неделя, 8 февруари 2015 г.

Българските имена „Косан“, „Косара“ и едно сведение при Паисий Хилендарски.

 1.
Старото българско име „коса“ има две значения. Едното е същото, което на руски е „волосы“, а другото е свързано с „косач“, чиято форма е и думата „косар“ (виж. Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, С., 1941, с. 252).

„Косан“ (при всички форми на думата „коса“ ударението е все на втората гласна – б.м.), в този смисъл, е дума амбивалентна на „косар“(„косач“). Без „косар“ няма „косан“ и обратно - без косано, нямаме косач.
Ето защо името на дъщерята на цар Самуил (997-1014) „Косара“ (ж.р.)е свидетелство, че българите би трябвало да имат и амбивалетно име за м.р., т.е. „Косан“.
За мен този въпрос е важен, понеже при Паисий Хилендарски имаме сведение за български цар Косан, изписан от него като Касан.

Паисий буквално пише: „гърците от завист го нарекли Хасан Касан“(Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с. 177). Смисълът на това изречение, би могъл да е и, че гърците от завист са нарекли Касан с името Хасан.
При Мавро Орбини, откъдето черпи Паисий, сведението е за „Касан“(Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. С., 1983, с. 62), а не за „Хасан“.
И така, може да предположим, че Орбини прочита българското име Косан, което възприема за Касан и решава, че този български владетел е „неправилно наричан от гърците” (с. 61, 62) така, вследствие на което решава да го преименува на „Ясен Велики (с. 61)“.
Френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) прочитайки това име при Орбини, го променя на „Азанер (с.34).

А Паисий го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177).
 Интересно е, че български владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Аз първоначално се доверих на волжко-българското изписване в компилацията „Барадж тарих“ и предположих, че това име „Газ-ан“ е свързано с топонима „Гар/Гур”, който на арабски в „Джагфар тарих” се среща и като „Джураш” („г” на арабски е „дж”). Българското прозвище е „Гур/Гар”. В чувашкият език, приносител на който в Предкавказието са  савирите, които са приети от българите след 463/465 г.,  има ротацията r-z, вследствие на което „Гар” е ротирано в „Газ” и оттук води произхода си, както „Касан” (Орбини, Паисий), така и „Газан” (Барадж тарих), като флексията „ен, ан” е персийска.
Наистина „gaz” произхожда от „gar”, както още навремето обърна внимания Мар (Н. Я. Марр. Чуваши-яфетиды на Волге,Чебоксары:Чувашское государственное издательство, 1926, с.с. 3-74) обаче остава неясно защо това име ще трябва да е с чувашка форма? Освен това, при примера с „Джураш“, нямаме ротация при „r“ в „z“. И най-важно, името на волжко-българския град „Казан“, предполага, че правилната етимология е „кас/кос“, а не „гар/газ“.
И така, съществува ли българско мъжко име „Косан“, така както имаме женско „Косара“ и какъв е произхода на това българско име?
За щастие, славяните също са възприели българската дума „коса“, освен тяхната „волосы“, но с едно интересно значение, което съхранява древен спомен. На руски „коса“ е „нестрижени и заплетени косми“ (Ст. Младенов, цит. съч., с. 252).
Всъщност, в Именникът на българските владетели имаме необходимото ни сведение, от което ни става ясно, че иде реч за „чумбас“. „Тези пет княза управляваха княжеството оттатък Дунав 515 години с остригани глави“ (Иван Богданов. Именник на българските ханове. С., 1981, с.16).
Тоест, ако първоначалния смисъл на „коса“ е свързан с „остригани глави“, „чумбас”, „нестрижени и заплетени косми“, тогава имената „Косан“ и „Косара“, са свързани с културния подтекст на този вид прабългарски прически, който е несъмнено част от ритуал, защото самото владеене на петте княза оттатък Дунав в период от 515 г., се свързва не с друго, а с прическата, с това, че хората им са „косани“. А ритуалната страна, че са точно във вид „косани“, е свързана с „косар“, т.е. с господар, владетеля.
Сиреч, езическото името на дъщерята на Самуил, не значи нищо друго на български, освен „господарка“.
Имаме данни и за владетел Косан, който нарочно носи име, което е езическо, понеже оглавява бунт на езичници против юдейското хазарство.

