вторник, 1 декември 2015 г.

Летописа на поп Йовчо от ХVІІІ в. за българския цар Волег.

В рода на поп Йовчо Попниколов (1786-1855) се е съхранявал уникален летопис, според който още през ІІ в. от н.е. българите са воювали с римския император Траян (98-117) .


„Прогнаны быша болгары от Траiана римскаго, паки возвратиша ся в лето 489 и имаше предводителя Бориса…“
Годината 489/490, която летописа на поп Йовчо визира като начало на българското нашествие на юг от Дунав, удивително точно съвпада с едно допълнение в българския превод от ХІV в. на Манасиевата хроника: „ При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г. ".
Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника... (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123 ).
Нещо повече, поп Йовчо дава сведение за български цар Волег към 502 г. То съвпада с данните от хрониката на Йоан Малала (преведена на български още през Х в.) за хунския цар Влах (Балах, Балаш, Балас), чиято съпруга към 527 г. е вече била вдовица.

В арменската история от V в. на Елише присъства една интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.

Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани…” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан?

За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, както посочихме, пише и в хрониката на Йоан Малала, в кн. ХVІІІ.

Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.

Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с човека, който след като убива персийския цар Пероз е начело на Персия в периода 484-488 г. и е известен от летописците от VІ в. на Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балас/Балаш”? 

Именно Балас е цар на Персия от 484 до 488 г., след като през 484 г. хуните убиват персийския цар Пероз (457-484)

Този Балас едно и също лице ли е с Волег, упоменат към 502 г. в летописа на поп Йовчо?


2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване