сряда, 24 април 2013 г.

Два приноса в кимерологията. Bulgarian historical project Κιμμέριοι / KUR Gamir (ra)




 
     Ще дадем два примера, които са във връзка с бурно развиващата се напоследък в историческа наука дисциплина  „Кимерология“. 
    Явно прав се оказа ветерана И.М.Дяконов, който преди няколко години предрече, че кимерологията я чака такъв научен бум, какъвто преди стотина години сполетя египтологията.



                Първият пример се свежда до това, че преди нас  -  letopisec.blog.bg/history/2012/02/08/kyde-e-bil-kimeriiskiiat-grad-harcalas-frigi-i-mizi-syiuznic.897900 - не бе локализирано мястото на кимерийския град Харцалас. 
                    В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Н. Медведская пише: 
                    „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]“ history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

   

                И.Н. Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...books.google.fr/books

           Следователно, нито големият кимеролог Аскольд Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито И.Н.Медведская знаят къде е...
         В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)
                И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...



           
                      Вторият пример, на който искаме да обърнем внимание е къде е била местността Гуриана, която е била между Урарту и държавата Гамирая ( акадското „KURGamir (ra)”)?
                 Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: 
            "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз  обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки.
                               Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.  
         
              Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.
          
Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел. letopisec), с която е граничила  територията  населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту." history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html


            И така, споровете са къде е била Гуриана, но както и във връзка с град Харцелас, така и тук, учените, специалисти по Древен Изток, изобщо не предполагат, че могат да потърсят помощ от късно-античен текст.

             През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд  "
За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише:
 
„Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“

 
       Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т.е. Иванчик е почти прав сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни...


      
         Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: "В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." (Войната с готите, кн.ІV.5).

Няма коментари:

Публикуване на коментар