой е този български цар, който не само, че нападнал Византия, но почти едновременно с това е водил и западна военна политика срещу гали и франки, стигайки до Испания (Андалусия)?
          Аз лично не познавам друг такъв, освен Атила в периода 447-451.
             А защо последният е отъждествен от ал-Мас`уди с български цар, е въпрос, който показва колко слабо познаваме ранната българска история, пренебрегвайки арабоезичните средновековни източници и начина, по който трябва да бъдат интерпретирани (като имаме предвид достоверността на сведенията, при липсата на достоверна хронология).

               В завършек само ще отбележим, че във волжко-българския средновековен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих”, който е компилирал от съчинението от Х в. (написано до 943 г. в Хазария) на Абдула ибн Башту „Хазар тарих”, западните врагове на Атила са определени като „аламанците и фарангите” (Джагфар тарих, С., 2005, с. 19).
            Абдула ибн Башту е упоменат от Ибн Фадлан в началото на „Записки от Болгар”, като пратеник на българския балтавар до халифа Муктадир.
               Ал-Мас`уди дава още сведения за този „пратеник”, наричайки го дори (явно преносно) „един от синовете” на българския цар и съобщавайки, че той занесъл в дар на халифа от Алмъс „знаме, черни кожи и много монети”...


Няма коментари:

Публикуване на коментар