На първо място, това е отъждествяването на династията на хуните Дуло с тюргешките родове „дулуси”, които участват в създаването на първият тюркски каганат.
Все едно Ирник (Ернак, третият син на Атила) от V в. от н.е., упоменат в „Именника на българските канове”, е отишъл в Средна Азия и е станал тюргеш?
Плетньова дори смята, че „рода Дуло (Дулу) в Тюрския каганат се борил за власт с управляващият род Ашина” (гл. 2, Хазары, М., 1976).
През 1937 г. М. И. Артамонов издава „Очерки древнейшей истории хазар”. Това е по времето, когато Н.Я.Мар разработва хипотеза за произхода на българи и чуваши от Месопотамия. Под егидата на Мар, младият Артамонов пише, че Кубратова България не е вече „раздробена от хуно-български племена”, а е „държава”.
През 1950 г. обаче лично Сталин във в. „Правда” посмъртно развенчава теориите на Н.Я.Марр. Езиковедският яфетизъм на Н.Я.Марр наистина има своите слаби страни, но за съжаление, – нещо характерно за тоталитарно общество - заедно с езиковедските изследвания на Н. Я. Мар е натирена и „българската предистория”, която е изпратена от съветските идеолози в планината Алтай.
А. П. Новоселцев в „Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа” (М., 1990) повтаря след Плетньова, че Велика България (VІІ в.) не е била истинска държава, а някакво обединение на номадски племена. Те били „племенно-родови обединения”. Същото е мнението и на Плетньова, наричайки държавата на Кубрат с дефиницията „самостоятелно обединение” (гл. 2).
Това да се твърди, че Велика България не е била „държава” става догма, спусната от Москва, пред която и български учени като проф. Рашев и проф. Ив. Добрев чинопреклонно се подчиняват, налагайки си „автоцензура” да не пишат за държава Велика България на Кубрат…
Нали разбирате, че няма как българите да са тюрки от Алтай, щом през 555 г., в която се появяват за първи път на запад от Волга тюрките на Истеми, българите вече имат построени градове ???
.jpeg)
.jpeg)
