понеделник, 23 март 2015 г.

Св. Климент Български. 1150 г. ОТ Покръстването НА Българите.

Според А. Теодоров-Балан (Свети Климентъ Охридски въ книжевния поменъ и въ научното дирене, С. 1919) този велик български светец никога не е бил забравян от българския народ. Още Асеманиевото глаголическо евангелие от края на Х в. упоменава, че Климент е канонизиран за светец и деня му се чества на 27 юли, заедно с деня на Св. Пантелеймон.

Благодаря за иконата на Свещеник Михаил Тенев Михалев
През 1018 г. византийският император Василий Българоубиец, който завоюва България, превръща Българската патриаршия в Охрид в архиепископия, но запазва името й, дори разширява диоцеза й. Причината е, не обич от страна на Българоубиеца към българското име на архиепископията, а понеже тя е канонично утвърдена от Константинополския църковен събор от 870 г., когато по искане на българския владетел Борис І илирийския диоцез е преименуван на Българска архиепископия.
Дали Климент е починал на 27 юли 916 г. и защо днес се почита на 25 ноември от Църквата? Балан смята, че първия помен на 27 юли очевидно е свързан с манастира на Св. Климент, който се е казвал Св. Пантелеймон и че втория помен на 25 ноември е очевидно правилния, тъй като тогава се чества и римския папа Климент І, чиито мощи Св. Кирил донася от Херсон в Рим. Вероятно, допуска П.Й.Шафарик, самият Климент Охридски е взел монашеското си име по това на римския папа Св. Климент І.
Един от хората, който се е интересувал от старата българска литература, когато тя е била почти неизвестна за учения свят, е княз Михаил Андреевич Оболенски (1805-1873). Той от 1832 г. оглавява Московския главен архив и открива за науката „Симеоновият сборник“, който по времето на княз Святослав Ярославевич (1073-1076), е наречен «Изборник князя Святослава 1073 года».
          Повече за княз Оболенски виж при talasin.blog.bg/
В своя дом Оболенски среща по-младия си сътрудник Вукол Михайлович Ундолски с известния професор М.П.Погодин. Причината да направи Оболенски тази среща е, че през 1842 г. Ундолски разказвал пред своя началник в Московския главен архив за някакъв много известен стар книжовник Климент, за който учените не знаели подробности.


Вукол Михайлович Ундолски (1816-1864)
Ундолски завършил Московската духовна академия и бил допуснат в библиотеката на Троицко-Сергеевската лавра, където през 1840 г. открил в един пергаментов сборник от ХІІ в. три слова на неизвестния старобългарски книжовник Климент. Той обаче не посмял да разгласи откритието си.
През 1842 г. Ундолски става чиновник в Главния московски архив към Министерството на външните работи и запознал своя началник княз Оболенски с находката си. По същото време се разчуло в научните среди, че  П. Шафарик от Прага бил писал до проф. Погодин, че търси произведения на един ученик на Св.Св. Кирил и Методий, който се е казвал Климент и го питал дали не го е срещал сред руските архиви.
През края на март 1843 г. княз Оболенски среща проф. Погодин с Ундолски. Погодин останал много доволен от откритието и в сп. „Московитянин“ разгласил какво търси Шафарик, но не съобщил за находките на Ундолски.
А какво всъщност открил Ундолски?
В пергаментовия ръкопис от ХІІ в. на Троицко-Сергеевската лавра той открил три ръкописа за уреждане на празници от Климент, когото свързал с един от учениците на Кирил и Методий, за който ученик Климент в житието му от Теофилакт се говори как е писал именно такива слова за празници.
През 1885 г.Димитър Матов (1864-1896) под ръководството на Марин Дринов превежда обширното житие на Св. Климент от Теофилакт. Публикувано е същата година. В предговора Марин Дринов отбелязва, че превода е по-добър от руският на проф. Менщиков.
ia601406.us.archive.org/27/items/zhivotopisnasvk00theogoog/zhivotopisnasvk00theogoog.pdf
На 24 ноември 1845 г. Ундолски изнася пред Московското дружество за руска история и старини доклад  за старобългарския книжовник и епископ Климент: „Объ открытiи и изданiи творенiй Климента, епископа словенскомъ“.
След това ръкописи на Св. Климент откриват Шафарик, Погодин, Бодянски. През 1846 г. на урожай в Охрид отива В. Григорович, който изнамира жития на Св. Климент.
Старобългарският книжовник става известен на хуманитаристите в Европа.
Във „Военни известия, бр. 36 от 13.ІІ.1916, стр. 4: А. Страшимиров „При конницата“, се дават сведения как българите в Охрид посрещат освободителите си със Св. Климент на уста. Тогава полковник от щаба на българската войска, пише на Ив. Вазов: „ Отидохме с другарите в църквата на св. Климент и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена доближи до нас и каза: - Госпоине, Златниот ви донесе, за да ни куртулисате от проклети сърби. Ние се на него се молим“
По този повод Ив. Вазов написва стихотворението „Свети Клименте“.
„Свети Клименте, божи светителю,
моли бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.
……………………………………
Свети Клименте, ний те обичаме!
Ти си българин, ти наш си светец:
в скръб, неволи към теб само тичаме
свещи палим пред твоя венец.
…………………………………………
Помогни ни – велик в небесата си!
Помогни ни, о душе блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!“

Литература:
А. Теодоров-Балан. Свети Климентъ Охридски въ книжевния поменъ и въ научното дирене, С. 1919

Няма коментари:

Публикуване на коментар