петък, 4 септември 2015 г.

Извори от Новорусия за кан Аспарух.



1.

Караимите са тюркоезични израилтяни, които за разлика от останалите евреи, извеждат своя произход от Тогарма, а не от прародителя Евер. Те имат собствени молитвени домове и по особени ритуали.

През 1783 година Русия присъединява към своите територии Крим и се създава Новорусийска губерния. Караимите живеят именно там, най-голямата караимска община е била в Евпатория.

 
Попадайки под руска власт, на караимите първоначално са наложени същите граждански и стопански ограничения, каквито тогава Русия законодателно е налагала върху всички евреи. Едва към 1839 година караимската община ще прави постъпки пред генерал-губернатора на Новорусийската област граф Воронцов, за да доказва, че караимите не са евреи.

Евпаторската община натоварва А. С. Фиркович да се заеме с доказателствата.

През 1872 година Фиркович издава книга, в която обосновава, че караимите са били някога хазари, че са дошли на Кавказ още през VІ в. пр.н.е. и че нямат нищо общо с юдеите, които разпват Христос. В търсенето на доказателства за караимите израилтяни Фиркович открива в личните архиви на караимските семейства огромен брой ценни за историческата наука средновековни ръкописи. Най-популярната реликва от колекцията на Фиркович е разширената редакция на писмото от Х век на хазарския каган Йосиф до андалузкият министър, евреинът Хасдай ибн Шапрут.

Оказва се, че караимите съхраняват ръкописи, които мнозина историци смятат, че са безвъзвратно изгубени, вследствие монголо-татарското нашествие от ХІІІ век.

В периода 954-961 г.г. андалузкия министър-евреин Хасдай Ибн Шапрут пише писмо до хазарският цар Йосиф и дори получава отговор от него.



В писмото си Шапрут, който разбира от хорасански (персийски) търговци, че в Хазария държавната религия е юдаизма, пита откъде са хазарите.

Хазарският цар Йосиф му отговаря, че техният предтеча е Тогарма и дава следното разяснение как е създадена Хазарската държава:

В нашите книги е записано, че когато моите предци били все още малочислени, Всесветият, Който е благословен, им дал сила и мъжество. Те повели война след война с много народи, които били могъществени и по-силни от тях. С Божия помощ обаче ги прогонили и заели тяхната страна, а някои от тях плащат данък и до днес. В страната, в която аз живея, преди това живеели „В-н-н-т-р“. Нашите предци хазарите воювали с тях. В-н-н-т-р  били многочислени, толкова многочислени, колкото пясъкът в морето, но не успели да устоят на хазарите. Те изоставили своята страна и побягнали, а хазарите ги преследвали и ги настигнали до река по име Руна. И до днес те са разположени около река Руна и са близо до Кустантини, а хазарите и днес са на тяхната земя.


Всички изследователи са категорични, че „в-н-н-т-р“ са българите, а реката Руна е Дунав.


2.


„Но как все-таки малочисленные хазары сумели победить многочисленных, "как песок у моря", булгар? Несомненно, здесь большую роль сыграла вражда между сыновьями Куврата. Но ведь Аспарух ушел на запад, преследуемый хазарами, и, следовательно, до этого булгары - плохо ли, хорошо ли - действовали против врага вместе!“ (А.П.Новосельцев. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. Глава третья. ВОСТОЧНАЯ ЕВРОПА V - первой половины VII в. И ОБРАЗОВАНИЕ ХАЗАРСКОГО ГОСУДАРСТВА 6. Становление Хазарского каганата).

Що се отнася до това кои са тези „в-н-н-т-р“, общото мнение на учените е, че това са българите. 

„Ряд ученых вполне логично полагает, что это неточно переданное в древнееврейской транскрипции имя болгарского племени оногуров (утигуров), кочевавших в VII в. в Восточном Приазовье, кроме того, река, до которой преследовали болгар хазары, называется не «Руной», а «Дуной», т. е. Дунаем, который действительно в 70-х годах VII в. форсировала болгарская орда, предводительствуемая ханом Аспарухом.“ (Плетньова. Хазары, гл. 1. http://hagahan-lib.ru/library/pletneva-hazary2.html)

А. Смирнов пише през 1937 г. в рецензията към книгата на Артамонов „Очерки древнейшей истории хазар. Л. : Соцэкгиз, 1936“: „Первая глава посвящена доказательству положения, что В-н-н-т-р письма царя Иосифа — болгарская орда, унногундуры византийских историков, после разгрома хазарами отступившая за Дунай. Для доказательства своего положения автор привлек многочисленные письменные свидетельства и путем взаимой проверки фактов доказал свое положение. Эта глава местами производит несколько сумбурное впечатление благодаря чрезмерному обилию привлеченного материала, который, не имея прямого отношения к затронутому вопросу, без всякого ущерба мог быть опущен.

"ПИСЬМО ХАЗАРСКОГО ЦАРЯ.  Из параллелей названию V.n.nd.r нам осталось рассмотреть V.n.nt.r וננתר /**В-н-н-т р'ы/, имеющееся в еврейском письме, предположительно посланном хазарским царем Иосифом в ответ на письмо Хасдая бен Шафрута, агента кордовского халифа Адб ар-Рахмана (912-961 н.э.).
 
