сряда, 28 януари 2015 г.

Хунското кралство.

  Хунската столица гр. Боспор израства върху стария полис Пантикапей и има за цел същата стратегическа позиция, която наблюдаваме при издигането и освещаването през 330 година на стария град Византион в новия Рим, Константинопол.

          Гр. Пантикапея/Боспор/Керч
      Хунската държавна организация заема римската идея за федератите, но и придава друг смисъл. Разказа на Приск за царят на хуните Руа започва с важното съобщение, че той изисква от Римската империя в началото на V век да му бъдат върнати няколко племена, които са били негови федерати и които са дизертирали при римляните с молба да станат техни.

          За Рим, независимо дали става дума за западната или източната части на империята, федератите са варвари, които идват при Рим, молят за земя и се включват в селския и военния живот на империята. Тоест, федеративния принцип е в някаква степен позиционен и изчакващ, Рим не тръгва да събира федерати. Те тропат на вратата.

         За хунската държава федератите са племената, които хунската армия превзема. Това е активен принцип.

        Амиан посочва последния кавказки елемент от военната дейност на хуните, преди те да тръгнат на запад от река Дон. С победата над аланите и превръщането им във федерати, хунската държава завършва един етап от своето формирование, който тече от около 165 година от н.е.
       Това вече е обединена предкавказка държава, начело на която стои един владетел. Хунския съюз е от хетерогенни етноси, но вече е излъчил династия, която претендира за имперски статут, не по-различен от този на сасанидската династия.
        Планът на хуните да тръгнат към Европа и Рим не е чужд по тези боспорско-кавказки места, където в края на старата ера е проведен последния опит на понтийския цар Митридат да обедини предкавказките племена с идеята да се превземе италийската земя и Рим, като се изостави малоазиатския маршрут и се тръгне северно на Черно море.
        В очите на Амиан хуните вече са един народ, който се простира от Азовско море (Меотида) до северния Океан (северното Прикаспие).
       Аланите са последния народ в Кавказ, който е около дербентския проход (наричан „Аланска врата”) и тяхното превземане цели предкавказката хунска държава да има монопол над този най-важен и единствен път между земите на юг от Кавказ и тези на север от планината.

            Овладяването на дербентския проход, откъдето хуните свободно ще минат по-късно през 395 година, е последния елемент от завършването на предкавказката хунска държава.
               Избирането за столица на град като Боспор пък, който изцяло копира стратегическото разположение на Новия Рим на тракийския босфор, е свидетелство, че Рим, зает от векове с традиционния си противник Персия, е пропуснал да разбере, че в Предкавказието се е формирала нова геополитическа сила.
               Оттук и всеобщото учудване за тяхната поява, след като само за няколко години стигат до римската провинция Панония.
                   Кои са, откъде са ?
          Йероним смята, че те са призлезли като от кошер от меотийските земи.
            Йордан пише басни, готите изгонили едни вещици и зли духове се съвокупили с тях, така се родил хунския народ.
               През ІV век ритора и историка от Сарди, Евнапий, решава да напише „История на хуните”. От нея е съхранен само предговора. Евнапий отбелязва, че е ползвал древни автори и дал свои сведения. Той нарича всички народи, които хуните превземат на запад от Дон „скитски”, но не казва, че те са скити.
          През V век Приск Панийски отбелязва, че цяла Скития е превзета от хуните и не се притеснява поради това да ги нарича „скити”, между другото той прави разлика между скитски, хунски, готски, латински и гръцки езици, които са се употребявали в обширната хунска империя към 448 година.
            През VІ век Прокопий Кесарийски уточнява, че утигите, които са хуни, произхождат от кимерийците. Едва тогава за първи път е косвено посочено, че хунския феномен е свързан със стария кимерийски географски ареал, култура и цивилизация. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар