петък, 18 септември 2015 г.

Български разказ от Х в. за цар Симеон Велики.


Чудото на св. Георги с българина“ е средновековен агиографски разказ, в който присъстват важни исторически сведения и за българския цар Симеон Велики.
Несъмнено, стилът на чудотворните деяния, които св. Георги оказва, е повлиял теологично на разказа, но в него виждаме и исторически моменти, много важни за нашата история.
Всъщност, тук имаме разказ на съвременник на цар Симеон от Х в., който от първо лице дава сведения на очевидец, дълбоко важни за нашата история и за приемането на християнството от българите.
Невероятно е как чудото, което Св. Георги оказва на българския воин, е свързано и с коня, бойния другар на българите.




"По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. 

Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: „Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам”.

 Тогава повиках игумена и трима старци калугери и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

„Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник княз Борис, наречен в свето кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръсния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разори, утвърди ги със светите книги и правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Йосиф и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път. Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ, представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа.

И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първия негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брат си и се покачи на престола. Тогава срещу Симеон се надигна маджарския народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живееше княза, а навън, при народа.

Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва. И аз извиках високо: „Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави.” Па се обърнах и към свети Георги и казах: „Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците”. Тогава затъна предния крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мен. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И когато се обърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час”. Щом изрекох тия думи с плач, ето, моя кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи към него. И пак рекох: „Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене”. Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги. И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон като чу, че маджарите пак идат, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена ми, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: „Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашния ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш затова, докато не видиш славата Божия”. И запитах: „Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? – Аз съм, отговори той, Христовия раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше”. – И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светеца, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите. И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първия ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж. Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едвам извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Светата Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война. И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави.

Когато се върнах у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих: „Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери твоята рабиня Мария!”. После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги. И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: „Скови ми, братко, кръст от тия обръчи”. Той ги скова, както ми беше казал светецът.

И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на Великомъченик Георги”.

 

 За войната на Симеон Велики с маджарите:

 Симеон Велики (893-927) е водил война след война, но държавен приоритет са му били науката, философията и културата. Той е успял да построи новата българска столица Преслав, която превръща в център на книжовността.


„Цар Симеон пред Цариград“ - 1937 г.,  художник Димитър Гюдженов

          По времето на Симеон Велики България е била на първо място в Европа по войнско достойнство и култура. Нещо повече, дори Арабския халифат, който по онова време се слави с домовете си за наука и култура, не е можел да се сравнява с Преслав и българските културни центрове в Плиска, Силистра
(старо име Доростол), Видин (Бдин), Охрид и Берат (старо име Белград).

         
        Делото по приемането на християнството като официална религия в България през 865 г., извършено от цар Борис, бащата на цар Симеон, превръща България в един кратък период от 865 г. до 893 г. в равностоен партньор на Франкската империя.

        Несъмнено много хора в онова време са очаквали България да асимилира по същият начин Източната римска империя, както Франската държава на Каролингите бе асимилирала Западните римски земи.

           
             На трона на Византия през 866 г. се възкачва Лъв VI Философ, който е бил изключително образован като учен и хитър, като политик. По това време България и Византия са в „дълбок мир“, скрепен и с религиозно единство.

          Лъв обаче решава да унищожи новият български цар Симеон и да не допусне на изток България да стане втора Франкска империя. 

            Ватиканският историк Льо Киен (1661-1773) в т. ІІ от своето съчинение „Християнският Изток“, с. 283, пише: „Император Лъв Философ, син на Василий Македонец, който понеже насъскал турците (чети: унгарците – б.м.) и други народи иноверци срещу българското племе, е станал причина българите да вземат решение да преминат към римските първосвещеници, за да потърсят оттам подкрепа“.

           За връзки на Симеон с Рим пише и папския библиотекар Асемани през ХVІІІ в., базирайки се на писмо от 1204 г. на крал Калоян до папа Инокентий ІІІ, където българския владетел отбелязва: „Понеже беше угодно на Господа Наш – Иисуса Христа – да Ме направи господар и цар на цяла България и Влахия, потърсих в писанията и книгите на Нашите предци и в законите на блаженопаметните царе – Наши предшественици, откъде самите те са получили царската власт на българите и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршески благослов. И като изследвахме старателно, намерихме в техните писания, че блаженопаметните царе на българи и власи – Симеон, Петър и Самуил – Наши предшественици – са получили короната на своето царство и патриаршеския благослов от пресветата Божия Римска църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър“ (Асемани. Календари на Вселенската църква. С., 1987, с.с. 214, 215).

          Асемани дори директно пише на с. 206  за контакти между цар Симеон и папа Формоза (891-896)

          Това е същият Формоза Портуенски, който като легат на Римската църква в България през 866 г. е харесан от бащата на Симеон Велики за български епископ, но тогавашния папа Николай І (858-867) отказва да изпълни молбата на цар Борис І, изтъквайки формален повод. Не е ясно също така защо Борис настоява за Формоза и подновява молбата си и към папа Адриан II (867-872), наследника на Николай, но със същия резултат.

          През 891 г. Формоза става папа, през 893 г. Симеон поема българската власт. През същата 893 г., според Фулденските анали, Лъв сключва договор с унгарците да нападнат България.

          За да инсцинира такова нападение, същият Лъв подготвя заговор, заедно с тъста си, „василеопатора“ Зауц (титлата „тъст на императора“ е измислена специално за Зауц). Заговорът е срещу българските търговци в Константинопол, които са под защитата на междудържавен договор, т.е. ще се жалват пред Симеон при нужда. Целта е била да се премести единствено българското тържище от Константинопол в Солун, което да доведе до колапс в търговията на покупко-продажби от страна на българите. Лъв е знаел, че Симеон, ако не успее да реши дипломатически въпроса с връщането на тържището за българите в столицата, ще приложи сила и ще наруши мира. Лъв е очаквал точно това, за да задейства договора си с унгарците на Арпад и те да нападнат България през Добруджа.

          Унгарците са един нов проблем за християнска Европа през края на ІХ в. Те са предвождани от опитен военачалник от рода Дуло, т.е. от същия династичен род, от който са Атила и Кубрат. Според волжко-българските анали от ХІІІ в. „Барадж тарих“, Арпад е поставен начело на маджарите и изпратен на запад с помощта на Хазария.

          През ІХ в. Хазария и Византия са съюзници.

         Може да допуснем, че както в началото на Х в. франкският крал е предлагал на унгарците Моравия, по същия начин Лъв Философ е предложил към 893 г. на унгарците да се заселят на юг от долни Дунав.

         Лъв извиква тъст си Зауц и го посвещава в заговора как България ще бъде завоювана от унгарците. Обмислят как да спретнат интрига на  българските търговци. Зауц поема „мръсната работа“ и като се прибира заедно със своя слуга, евнуха Мусик, съставят план. Мусик прави връзка с двама лихвари от тържището - Ставрикий и Козма. На тях им е обещано да откупят „кумерките“  (митническите такси) на новото тържище за български търговци в Солун и да ги облагат с каквито си искат мита. Лихварите потриват доволно ръце и щедро подкупват Зауц чрез евнуха Мусик, за да им уреди това пред императора.

       Международният скандал е готов, потока от стоки от Волжка България и от руснаците за Константинопол е минавал през българските търговци. Арабските търговци също нямат достъп до византийската столица, поради военните действие между Халифата и Византия, т.е. също използват българските търговци като прекупвачи, за да стигнат стоките им до големите пазари на Константинопол.

        Лъв е бил уверен, че Симеон ще нападне, не само защото се нарушава една от най-старите междудържавни клаузи, спазвана още от времето на кан Тервел от началото на VІІІ в., но и защото в политиката на българските господари още от времето на хуно-българите на Дентцик през 467 г., е да водят война, ако се подкопае икономическия статут на българските търговци.

