събота, 19 май 2012 г.

Загадката на Паисий Хилендарски.

     
Celebrating 250 Years of the book.
Bulgarian enlightenment started in the beginning of 18th century. An impulse for that was the work of the monk Paisiy Hilendarski “Slav-Bulgarian History”, written in 1762. The ideas of national liberation lead to the establishing of an independent national church and the development of education and culture. The beginning of organised revolutionary movement for liberation from Turkish domination is connected with the activities of Georgi Sava Rakovski (1821-1867) – a writer and a publicist, founder and ideologist of the national liberation movement.

A copy made in 1771 :
 
 
В своята история от 1762 г., на която ЧЕСТВАХМЕ 250 години през 2012, Паисий Хилендарски пише, че е съществувал български цар, който е превзел Персия.
 
     „Гърците от завист го нарекли Хасан, Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв български цар.” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).

     Кой е този „пръв български цар” и откъде Паисий заема сведението си за него?
   Защо нито един български изследовател не е обърнал внимание на това съобщение на Паисий?

     Всеизвестно е, че до 387 г. Армения е била отделно царство, след което византийци и перси си поделят територията й. В някои източници окупираните части на Армения от Персия, са известни като Персоармения.

     Късно-античните гръкоезични историци, за да демонстрират ерудиция и висок стил, много често наречат сасанидска Персия (от ІІІ в. от н.е. до средата на VІІ в.)Мидия. Независимо, че Мидия като държава залязва през 559 г. пр.н.е. с възкачването на Кир, който поставя началото на ахеменидска Персия, в очите на античните историци Мидия, ахеменидска Персия, Партия и сасанидска Персия са на едни и същи територии, ето защо съвсем витиевато Приск Панийски през V в. нарича шахиншаха на Персия Пероз (459-484) – „партски цар”. А Прокопий Кесарийски в "История на войните" именува често персите "мидяни"...

       „Армения и Мидия” в текста на Паисий Хилендарски, е просто топос на Персия.


       Паисий заема сведението за български цар, който завоювал Персия, от историята от 1601 г. на добровнишкият историк Мавро Орбини.
      Орбини първи се докосва до някакъв източник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини пише:
       „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с.62).

       Хронологично този Касан (Ясен) е вместен от Орбини след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.

       И все пак, по-важното е друго.

      Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия) са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният персийски шахиншах Пероз.
        Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?

       Още Шарл Дюканж се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.ред.) наследил баща си Тервел; ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34)


        Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини.

         Паисий нарича този владетел „пръв български цар” (с.178) и пише, повтаряйки Орбини, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Паисий го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с.177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).

        С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава...


        Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация.


           Интересна подробност е, че името „Касан” при Орбини и Паисий съществува и в запазените откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” (виж „Джагфар тарих”, С., 1995). Очевидно произходът на това име трябва да бъде търсен в името (топоним) „Гар”...
          В чувашкия език, приносител на който в Предкавказието са очевидно савирите от V в. (по-късните „хазари”), е съхранена ротацията r-z, вследствие на което старото българско „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както Касан (Орбини, Паисий) и Газан (Барадж тарих), така и патронима „Хазар”, който не случайно през Х в. хазарския цар Йосиф редопоставя като произход до патронима „Българ”, в кореспонденция си с андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут...


        И все пак откъде през 1601 г. дубровнишкият историк Мавро Орбини, който пише първата сериозна историческа хронология на българите след Ренесанса (която има обем от „77 печатни страници, от 397 до 474” в монографията му „Царството на славяните”), е заел сведението за този български цар?
       За да състави своя труд основно Мавро Орбини ползва библиотеката на дука Д`Урбино в италианския гр. Пезаро.


        Град Пезаро, заедно с Равена и още три града, е формирал прочутият в средновековието „Равенски Пентаполис”.


       От хрониката от Х в. на Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му. Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

     Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

       Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.


         Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис.

        Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия.

         Как те са попаднали в библиотеката на дука Д`Урбино в Пезаро, си остава загадка.

         Но това е част от българската история, завещана ни от Паисий Хилендарски преди 250 години и е жалко, че никой учен не си е задал въпроса колко истина може да има в това сведение на Паисий.

         Летописецът Приск Панийски от 5 в. дава сведение, че Ирник бил зает със „собствена война” и не помогнал на брат си Денгиз, който бил на Дунав към 469 г.