961 год - terminus ante quem изначального письма Хасдая, ответное же письмо царя должно было последовать в течение неслишком продолжительного периода. Как было недавно установлено (1924), о существовании письма царя Иосифа было известно уже Йахуде бен Барзиллаю (жившему около 1100  н.э.), которого интересовало, "было ли оно подлинным или нет". Вопрос осложняется наличием двух версий этого документа: первая (A), имеющая краткую форму, была опубликована в Константинополе в 1577 году (этот текст очень близок Christ Church College MS. 193 (манускрипту колледжа Церкви Христа No 193)); вторая (B), в более полной форме, увидела свет лишь в 1873 году среди манускриптов из собрания Фирковича. Сей факт (** поздняя дата публикации), в виду подозрительных действий самого коллекционера, был не в пользу того, чтобы принять на веру содержание этой особой версии.

Фрагмент, в котором содержится название V.n.nt.r есть только в версии B. Хазарский царь утверждает, что его предки сражались против "многих народов", которых они изгнали и чьей страной завладели. Далее следует дополнительный абзац: "В стране, в которой  я живу, прежде жили V.n.nt.r. Наши хазарские предки воевали c ними. V.n.nt.r были более многочисленны, многочисленны как песок морской, но они не сумели противиться хазарам. Они оставили страну свою ... " После этого обе версии сходятся в утверждении, что враги были изгнаны за великую реку Runa (версия A רונא) или Duna (версия B דונא), и "по сей день они расположены на реке Runa/Duna, близ Куштантинии/Кустандины (Kushtantiniya/Kustandina) [i.e. (** т.е.) Константинополя], а хазары заняли их страну." (В.Ф.Минорски. Комментарии к § 53. V.n.nd.r.  

В завършек, нека посочим и известието на Константин Багрянородни в книгата му „За темите, кн. ІІ“:

„С тех же пор, как богоненавистный народ Болгарский перешел реку Истр, император принужден был, вследствие набегов Скифов и Болгар, возвести также и Фракию на степень области и дать ей военачальника. Переход же их через реку Истр последовал в конце царствования Константина Погоната; с тех пор имя их сделалось известным, а прежде называли их Оногундурами.“


          3.


И така, нека обобщим: още през 1875 г. Гаркави решава да обясни  названието „V.n.nt.r“ , което се среща в еврейско-хазарската кореспонденция на цар Йосиф с андалузкия юдеин Хасдай Ибн Шапрут, като известното име за българите - Oύnnogoundouroi (**унногундури).

Както видяхме, съществуват редица арабоезични летописи, където името „V.n.nt.r“ е също засвидетелствувано, т. е. предположението на Плетньова, че това име е „неточно переданное в древнееврейской транскрипции имя болгарского племени оногуров (утигуров)“, не се връзва с факта, че то присъства и в арабоезичната средновековна литература, при това в няколко извора, които са независими един от друг.

Върху какво искам да обърна внимание?

Името „уногундури“ се появява, заедно с други форми, за първи път в преписите на хрониката от ІХ в. на Теофан. Предполага се, че по някакъв начин точно формата „уногундури“, за сметка на другите форми, попада и в „Бревиария“ на Никифор, който пише по-късно от Теофан през ІХ в.

В Х в. същата форма е предпочетена в латинския превод на хрониката на Теофан от Анастасий Библиотекар, очевидно понеже на нея акцентира Никифор.

Пред същият Х в. Константин Багрянородни, както видяхме по-горе, употребява същата форма „уногундури“ като пише, че така са наричани българите преди VІІ в., но не уточнява кой ги е наричал така. Тоест, Багрянородни също черпи от Никифор или Теофан.

Съществуват 16 преписа на хрониката на Теофан, където освен уногундури, се срещат и други форми на това име. Гръцките преписи и латинският текст на хрониката на Теофан дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.

Източникът е един, това е хрониката на Теофан,  всички останали заемат от него.

А сега забележете следното: всички изследователи още от 1875 следват една и съща матрица (при която гръкоезичният извор априори се обявява за еталон ?)  и никой не иска да обърне гледната си точка и евентуално да потърси не е ли по-правилно името за народа на Кубрат като „V.n.nt.r“ и не е ли гръкоезичната форма Ονογουνδούρων всъщност грешно изписване на това име?
 
Учените не предлагат друга гледна точка, при условие, че освен арабоезичните текстове и еврейско-хазарската преписка, името v`hndur го имаме още в арменската история от VІ в. на Мовсес Хоренаци, която визира моменти от древнобългарската история. Допълнително в „Арменската география от VІІ в.“, приписвана на Анани Ширакаци, също имаме `W(u)l(u)ndur Bulkar`.

Защо гръкоезичното название на народа на Кубрат Ονογουνδούρων е прието на доверие от науката, при условие, че дори при Теофан една от формите на името е Οννοβουνδοβουλγάρων (уновундобългари), да не говорим, че името „V.n.nt.r“ се среща в множество документи, за които вече стана дума?

Струва си въпросът да бъде отново поставен на дневен ред…

Няма коментари:

Публикуване на коментар