сряда, 25 май 2016 г.

Банско ли е родното място на Паисий?

      Банско ли е родното място на Паисий?
    Своята категоричност авторите, които отричат, че Банско е родното място на Пайсий, базират на факсимилното издание на Хилендарската кондика, което, както те уточняват, е дело на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София и Народната библиотека в Сърбия. Щом като това фототипно издание е подхвърлено от сръбската библиотека, а тезата, че Банско е родно място на Паисий не ги устройва, би трябвало да се докаже, че този документ е автентичен.

    Повод да не се вярва на фототипното издание ни дава следният скандален фалшификат още от 1792 г. В каталога на Сръбската библиотека, при описа на книгата „Буквар“, подарена на сърбите – забележете – по тяхна молба от търговеца Марко Тодорович, който собственоръчно изявява на първата страница своята национална  принадлежност – българин от Разлога – това е било заличено. И само това ли?! Могат да се приведат безброй примери и с по-късна дата на фалшификации и преправки от подобен род. Ето защо да се правят фундаментални изводи на базата на този документ е несериозно.

    Авторите на статиите, които отричат, че Банско е родното място на Паисий, твърдят, че фототипното издание на Хилендарската кондика от 1998 г. категорично опровергава както съществуването  на приписката за „отцовата кукя в Банско“, така и „каквито и да било други сведения за някакво родство на Лаврентий и Паисий и с Хаджи Вълчо от Банско“. Тези твърдения са в противоречие с двете бележки, цитирани от Кондиката далеч преди да излезе на бял свят нейното фототипно издание.

 

   В подготвения за печат от проф. Боньо Ст. Ангелов Никифоров препис на „История славянобългарска“ – София 1961 г., е отбелязано, че в Хилендарската кондика от 8 октомври 1756 г. пише: „че е дошъл с брата си духовника Лаврентие, кир Хаджи Вълчо от Банско“. А в приписката на Кондиката от 10 октомври 1765 г. (след смъртта на Хаджи Вълчо) четем: „Какво паки (пак, б. а.) е привел поклонници от Банско кир духовник Лаврентие, проигумен Хилендарски и са ги писали всеки за своята душа гроша 725, Хаджи Вълчов син 100 гроша, кира проигумен даде за родители 100 гроша... всичко 1002 гроша“.

     Тази приписка наново потвърждава, че Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско. Липсата на тези автентични факти във фототипното издание от 1998 г. показва, че то е фалшификат. Затова е наложително нашите историци специално да проверят автентичността на това копие, за да престанат тези манипулации с родното място на автора на „История славянобългарска“.

 

     На основание на цитираните две приписки може да се направи и потвърди единственият верен извод, че родното място на Паисий е Банско. Щом Хилендарският монах е брат на Лаврентий, което той сам потвърждава в послеслова на своята История, а Лаврентий е брат на Хаджи Вълчо от Банско, следва, че Паисий е брат на Хаджи Вълчо и е родом от Банско. Това е историческата истина. А щом е роден в Банско, той е имал и родна къща. И в нея е имало метох.

   Това се потвърждава от спомените на стари хора и изследванията на Александър Чочолайн – един превъзходен учен народовед. В началото метохът е служил като средище на таксидиотите. По-късно е бил килийно училище, а през 1847 г. е превърнат в истинско училище, ръководено по взаимоучителната метода от известния бански учител Никола поп Филипов. То е било закрито на 10 октомври 1912 г. До тази дата метохът е бил просветен център в Банско. Вече старата и прогнила сграда, заедно с други около нея, изгаря в случаен пожар на 2 срещу 3 март 1922 г.

     Неоснователни, произволни и непочиващи на каквито и да било научни доказателства са и категоричните твърдения на авторите, че по времето на Паисий Хилендарски Банско не влиза в обсега на Самоковската епархия. Това е опровергано както от „Епархиалния поменник на Зографския манастир“, така и от каменния надпис над северната врата на банската църква „Св. Троица“, където между другото е казано: „во время господина и архиепископа Самоковскаго и нашего Игнатия во лето 1837“. Което доказва, че не само по времето на Паисий Банско е било в рамките на Самоковска епархия, но продължава да е в нейните диоцез и през XIX в. И когато Паисий казва, че е от Самоковска епархия, това не означава, че не е от Банско.

    Да се определя родното място на Хилендарския монах на базата на палакарийския диалект, уж залегнал в „История славянобъларска“, също е несериозно. Особеностите на стила на който и да било автор не са от такова естество, че да определят родното му място. Ако се задълбочим в текста на Историята, може да забележим много елементи от типичния бански говор. Ето и няколко примера, приведени от Александър Чочолайн: нихна – вм. тяхна; ораче – вм. орачи; таквия – вм. такива; разнел – вм. разнесъл; затечен – вм. ограден и др. Тези езикови елементи не доказват, а само потвърждават тезата, че Банско е родното място на автора на „История славянобългарска“.

      Несериозно и невярно е твърдението, че уж Неофит Рилски отъждествявал своя помощник Паисий с истинския Паисий. Това е проява на непочтеност към паметта и делото на патриарха на българските педагози. Да се твърди, че Чочолайн се е подвел по Неофит Рилски и вместо истинския Паисий е споменал името на „онзи“ Паисий, също е неприемливо. Той много добре е знаел кой е истинският автор на Историята и сам е направил нейния т. нар. „Бански препис“.

    Онези пък, които сочат селата Доспей и Кралев дол – едновременно утвърждавани и отричани като родни места на Паисий, само ни вкарват в един омагьосан кръг на микс от митологеми без нито едно научно доказателство.

Автор на статията е Страхил Николов, 88 годишен чичо на Кирил Милчев.

Няма коментари:

Публикуване на коментар