сряда, 20 май 2015 г.

Как кимерийците получиха имена „хуни“ и „българи“?

Теорията за кимерийския произход на българите е на Г.С.Раковски, затова й отделяме толкова време. Реабилитираме Раковски като историк, очернен от славистите. Ето: Българска старина, 1865, с. 200







Според асирийските клинописи кимерийците водят голяма война с Урарту през 714 г. пр.н.е. Тогава те нападат на юг, като преди това превземат Колхида.


 Държавата на кимерийците е наречена в асирийските клинописи „Гамирая“ и учените посочват, че тя се е намирала на север от Урарту и е  обхващала територията на дн. Северна Армения и южна Грузия, като вероятно е стигала северно чак до прочутия Кимерийски босфор, т.е. дн. Керченски провлак.
Предвид на това, че сведения за държава на кимерийците дава още Омир в „Одисеята“, писана ок. VІІІ в. пр.н.е., учените предполагат, че данни за съществуването на такава страна на изток над Колхида, той заема от древните легенди за аргонавтите.
Летописеца от VІ в. от н.е. Прокопий Кесарийски дава сведение, че хуните произхождат от кимерийците и имайки предвид, че основен съсед в Древния изток за тях е била държавата Урарту (самоназванието й е било „Бояни“), бе предположено, че е възможно именно урартите да са нарекли кимерийците с името „хуни“, по някакъв повод.
За целта бе необходимо да се обърнем към древно-източната история на Урарту (Бийан, Бунд, Ван) и да потърсим в асирийските и урартските клинописи отговор.


Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли, тук „ли“ е окончание) на Менуа, предишния цар.
 Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта-град "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в това селище какви са му на Аргишти? Явно не са му всичките деца, както посочи преди време и кимеролога-ветеран И.М.Дяконов...
Възможно е обаче да са му „подчинени“.
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартският език, освен семейно-родово значение, е имала и значение близко до „подчинен“, „зависим“… Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост.


Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата „зависимост, подчиненост“ (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. загубват войната с Лидия и се завръща на север през Урарту към своите владения, е възможно да са търсили подслон и сред урарти, т.е. били са в някаква зависимост от тях, както се намеква и в грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай“…

                                              Урартски шлем



Клинописите посочват, че между Урарту и Гамирая е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”, т.е. Гур. Още след 714 г. пр.н.е. тази област е била превзета от кимерийците, защото след VІ в. пр.н.е. те вече не нападат на юг оттам, а на север, през Кавказ, в скитските земи.

Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, А. Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език.

 Кимерийците стават известни с конната си армия, когато за първи път през 714 г. пр.н.е. нападат Урарту и почти 100 години са именно конен хегемон в предна и мала Азия. Побеждават Асирия, Фригия, Лидия. Превземат с конните си отряди и дружини редица градове на изток в Мидия и на запад в Йония.

Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.

Следователно името „бал/гар” вероятно е съставено от „бал” (скитско-осетинската дума за участници в конни военни походи) и от „Гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту, откъдето са идвали кимерийските конни отряди и са нападали на север от Кавказ  скитите след VІ в. пр.н.е.(?).

С други думи, името „хуни“ при кимерийците идва от урартския речник и със значението „зависими“ те създават един съюз, известен като хунски, но в който нито едно племе не се казва „хуни“. Етнос "хуни" няма и това става ясно от десетки летописци, които изброяват хунски племена и нито едно от тях не се казва "хуни".


Името „българи“ е дадено на кимерийците от скитите и е всъщност скитски превод на значението на името *gam-ir(а), което на ирански е значело „преден, подвижен конен отряд“, а на скитски е βαλος. 


Г.С.Раковски. Българска старина., 1865, с. 200


Дори през VІ в. от н.е. Прокопий Кесарийски дава сведение, че хуните наричат бойния си кон с името „балан“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар