НАЙ-ВАЖНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПОМАЦИТЕ СА БЪЛГАРИ Е ТЕХНИЯТ
БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР, СЪБРАН ВЪВ "ВЕДА СЛОВЕНА".
ЗАЩО И КАК БЕ
ИЗФАБРИКУВАНА ЛЪЖАТА, ЧЕ "ВЕДА СЛОВЕНА" Е ФАЛШИФИКАТ?
Един от защитниците на автентичността на народните песни във
„Веда Словена”, е литературният критик Кръстьо Куюмджиев, който в книгата си
„Словото - творец” (С., 1989, с. 63 - 114) написва специална студия: „Милион
въпроси”.
Има и други адепти на автентичността, но ние тук ще се спрем
единствено на Куюмджиев. Той обръща внимание на следният факт: „Приказките,
записани от Гологанов, са истински и неподправени и представляват голям принос
в славянския фолклор. Защо? Защото са издадени от Чешката академия на науките
през 1932 г. под редакцията на П. Лавров и И. Поливка. Това вече е щемпел за
автентичност. А защо „мошеникът” Гологанов песните съчинява, а приказките
добросъвестно записва от народа, това умът (...) не може да го побере” (с. 96).
Куюмджиев се заема да проследи как се заражда
"теорията" на Шишманов и Арнаудов за това, че „Веда Словена” е
фалшификат и я преразказва в пародиен стил:
„Да се върнем отново на логиката на Ив. Шишманов и М.
Арнаудов: Екзалтираният антиквар Ст. Веркович тръгва на лов за доисторически
песни. Той направо знае какво иска и го заявява открито. Поради тая причина
учените го изключват като фалшификатор. Случаят го среща с крушевския даскал
Иван Гологанов, който се наема да му помага при търсене на песните срещу
заплащане. Хитрият даскал вижда колко е наивен Веркович и започва да фабрикува
народни песни. В скоро време се трупат цели грамади от ръкописи. Наивният
Веркович изпраща по един екземпляр на Янко Шафарик в Белград и наивният Шафарик
се връзва и той. За тия песни започва да се говори в учения свят. Френското
министерство на просветата изпраща Албер Дюмон в Белград да провери песните.
Наивният Дюмон също се връзва и изпраща възторжен доклад до министерството. По
това време става френско-пруската война и едва след нейното завършване
министерството, страхувайки се все пак от мистификации, наново изпраща човек да
се увери на място как стоят нещата. Август Дозон пристига в Серес и се среща с
Веркович. Запознава се със сбирката и със самия Гологанов. Гологанов му довежда
певец, който му изпял ведическа песен. Наивният Дозон и той пада в капана.
Изпраща доклад, в който поставя песните извън всяко съмнение. „Загубеният
даскал” вече върти на пръста си цяла редица от наивници и ахмаци, кой от кой по
учен, ама на, будали.
През 1874 г. първият том от сборника на Веркович излиза в
Белград. Ученият свят вече може да се запознае с част от сбирката. Но ученият
свят се оказва и той наивен. Наивният поляк Ал. Ходько пише възторжено за
откритието на Веркович. Гологанов разбира, че работата става дебела и всеки
момент може да го разобличат. Но продължава да съчинява все нови и нови песни,
той е просто неизтощим, фантазията му се оказва бездънна и купищата с ръкописи
нарастват застрашително.
Най-после един трезв глас. В реферат, изнесен в Чешката
академия на науките, Йозеф Иречек „разобличава” Раковски, Милоевич и Веркович -
във фалшификация на народното творчество. Видяхме, че цялата му аргументация се
състои във въпроса - как е възможно това? Но Луи Леже веднага го превежда на
френски и пише статия срещу Веркович, в която заявява, че тия на него не му
минават, виждал е и други мистификации, не се безпокойте, виждал е.
Но тия трезви гласове не правят никакво впечатление на
ученият свят. Продължават да пишат за „Веда Словена” солидни учени - Вс. Милер,
Л. Гайтлер, Филгиер, Л.Подхорски от Клаузенбургският университет, който вижда
във „Веда Словена” паметници от каменния век, а проф. Хуго Мелзл смята, че в
песента за Вълкана има реминисценции от преданието за потопа. Тук вече иначе
сдържаният Шишманов не може да скрие иронията си. А е толкова ясно, че в тая
песен се съдържа именно спомен за някаква планетарна катастрофа.
Не стига това, но още един наивник. Професорът от Казанския
университет В. Качановски се надига от далечна Русия и пристига внезапно на 27
декември 1883 г. при Гологанов в Крушево, където записва от местни хора песни,
и се уверява, че наистина „Веда Словена” е съставена от песни, които се пеят от
народа. Как е успял хитрият Гологанов да преметне и тоя наивник, не се знае, но
фактът си остава факт.
Наистина събират се много наивници! Тоя демоничен даскал ги
разиграва като маймуни и тайно им се смее. Как си го обясняват това скептичните
Шишманов и Арнаудов? Обясненията за сполучливите анкети на Дозон, Качановски и
в. „Новини” са направо смехотворни. Едното е, че Гологанов специално „мущрувал”
срещу малко възнаграждение отделни помаци и ги е карал да пеят, когато дойдат
учените. А за анкетата на в. „Новини” ни се дава следното обяснение: певецът
Димо Ташков от с. Скребатно си е преписал песента за Юрфен юнак от „Веда
Словена”. Но тъй като той я пеел през 1869 г., т. е. пет години преди да е
излязло Белградското издание, то остава предположението, че я е преписал от
Московското издание на песента за Орфей от 1867 г. Да предположим, че тая
научна фантасмагория е самата истина, какво ли не става по тоя свят, едно научно
издание може да попадне в с. Скребатно, грамотният Димо Ташков я харесва,
преписва я и започва да я пее като народна песен. Добре, но „загубеният даскал”
(Гологанов - б. м.) няма хабер от стихотворна стъпка, от метрика, песните които
пише, нямат никакъв размер. Това го твърди М. Арнаудов през страница в своя
труд и няма как да не се съгласим с неговото твърдение. Остава да се запитаме -
как тия „мущрувани” помаци са пеели песните на Гологанов? Като оперни арии,
речетатив? Нали, за да се пее една песен, е необходим точно определен размер!
Ако Гологанов знаеше размера на песните, той нямаше да ги записва така
неграмотно. А певците, които са пеели пред Дозон и Качановски, са знаели
размера на песните.
Какво излиза? Излиза, че анкетите на Дозон, на Качановски и
в. „Новини” са дали положителни резултати, но Шишманов и Арнаудов не могат да
повярват на тоя факт, защото противоречи на техните теории.” (с. 91, 92, 93).
Ето по този начин през 1989 г. Кръстьо Куюмджиев е разказал
как две книги с автентичен български фолклор са забравени за повече от цяло
столетие от българската хуманитарна наука!
Стефан Веркович
| Роден: | 5 март 1821 Угляра, Османска империя |
|---|---|
| Починал: | 30 декември 1893 (на 72 години) София, България |
Няма коментари:
Публикуване на коментар