четвъртък, 7 май 2015 г.

Османците завладяват България през 1462 г., според папски кустос от ХVІІІ в.!

Йосиф Симони Асемани (1687-1768) от 1739 г. е главен библиотекар (първи кустос)  на библиотеката на Ватикан. Това му дава възможност да напише няколко тома с проучвания по светска и църковна история.

Асемани е откривател на много ръкописи, между които и едно българско глаголическо евангелие, което се съхранява в библиотеката на Ватикан и е известно сред учените именно като „Асеманиевото евангелие“.

След 1750 г. Асемани издава 5 тома „Календари на вселенската църква“, в които дава много исторически сведения, включително и за българската история.
Изследователката на Асемани в България М. Кискинова посочва, че  сведенията при Асемани за българската история „сумарно обхващат около 500 страници, т.е. ако не беше пръсната в петте тома, на нея (т.е. на България - б.м.) би бил посветен един цял том (с. 36, Предговор. Календари на вселенската църква. С., 1987).“

Тези сведения за старите българи, все още не са проучени внимателно и отговорно от нашата историческа наука. Така например, Асемани проучва съчинението на сирийския арабоезичен географ от ХІV в. Ибн ал-Варди „Перлата от чудеса и уникалността на странните неща“ ( خريدة العجائب وفريدة الغرائب), а така също географската му карта, и „изнася северната граница на Дунавска България към пределите, владени някога от Кубратовите българи (с. 37, Предговор). 

     Дотам стига Дунавска България, според Асемани, на основата на географа Ибн ал-Варди.
Кискинова обаче смята, че географа е объркал Волжка България с Дунавска България (с. 37). Но това едва ли е възможно, понеже ал-Варди много ясно разграничава двете Българии. Например, за българите от гр. Булгар във Волжка България, той пише: „Постройките им наподобяват тези в Рум. Те са велик народ. Градът им се нарича Булгар. Това е голям град (Греков Б. Д., Калинин Н.Ф. Булгарское государство до монгольского завоевания // Материалы по истории Татарии. - Казань,  1948. - С. 153; Виж. също: Произведение ИБН Аль-Варди „Харидат Аль-Аджаиб и Фаридат Аль-Гараиб“; Ибрагимов А.В., Вестник КазНУ. Серия: филологическая. - 2011).
Много интересен момент в изследването на Асемани е този, че той не приключва българската история с падането на Видинското царство, а продължава да проучва съдбата на Влашко, което според него е продължило съпротивата срещу турците под управлението на потомците на Шишмановци, за каквито Асемани смята Мирча (Myrxas), Дракула (Dracules) и Влад (Bladus), до 1462 г. Иначе казано, Асемани вижда във Влашко не само васално подчинено на българите воеводство, което със завладяването на България от турците автоматично поема свой самостоятелен политически път, а го смята за органично цяло с България, управлявано от българи – потомци на последните български царе, станало последен стожер на българската политическа свобода (с. 42, Предговор).

Между другото, според Юрий Венелин (1802-1839), Асеневци именно от Влашко и Бесарабия подготвят освобождението на България от Византия през ХІІ в.
През 1840 г. Венелин издава „Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные Юрием Венелиным — Спб.: 1840 — /3/, XVI, 359, където в "О Княжестве Бесарабском вообще“, пише: "Бесарабия от древността обхваща цялата плоска страна, прилежаща към Дунав от север, от границите на Унгария до Галац и река Серета (северния ръкав на Дунав – бел. К.М.). Тя в ново време е преименувана на Влахия. Времето на първото образуване на това княжество под особено, собствено управление, е неизвестно, защото то се отнася към онази епоха, в която византийските летописи не прониквали на север от Дунав. Все пак, достоверно е, че това воеводство се е образувало във време на Българското царство и владенията му били не само тук, но и в Молдовия и Юго-източна Русия. Чак когато България от 1020 г. до 1185 г. била под властта на Византийската империя, тогава Бесарабия, заедно с Молдовската земя, останали независими. Именно от Бесарабия се организирали опити за освобождението на България от игото на гърците и едва последния опит на Бесарабските българи, под ръководството на Князете Асен и Петър, се увенчал с успех.


www.promacedonia.org/jchorb/jv/index.html
През 1844 г. и 1845 г. руснака Виктор Григорович посещава българските земи и изнася много ръкописи за Москва.


www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml
На 18 ноември 1846 г. българина д-р Селимски от Атина в писмо на гръцки език до Георги Золотович в Цариград, съобщава: „Един професор от Казанския университет, именуван Виктор Григорович, като обиколи нашето отечество, открил много важни неща: 1) книга, написана с най-стари букви, които употребявали нашите стари прадеди; 2) списък на царете, цариците и патриарсите ни, от които по-голямата част е била неизвестна досега; 3) саморъчно писмо на нашият патриарх до тамошния влашки княз, комуто се давало разрешение да се ръкоположи като влашки митрополит Арцесийски епископ; 4) патриархът писвал със зелено мастило; 5) книги палимпсеста, т. е. книги, от които изличавали старите букви и писвали нови. Това ставало от нямане на хартия ; 6) гръцко евангелие, написано с кирилица, от което се разбира, че гърците отдавна преследваха съществуванието на нашия народ” (Библ. д-р Иван Селимски, кн. ІІІ, р. 47, 48).

