вторник, 23 април 2013 г.

Финикия, която занесе хуритско-урартската култура в Европа.


      През ІІ-І в.в.  пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. 

         В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.



       „Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.



       Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.


урартска писменост

       Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби (en.wikipedia.org/wiki/Kumarbi), както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия... Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).



         Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.
        bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8
      Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.
       Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към VІ в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на ХХ в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.

      Урарти (бояни) и кимерийци (протобългари) създават синтез от VІ в. пр.н.е. до края на ІV в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места (гавара Утиг, оттук термина при Прокопий в VІ в. за българите, като "утигури") да дойдат иберите.
знакът IYI, олицетворяващ бичата глава
      След това пост-урарти и пост-кимерийци се преместват на север от Кавказ.
        От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние..
От финикийците древните гърци (а чрез тях и всички европейци) получават знанията за производството на стъкло и обработката на слонова кост, приемат азбуката, създаването на авторска литература, паричните знаци, някои научни постижения (т.нар. „питагорова теорема“), философски възгледи (в Милетската философска школа), издигането на храмове, храмовите статуи, изгарянето на благоухания в религиозните церемонии, много елементи в религиозните и митичните вярвания. Финикийски религиозни представи оказват съществено влияние върху цели култове (култа към Кабирите) или религиозни учения (Орфизъм,Питагорейство). Вероятно под финикийско влияние в древна Гърция възниква нова форма на държавност, градът-държава —полисът.
       

Няма коментари:

Публикуване на коментар