       До 894 г. Симеон се опитва да разреши въпроса дипломатично, но Лъв отказва. Тогава Симеон, според Фулденските анали, нахлул и стигнал до столицата Константинопол. Лъв не е смятал сериозно да воюва, затова изпратил само гвардия от хазари, които Симеон разбил. 

          Но Лъв вече осъществявал плана си и още през втората половина на същата 894 г. изпратил флот на устието на Дунав с Никита Склир, който да помогне на унгарците да преминат през Дунава и да нападнат на юг.

       По същото време (есента на 894 г.) в столицата на франките Регенсбург е изпратен византийския посланик Анастасий. Лъв е знаел за подновения от Владимир с крал Арнулф през 892 договор за мир между франки и българи, и се опитва с това посолство, както пише Златарски „да не допусне всяка възможна помощ за Симеон от страна на немския крал срещу маджарите“. И допълва, че посолството „вероятно е представило и ползата от това, че вниманието на маджарите, които през същата 894 г. били страшно опустошили Панония, ще бъде отвлечено от франкските владения(В. Златарски. Известия за българите в Хрониката на Симеон Метафраст и Логотет., С., 1905, с. 107, с. 108).

        Симеон разбира за маджарското нашествие и спешно отива от юг в дн. Румънска Добруджа, където е първото му сражение с тях.

         В това сражение цар Симеон претърпява поражение. Имало е и още едно неуспешно за българите сражение, след което старият цар Борис извикал, според Фулденските анали, своя син и се съвещавал с него по време на „тридневен пост“.

          
          След това Симеон се затваря в крепоста Дръстър, дн. Силистра и така възпира маджарите да навлязат навътре, преди да го заловят. Самите маджари пък се обръщат към византийския цар да откупи плененото българско население, понеже са християни. Явно са били жадни за пари и плячка. 

          Лъв пък решава да върне унгарците отвъд Дунав и да сключи мир със Симеон, явно надявайки се след като приключи с арабите на юг да поднови плана си за унгарско нашествие в България.

            Симеон се съгласява да преговаря и от страна на византийския император е определен за това Лъв 
Хиросфакт. Приема да върне византийските пленици, които е взел при атаката си до Константинопол през първата половина на 894 г.

           Лъв Хиросфакт (Лъв Магистър) като преговарящ отпътува към Симеон, но е хванат от царските хора и е въдворен в крепостта Мундарг, която била около дн. Тутракан, до второ нареждане от цар Симеон.

          Симеон пише писмо до  Лъв Хиросфакт: „През миналата година твоя господар се показа достоен за учудване, като съобщи за слънчевото затъмнение и времето му:  той показа не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата му, но същата така и колко време ще трае другото, лунно затъмнение. Казват, че той знае и много друго по течението на небесното движение. Ако това е истина, то той знае и за плениците, а като знае той би могъл да каже дали те ще бъдат отпуснати от нас или задържани. И така, обади ми едно от двете, и ако познаеш нашето вътрешно мнение, то като награда както за предсказанието, така и за пратеничеството (знае Господ) ще получиш пленниците. Здравей!“

          Кореспонденцията между цар Симеон и Лъв Магистър, съхранена от последния, е открита в ръкопис от краят на Х в. или началото на ХІ в. в манастира „Св. Йоан Богослов“ на о. Патмос и е издадена през 1883 г. от  Секелион. Симеон пише две писма и реална кореспонденция има между неговите две писма и тези на Лъв Граматик, който след това от крепостта пише още 9 писма…

          От писмото на цар Симеон става ясно, че българския владетел се е интересувал от слънчевите затъмнения и от метеорологията, но целта на писмото му е да покаже, че много добре знае, че науката за „небесното движение“ не може да разкрие „вътрешното мнение“, т.е. Симеон прави намек, че е разбрал за плана на император Лъв и смята да не го допусне.

          Симеон задържа преговарящият Лъв Хиросфакт дълго в крепостта Мундарг, през което време се свързва с печенегите (баджанаците), които са на изток от маждарите при Днестър и ги подкупва да атакуват и прогонят хората на Арпад от Атилкезе и Добруджа.