Факсимилето е от Хрониката от Х в. на Симеон Логотет и Метафраст, преведена на български през ХІV в. и преписана през ХVІІ в. с молдовска езикова редакция.
         Косан е начело на езичниците „кабари“, за които пише в гл. 39 от „За устройство на империята” Константин Багрянородни. Те били причина, според него, да „избухне междуособна война” в Хазария, а по-късно напуснали каганата и отишли да живеят с маджарите на запад.
Когато цар Симеон през 894 г. напада Византия, заради преместването на българското тържище от Константинопол в Солун, василевса се обръща към Арпад и Косан, които са между Днепър и Днестър, и ги подкупва да нападнат Симеон.
Арпад, понеже е от рода Дуло (според Багрянородни негов баща е „Алмош”, под чието име основателно се посочва от редица изследователи, че това е същият владетел „Алмъс” на гр. Болгар, упоменат в „Рисала” на Ибн Фадлан към 921 г., когато посолството на Халифата го посещава) си е извоювал да бъде княз на маджарите и пробва с тях дали може да се засели на запад във Франкски земи, но среща съпротива.


Косан, също е българин, като Арпад, той оглавява кабарите, които отказват да приемат юдейството в каганата и отстояват старата вяра на българите в бог Кубар/Сувар/Сурва.
Арпад търси местоживелища на маджарите, а за Косан дунавско-българските владетели и българи, вече са християни и той, включвайки се към Арпад, не се тревожи, че ще атакуват християнина Симеон, така както преди се е бунтувал против юдеина-каган на Хазария.
Всъщност, когато Арпад и Косан нападат България през 895 г., при това по маршута на Аспарух (!), на нас ни става ясно, че проблемите с тържището и преместването му от Константинопол в Солун, са били просто инсценировка на василевса и неговия тъст Зауц. С нея те са искали да предизвикат Симеон да нападне към Константинопол  и да имат основание да подкупят маджарите на Арпад и кабарите на Косан, внушавайки им, че ще им помогнат от юг, ако те решат да заселят българска Добруджа и да създадат там държава.  Вероятно плана на Константинопол е съгласуван с Франкската империя, предвид на неколкократните опити на Арпад да се засели в Панония и притесненията от това за франките.
И така, старото българско име „Косан“ и неговата форма за ж.р. „Косара“, означава „господар/ка”, „владетел/ка“...

2.
Да се върнем към сведението на Паисий Хилендарски за българския владетел Косан.
Мавро Орбини първи се докосва към 1600 г. до някакъв сборник, от който научава за български цар, чието име било „Касан” (с.62). Орбини веднага решава, че той е „неправилно наричан от гърците” (с.61, 62) така и го прекръства на „Ясен Велики” (с.61). Орбини модифицира сведението така: „Той тръгнал срещу Гвалд Втори, арабски халиф, победил го и съсякал двадесет хиляди араби. И възвръщайки си към царството Армения и Медия, заслужено получил от император Лъв името цар” (с.62).
Пишейки хроника на българите, Орбини не е знаел очевидно кога е живял този български владетел и този Касан (Ясен) е вместен от него след Тервел, изключително прочут на запад с битката си срещу арабите край Константинопол през 717/718 г. Сиреч, Мавро Орбини просто е нагодил „Касан” към анти-арабската военна политика на Тервел.
И все пак, по-важното е друго. Около времето на „император Лъв” (ако това е Лъв І) „Армения и Медия” (т.е. Персоармения и Персия), са действително превзети през 484 г. А името „Гвалд” (с.62), което Орбини е превърнал в несъществуващ арабски халиф, учудващо съвпада с името „Кавад”, сина на победеният и убит през 484 г. персийски шахиншах Пероз.
Но Кавад и Пероз, както и Лъв І, са исторически фигури от V в., а не от VІІІ в.?
Още френския медиавист-византолог Шарл дю Канж (1610-1688) се усъмнява в съобщението на Мавро Орбини: „Азанер (така пък той нарича Ясен, Касан – бел.м.) наследил баща си Тервел, ако е истина това, което разказва Мавро Орбини” (с.34).
Паисий Хилендарски през 1762 г. в своята „История славянобългарска” компилира от Мавро Орбини. Паисий нарича този владетел „ пръв български цар” (с.178) и смята в унисон с Орбини, че гърците „от завист го нарекли Хасан, Касан” (с. 177). Той го именува „Асен Велики” и „Асен Първи” (с. 177). Освен това „Гвалд” (Орбини) при Паисий става „Кафила” (с. 177), а „император Лъв” (Орбини) е модифициран от Паисий на „Лъв Исавър” (с.177).
„Гърците от завист го нарекли Хасан Касан... Той превзел Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди...Нарекли го... пръв   български цар” (Паисий Хилендарски „История славянобългарска”, С., 1998, с.с.177, 178).
С развитието на историческата наука се изяснява, че Тервел не е наследен от Касан (Ясен, Азанер, Асен) и сведенията за този „първи български цар” при Мавро Орбини и Паисий Хилендарски потъват в забрава... Никой не си задава въпросът какво се крие зад тази информация. Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (разбирай: персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата,  поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. Хоните търпели това унижение 400 години и трупали омраза към масгутите, в чието обкръжение бил рода Дуло” (Джагфар тарих, С.,2005, с.15).
Интерес представлява чуждото знаме: „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”, което - ако вярваме на „Шах-наме” - е всъщност...древното персийското знаме.