             КОЯ Е ВОЙНАТА на Ирник от рода Дуло?
        Рънсиман през 1930 г. пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
            Още през 467 г., както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проходи в Кавказ пост-атилови хуни.
           Самият Пероз през следващата година (468) воюва на изток с кидарите.
           Не е ясно доколко се е справил грузинския васал, но през 483 г. Пероз предприема първи поход срещу хуните-ефталит.
          Причината за тази война е неясна, единствено в книгата на арменският историк Елише, който умира към 480 г., е интерполирано едно сведение (явно от по-късен преписвач) за някакъв „хон Херан”, който след като станал „цар на Баласакан(в персийските надписи Баласакан е между Албания и веднага на север над дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

             Бележка

        В историческата наука се знае много добре годината на превземането от хуните на персийската държава на Пероз, това е 484 година...

        Но има едно неудобство, повечето модерни изследователи твърдят, че хуните, които превземат Персия през 484 г., са всъщност на източната й граница, докато нашите пост-атилови хуни, са на северо-западната граница на Персия (???).

       През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
      „Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н. Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
      Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
      Пигулевская стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.

     Такова преразглеждане не е направено в историческата наука.
    До какви изводи може да ни доведе то, ако бъде предприето?


    Да видим какво казва Йешу Стилит в своята история от ок. 517 г.:
„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, те са хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от споменът за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи.” (ІХ).


     Захарий Митиленски, живял в края на V в. и началото на VІ в. директно пише, че Пероз е победен от хуни от Предкавказието.
    Псевдо-Захарий Ритор, чиято история e от ок. 555 г. пише, че ефталит са кавказки хунски народ...

    В средата на ХІІІ в. сироезичният историк Бар Ебрей (Абу-л-Фарадж) пише следното, като полза за извор Захарий Митиленски:
„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”


     Очевидно този текст е зает от Бар Ебрей през ХІІІ в. от същият източник (= историята на Захарий Митиленски, гл.ІІІ от кн.VІІ) , от който черпи и Михаил Сириец, който през ХІІ в. пише почти същото:


   „[256] По времето на Зенон хуните нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно сражение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”


     Единственият историк от първата половина на VІ в., които твърди, че хуните-ефталит са дошли от изток на Персия, е Прокопий Кесарийски.

ЗАХАРИЙ МИТИЛЕНСКИ СРЕЩУ ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ

     И с просто око се вижда, че описанието по превземането през януари 503 г. на византийският (сирийски) град Амида на р. Тигър от персийските войски на Кавад, е почти идентично при Захарий Митиленски и Прокопий Кесарийски.
     Напълно е възможно двамата да ползват общ извор, известната хроника на Евстатий Епифанийски, която според Йоан Малала стигала до "дванадесетата година на Анастасий" (т.е. 503).
     Пигулевская предполага, че източник на Прокопий е именно Евстатий. Но от текста на Прокопий става ясно, че явно хрониката на Евстатий е стигала до 504 г. Не можем да обвиняваме Малала в неточност, просто годините не са започвали както сега от 1 януари.
     По-интересно е, че Захарий също пише за "тринадесетата година на Анастасий" (гл.ІІІ, кн. VІІ, при сироезичния текст на Псевдо-Захарий). Очевидно сирийският преводач Псевдо-Захарий или някои от по-късните преписвачи са повредили синтактично текста; смисълът на първото изречение на гръкоезичният Захарий Митиленски е явно, че дава сведения от времето на Пероз (459-484)до "тринадесетата година на Анастасий", т.е. 504 (Вж. коментар 1), когато фактически приключват военните действия в персо-византийската война (502-506 г.г.), в която юридическият договор за мир е чак в 506 г.
      И така, не е ясно, защо някои учени отричат, че автор на разказаните събитията след кн. VІ е гръкоезичният автор Захарий Митиленски. Пигулевская твърди, че след кн. VІ автор е сирийско-езичният Псевдо-Захарий, но ако той е автор, значи преписва и превежда или от Прокопий или от Евстатий, обаче, този сирийски преводач, така както съобщава, че превежда от Захарий Митиленски, би могъл да съобщи и другите свои извори, особено след като сведенията около гр. Амида през 502-504 г.г. почти съвпадат с тези на Прокопий?
     Пигулевская твърди, че Прикопий и Псевдо-Захарий ползвали различни източници. Първият Евстатий, а вторият някаква градска амидска хроника. Обаче съпоставката между Прокопий и запазеното в Псевдо-Захарий говори за общ източник, а Прокопий, за разлика от запазеното при Псевдо-Захарий, твърди, че хуните, които нападат Пероз и го убиват през 484 г., са от източен произход (?). ОБРАТНО - при текста в гл. ІІІ, кн. VІІ на Псевдо-Захарий (сироезичният превод от гръцкия текст на Захарий Митиленски, който днес не е съхранен на гръцки), те са от ... Предкавказието.