Не само влашката митрополия е била подчинена на българския патриарх, но Влахия, заедно с Молдова и Бесарабия, са били неразделни части от българското царство.

13 коментара:

  1. Сърбия пада под османско робство през 1427 г. Константинопол през 1453, Босна през 1463 г., Албания през 1466 г., а Черна Гора през 1499. Руснаците ли създадоха мита за покорената през 1393 г. България и защо го създадоха?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-Н Милчев, не руснаците създадоха мита, че България е паднала под турско робство 1393 г. а фалшификаторите от школата на Златарски и Иречек.
      http://bgjournal.info/padaneto-na-balgariya-pod-tursko-robstvo-mistifikatsii-greshki-i-lazhi/
      Това е само една кратка статия а може още много да се пише.

      Изтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Абе с стига с рия руснаци,некой тръцне ,руснаците виновни,я се разрови малко в американската исрория,виш намери някои дедо на храстите или некуи черни сегашни,не можи да нема и на 100% са били у европа.намери прочети и пак сподели :),ако и тоа кументар исссстрият ясна е рабтата кой ти плаща

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво общо има тук американската история . Що да не е например историята на Бангладеж .

      Изтриване
  5. Няма стига с тия руснаци. Докато не се учи историята както е била преди 1944 няма стига.

    ОтговорИзтриване
  6. Не роптайте, Милчев не коментира от себе си, а дава данни. Не ни стигат 50 години ценз от Исак Паси и ДС, ами и сега пак умувате

    ОтговорИзтриване
  7. Юрий Венелин умира през 1839 г., така че не може да е издал той самия каквато и да е книга през 1840 г.

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  9. Търновското Царство става васално на турците в 1886г. В някои източници това е официалният край на второто българко царство. Все пак Иван Шишман продължава да се съпротивлява до падането на Никопол. Затова като акт на патриотизъм официалната история лансира 1393 - падането на столицата Търново като дата за падането на българската държава. Иван Срацимир е бил законният наследник на престола но Иван Александър се потдава на натиска на втората си жена Сара и слага на престола нейният син Шишман. Втората жена на царя няма правата на първата му жена, още по-малко върху наследството на престола. Това е една от основните причини за разпадането на търновското царство на малки деспотства. Иван Срацимир също приема васалството на турският султан. В 1396 той изколва турският гарнизон във Видин и се присъдинявя към кръстоносният поход на унгарският крал само за да се види изоставен сам срещу турците. На практика той не е бил ръкоположен за законен български владетел и наследник на трона на брат си Иван Шишман. Колкото до влашките княжества, Дракула, Цепеш и т. н. то връзката им с Българският трон като на московското княжество с византийския. Името България е носило големи политически дивиденти от времето на Симеон. Не случайно гръцките хроникьори наричат българите по времето на второто царство мизийци.
    По патриотични мотиви съм съгласен, че съпротивата на българите срещу османците е продължила до 1462-а но политически търновското царство престава да съществува в 1386 а фактически със смърта на Шишман в 1395.
    И престанете да правите от историята пропаганда! Това е приоритет на хора с тоталитарно мислене.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Защо падането на един град да е край, като пада Преслав на цар Петър, нямаме ли Охрид на цар Самуил? Или забравихте?

      Изтриване
  10. Да, и на мен ми се струва неправилно да се обяви за загинала държава, само защото е превзета столицата ѝ. Прав е авторът на статията да задава този въпрос. Нашата историческа наука някак неглижира териториите на Българското царство на север от Дунава. Явно ги е неглижирал и Симеон Велики, след като ги е оставил на произвола на чергаруващите народи от степите. Те постепенно са ги асимилирали и те са изгубени безвъзвратно за българската държава. Този процес започва още с покръстването при Борис. Вероятно там не са приели вярата на Империята - вековния враг на българите. И постепенно са отпаднали от приоритетите на Симеон, чийто поглед неистово и алчно е гледал все към Константинопол - той всячески се е стремял да стане владетел "на българи и ромеи" и е съсипал народа и страната с войни. А воеводствата на север от Дунава са оставени на прозивола на чергарските племена и са оцелявали, ккакто са могли.
    Но когато османците вилнеели в Мизия остатъците от царската фамилия са се молели за подслон в пределите на Дакия и са го получили - от "роднините" на север. За които най-после са се сетили, че съществуват. На шишмановия род дори да отредили една здрава крепост някъде в Трансилвания беше.
    Та така - авторът е прав. България я е имало още дълго след разгрома на търновци.

    ОтговорИзтриване