„То знаме поднял он над головой, -
Оно казалось полною луной.
В цветные ленты кожу разубрал он,
И знаменем Кавы ее назвал он.”
(Фирдоуси. Шах-наме, М., 1972, с. 51).
 
Сведението на Фирдоуси не се отнася до Касан/Газан, а е описание на древния персийски флаг...
Каква загадка се крие в българските източници?
Ако рода Дуло е бил 400 години в чуждо обкръжение и знамето е на Персия, очевидно не става дума за такава хиперболизирана цифра 400? Може би става дума за 4 години?
Персия на Пероз е превзета през 484 г. Хунския цар, който превзема Персия, според летописа от 517 г. на Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.
„Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.м.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него  имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (Кавад след като се възкачва през 488 г. на трона на Персия, избягва от трона при сестра си през 496 г. – бел.м.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя [на хуните] и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV). Тоест, Персия, която след 496 г. е узурпирана от жреците, аристократите и брат му Замашп...
Според Прокопий, Персия е била „две години” под властта на превзелите я през 484 г. „варвари”: „две години се намираха персите под властта на тези варвари”.
През 488 г., т.е. точно 4 години след превземането на Персия от хуните, на трона е издигнат Кавад (чието име Гвалд, срещаме при Орбини, но посочен като арабски халиф, какъвто не съществува).
През тези 4 години, т.е. от 484 до 488 г., цар на Персия е някакъв Балас.
В арменската история от V в. на Елише присъства една  интерполация, съгласно която „хон Херан”, след като станал „цар на Баласакан” (в персийските надписи Баласакан е до Кавказка Албания и дербендската врата на Кавказ), превзел персийската земя до гръцките граници.
 „Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).
Да не би този „хон Херан” да е имал прозвище „Балас”, след като е нападнал Персия от Баласакан? Или „Бал”? Теофан пише: „а цар сложили Влас, сиреч Вал” (5968).

           Бал е "господар" в семитските езици...
За хунски цар в Предкавказието, чието име е „Балах” и който към 527 г. е вече покойник, пише в хрониката на Йоан Малала, в кн. 18.  Според Йоан Малала, покойният мъж на хунската царица Воа (нарича я „предводителка”), се казвал „Влах”.
Дали упоменатият от Йоан Малала хун „Влах”, т.е. Балах, е едно и също лице с персийския цар в периода 484-488 г., известен при Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски като „Балаш/Балас”?
Ако жена му „Воа” е едно и също лице със сестрата на Кавад и е дъщерята на Пероз, за която се оженил „хунския цар” (Йешу Стилит) през 484 г., очевидно загадката ще бъде по-лесно решена.
Една от грешките на Прокопий е, че смята, че Кавад се жени за „сестра си Аспеведа”. Това по-късно, към началото на ІХ в., го повтаря и Теофан, заемайки сведението от Прокопий в своята хроника. Но все пак, благодарение на Прокопий, знаем името на сестрата на Кавад, макар че достоверен източник е Йешу Стилит и Агатий Миринейски, според които Кавад се жени не за своята сестра, а за дъщеря й (чийто вуйчо е) и за дъщерята на хунския цар.
„Аспа” е кон. Ако Воа е била „предвождаща” (Малала) на кон, заедно със съпруга си хунския цар Бал/Балас/Балах, очевидно, че „Аспеведа” (Прокопий) и „Воа” (Малала), е едно и също лице...
Ако „хон Херон” (Елише) е „Балас” (Йешу Стилит, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Теофан), тогава той не само е превзел Персия и е „достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани” (Елише), но е и бил цар на Персия в периода от 484-488 г. През 488 г. се оттегля с Воа/Аспеведа на север от Кавказ и оставя на трона на Персия през 488 г. Кавад, сина на убития през 484 г. цар на Персия. Същият Кавад, който е брат на жена му.
Добре, но какво стана с „Касан” (Орбини, Паисий) и „Газан” (волжко-българската легенда)?
Очевидно, това българското прозвище на „хон Херан”. То е свързано с името „Косан“, за което стана дума в § 1.

Няма коментари:

Публикуване на коментар