         Арпад, както казахме, е бил от рода Дуло. За него Константин Багрянородни пише, че е „син на Алмош“, т.е. на известният от 921 г. чрез Ибн Фадлан „Алмъс“, владетел на Волжка България [alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = Алмъш, син на Шилки балтавар, пише  Ибн Фадлан].

         След договорката на цар Симеон с печенегите, в българския език трайно навлиза думата „баджанак“. Днес тя е част от семейно-родовите именувания със значение, че мъжете на две сестри, са "баджанаци" (= пачанак). Те, мъжете нямат роднинска връзка, каквата родова са имали някога Симеон и Арпад, или в случая каквато роднинска имат двете сестри. Семантиката е, че пренебрегвайки родствените Арпад и Косан от династията Дуло, които ръководят маджари и кабари, Симеон става „баджанак“ с печенегите, за да спаси България.

4 коментара:

  1. Е, това е малко прекалено, като имаме предвид, че по това време библиотеките на Константинопол, Дамаск, Кордоба и Багдад определено са били много богати.

    Преслав функционира като столица горе-долу от 893 до 971 г., тоест общо 78 години. По размер е нещо като значителен замък. Дамаск е столица на Омаядите от 661 до 750 г., тоест 89 години - и е много по-стар и най-вече по-голям град от Преслав, център на оръжейно производство, пък и в единадесети век пак става столица на местна сирийска династия. За сравнение, Преслав се появява още само веднъж в историята като крепост и резиденция в края на дванадесети век.

    Багдад е абасидска столица от 750 до 1258, тоест общо 508 години. В единадесети век, когато Преслав вече е доста западнал, Багдад има около един милион жители, стотици джамии, стотици малки училища с частни учители, огромния "Дом на книгите", основан още от Харун ер-Рашид и генерира грамадна по размер литература, вдъхновявана не само от арабски и византийски, но и от персийски и индийски източици. Нелепо е изобщо да сравняваме Преслав с Багдад. Да не говорим за Кордоба с нейното улично осветление и за самия Константинопол, който вероятно може да се сравнява в този период само с Багдад и Чанан (в Китай).

    Преслав може да бъде сравняван най-вече с Аахен, столицата на Карл Велики, която също е донякъде просветителски център, изящно построена и не много голяма.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По времето на Симеон Велики (893-927) България преживява „златен век“ и „ренесанс“ на културата. Самият Симеон се занимава лично с филологически, философски, ораторски и метеорологични проучвания.За библиотеката от „божествени и многоценни книги“ на Преславската книжовна школа научаваме и чрез кремонския епископ от Х в. Луитпранд, който пише за цар Симеон: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел“ (ЛИБИ, 1960, с. 323).

      promacedonia.org/libi/2/gal/2_318.html


      При разбора какво е имал предвид Йоан Екзарх, като е нарекъл цар Симеон „нов Птолемей“ се натъкнах на факта, че учените дават грешни предположения: „Сравнението е или с Птолемей I Сотер (337-283 пр.н.е.), основателя на Александрийската библиотека, или с Птолемей II Филаделф (285-246 пр.н.е.), при когото се извършва преводът на Стария завет от еврейски на гръцки език — т.нар. Септуагинта. В контекста на Похвалата е по-вероятно авторът да има предвид Птолемей Сотер.“

      www.promacedonia.org/zv/zv1_5.html


      Нищо подобно, тук Йоан Екзарх има предвид най-големият и известен, както на изток, така и на запад, учен от късната античност и Средновековието – астролога и географа от ІІ в. Птолемей.

      Изтриване
  2. http://bghistory-letopisec.blogspot.bg/2015/09/blog-post_18.html

    ОтговорИзтриване
  3. Глупости на търкалета, Борис ни натрапва по някаква политическа причина византийското християнство. Българите сме били християни изповядващи истинското Христово учение, което е било прекалено опасно и за римската и за византийската църква. Борис ни е натрапил византийското , православното християнство, а Българското християнство по късно се появява като Богомилството.

    ОтговорИзтриване