     Версията за пост-атилов произход на хуните, които превземат Персия през 484 г., е издигната първо от Йешу Стилит (517 Г.),а след Захарий Митиленски тя има традиция при Псевдо-Захарий (кн.12, гл.7), продължена е от Михаил Сириец през 12 в. и от Бар Ебрей през 13 в...

     Традицията на Прокопий, който твърди, че хуните-ефталит са като произход източно от Персия, е продължена от Менандър, Теофилакт, Теофан, Теофан Византиец.

     Следователно въпросът откъде според летописите произхождат победителите над Пероз и завоевателите на Персия, не е решен ОКОНЧАТЕЛНО от историческата наука, независимо, че по-голямата част от учените, които пишат за хуните-ефталит, следват Прокопий.
     Но както обърна внимание с ужас през 1941 г. Пигулевская, нито един от сироезичните летописи, не е взет предвид от модерните изследователи на произхода на хуните-ефталит.

     Очевидно съвпадението на сведенията при Прокопий и Захарий, говори за общ източник, но именно Прокопий издига полемичната теза, че ефталит са хуни, но не са "познатите ни хуни", следователно родоначалник на версията за източно-персийски произход на хуните-ефталит е именно Прокопий Кесарийски, който е знаел през 527 г., откогато вече пише като очевидец, че ефталит ВЕЧЕ имат държава в Согд, северна Индия и Тохаристан, и вследствие на това прокарва анахронизъм, че те и по произход са оттам; като отхвърля традицията на Евстатий/Захарий и както казахме, дори имплицитно полемизира, сревнявайки хуните-ефталит с добре известните му хуни утигури и кутригури. Това, че ги сравнява, говори за полемизъм, защото целта на Прокопий е да ги разграничи и той го прави за първи път в историята през VІ в.; дори твърди, че ефталит са градски хора, докато китайската хроника "Бей-ши" дава обратното сведение.

      Още една интересна подробност. В кн.VІІ, гл.ІІІ Захарий Митиленски потвърждава сведението на Йешу Стилит, че победителите на Пероз през 484 г., когато Персия е превзета за „две години” (Прокопий), са пост-атиловите хуни от северен Кавказ. Те са хуните-ефталит. И оттук насетне почти всички сироезични автори, включително и Псевдо-Захарий (555 г.), поставят хуните-ефталит на север от Кавказ. Това правят също Михаил Сириец (ХІІ в.) и Бар Ебрей (ХІІІ в.).
      Тоест, Захарий Митиленски, Йешу Стилит, Псевдо-Захарий Ритор, Михаил Сириец, Бар Ебрей са били пренебрегнати от модерните учени, които изфабрикуваха, единствено само на основание на Прокопий, че хуните-ефталит не са пост-атиловите хуни, т.е. българите на Ирник от рода Дуло, които са именно в Боспор, точно там, където през 503 г. Кавад, в знак на благодарност към хунския цар, който през 499 г. му става тъст и му дава „голяма войска” (Прокопий), изпраща около 20 000 пленници сирийски християни, които в Боспор създават хунски алфабет и превод на Св. Писание на хунски, т.е. на езика на утигурите (= българите).



   
          Въпросът е много важен, защото ако Пероз е победен през 484 г. от пост-атиловите хуни И БЪЛГАРИ на Ернак, се оказва, че всичките сведения при Йешу Стилит, Захарий Митиленски, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски за "хунския цар", превзел през 484 г. Персия, са част от непроученото минало на ранната българска история в периода 465-527 години. Важността на темата изисква подробно изследване, което предоставям на Вашето внимание...http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2012/05/ephthalites.html

3 коментара:

  1. Наистина интересни факти,,но някак си неразбираемо за мен..не можах да разбера крайната цел и крайната обосновка...Нещо като заключение...Или аз не разбирам?

    ОтговорИзтриване
  2. Според мен в древната история на нашите предци има " бели петна" неясноти и противоречия от различните исторически источници. За тяхното запълване и осветяване е нужна сериозна изследователска дейност. За съжаление по време на социализма имахме достатъчно добре финансирани интитути и нужните кадри. Но политиката беше да не се ровим в нашето минало, където ще открием неща и факти с които може да се гордеем, а това беше в противоречие с партийната линия. Сега само може да правим заключения, миналото няма да се повтори ясно защо.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изключително правилно, така е...

      Изтриване