Името на българския владетел Токту (766-767) е с кимерийски произход.

За кан Токту патриарх Никифор Констатинополски от ІХ в. казва в своя летопис, че е „мъж българин, брат на Баян“. Брат му Боян изглежда е известна личност, щом чрез него се прави характеристика на Токту? Управлението на кан Токту продължава по-малко от година. Българският владетел Токту  управлява от 766 до 767 г.

Само предубеден човек, който не е правил проучвания и който се е доверил на грешната версия за тюркско-турански произход на българите, може да си помисли, че това име е тюркско или монголско. 

Българският владетел Токту носи древното кимерийско име от VІІ в. пр.н.е. на кимерийския цар Дугдам (Dug-dam-me), в леко изменена форма.

Изглежда името на този кимерийски цар Дугдам е от две думи `дуг` и `дам`, понеже те не само имат съответствие с българските думи `тук` и `там`, но също така имат аналог с древната кутийската богиня от ок. ХХІІІ в. пр.н.е., славословена от Гудеа като негова майка, Гатумдук, но тук сричките са разместени и в началото имаме шумерското `га`: `Га- тум- дуг`… Звуковоподражателното съответствие с българските `там`, `тук`  е  видно.

Токту в този смисъл, носи кимерийско име, ясно засвидетелствано в упоменатият в асирийските клинописи от VІІ в. пр.н.е. кимерийски цар Дугдам.

Други две имена също ме карат да проучвам синтеза „кимеро-българи“. Това са имената на утигура от VІ в. от н.е. Сандилх ( Ζάνδιλ, Ζάνδιλχος) и на кимерийския цар от VІ в. пр.н.е. Сандаксатр (Sandaksatru)...

За утигура  българин Сандилх, знаем от Прокопий Кесарийски,че е написал писмо на император Юстиниан І (527-565), в което упоменава старата българска поговорка „вълкът кожата си мени, но нрава никога“. Близостта на името на утигура Сандилх с това на древния кимерийски цар Sandaksatruа, е видно... Изводите остават за всеки. 

Кимерийският произход на българите е упоменат още от Прокопий Кесарийски през VІ в. , а през ХІХ в. тази теория отстоява Г.С.Раковски в книгата си "Българска старина" от 1865 г., с. 200: