четвъртък, 23 май 2013 г.

КОИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ И ОТКЪДЕ ПРОИЗХОЖДАМЕ?


Пред бъдещите български историци предстои нелеката задача да се върнат към обективната научната проблематика за произхода на българите и тяхната антична и късно-антична история до 680 г.




            Що се отнася до онези, които твърдят, че сме траки или славяни, аз въобще не отричам, че по дунавските земи и на Балканският полуостров е имало траки, имало е и славяни...Преди това е имало и готи, явно много от тях са останали. Но нали говорим за създадената през 680 г. държава с името България?

             Готите създават няколко държави в Европа. И в Тулуза и в Италия, но само държавническият талант на Аспарух и Тервел е успял да създаде държава на юг от Дунав. Независимо от опитите на готските вождове от ІV в. до VІ в. Аларих, Атаулф, Гайна, Теодорих Триария, Теодорих Амал...готите не успяват никога да създадат своя устойчива държава на Балканите, а така много са искали. И явно неслучайно още историкът Касиодор през VІ в. носталгично решава да вмени, че миналото на старото тракийско племе гети е предистория на готите. Да се твърди днес, че сме по произход траки, означава, че историческата мисъл не е пораснала от времето на Касиодор, за когото готите са траки...Простоватият по-късен готски историк от VІ в. Йордан е бил поне простосърдечен, той добродушно преразказва готските легенди за произходът им от Скандинавия, но преписва от Касиодор и произходът им от траките-гети. За разлика от българите обаче, немците днес нямат шизофренична история за своя произход и въпреки, че е съблазнително да се изкарат древните траки-гети, обективно са написали, че произхождат от Скандинавия. А биха могли да кажат, че са траки, нали готите заселват земи на юг от Дунав още от 375 г. и чак към 484 г. напускат Балканите?
             Очевидно е, че много хора тълкуват етническата история или сталиниски, т.е. като единство на език и общество, или „арийски”, т.е. като кръвно родство, или пък териториално, много от днешните унгарци, понеже живеят по земите на стара хунска Панония, искат да се пишат даже в паспортите си хуни. Изобщо, добре би било онези, които пишат „кои сме българите” да ни запознават преди това с философията, която влагат в понятието за етност, на което вменяват единство от кръвно или глотогенетично (езиково-диахронно) естество. Раковски например е имал също страст към глотогенезата и дори търси някакъв български език „самскрит” (сам скрит), но е имал и уважение към летописите и когато хаджи Найден Йоанович от Пазарджик му даваавтентичен възрожденски ръкопис (най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ), намерен от него преди 1856 г. в Атон, където пише, че българите произхождат от кимерийци, Раковски добросъвестно го публикува през 1865 г. в „Българска старина” (книгата е издадена в Букурещ) и става първият български историк, който отстоява кимерийският произход на българите...

           Даже не е знаел за Прокопий Кесарийски, който още в VІ в. пръв пише за такъв произход, явно заемайки сведения и легенди от самите утигури (= българи), които са посещавали по съюзнически дела Юстиниан І в Константинопол.
           Учените днес признават деятелността на утигурите Грод и Синдалх, а кимерийската им генеалогия, разказана от Прокопий, пропускат...

8 коментара:

  1. В 632 г. Кубрат напуска Константинопол, завръща се в „българската част“ на Хаганата, вдига въстание срещу хагана, нанася му военно поражение и на практика обявява независима българска държава. Тази държава византийските хронисти наричат „Стара Велика България“.
    В постигането на прекрасна от гледна точка на геополитиката територия за държавата България се състои огромната историческа заслуга на кан Аспарух. Но не и в създаването на държавата България в 681 г. Това е заслуга на кан Кубрат, свършил това велико дело в 632 г. от Христа.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Г-н Тодоров, няма как да наричате хунската империя "хаганат", при условие, че каган/хаган е тюркски титул, станал известен едва към средата на VІ в., във връзка с прииждането за първи път на запад от Волга на тюрките на Истеми. Ако Атила е бил "хаган", това щеше да се знае, както през средата на VІ в. летописци като Менандър и Теофилакт Симоката, много добре знаят, че аварския вожд е "хаган"...Що се отнася до древна Велика България, създадена през 465 г. от Ирник, тя пада под тюркско владение към 555 г., но през 629 г. Орган и Кубрат я освобождават от тюркско иго...Това са факти, все пак

      Изтриване
  2. Няма как Кубрат да създаде нещо,което е съществувало по негово време.

    Чичо му Орган е приел престола на България като регент на младия владетел пратен в Константинопол като заложник на сключен договор.Това е постоянна практика на Римската империя и на държавните взаимоотношения по онова време.И Атил е бил в Рим,като престолонаследник на Донат изпратен от Чичо си Харатон с прозвището Руа(Риа-вледетел).

    Търсете образуването на България доста по назад.

    От времето на Кубрат е известен писмен договор между двете държави,с които Рим признава като равностоен партньор България.

    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, прав сте "древна Велика България" е създадена от Ирник през 465 г.

      Внимателният прочит на откъсите при Теофан и Никифор от ІХ в. за Велика България показват, че нито един от двамата не пише, че Кубрат е първият създател на държава с име Велика България.






      Никифор даже изрично отбелязва, че там „била разположена отдавна още така наричаната Велика България”, а Теофан я нарича „древната Велика България”.





      Подобни определения за старина не могат да бъдат прикачени към една страна, ако тя за пръв път се появява в епохата на византийският император Ираклий (610-641), ето защо и двамата летописци не отбелязват, че Кубрат е създателят на „древната Велика България”.





      Теофан и Никифор черпят данни от неизвестен източник от краят на VІІ в. (този извод днес е общоприет от учените), при това преписват буквално, което става ясно от сведението им, че Бат-Боян още плаща данък на хазарите. Последното е нормално за краят на VІІ в., но не и за ІХ в (?).





      За този неизвестен автор от края на VІІ в., няма как създадената от Кубрат държава в началото на VІІ в., да е „древна” („стара”) държава (?).







      Там била създадена, според Никифор някога „стара Велика България”.





      Там била, според Теофан, „древна Велика България”.





      Теофан, който е по-многословен от Никифор, пише, че хазарите превзели „Задпонтийска България”, а после я нарича „първа България”, явно имайки предвид от позицията на ІХ в., че Аспарух през 681 г. създава втора в Мизия (?).







      По-интересното в случая е, че той не нарича превзетата от хазарите българска държава към 669 г. „древна Велика България”, което ще рече, че под последната явно има предвид много по-стара страна от тази, която хазарите превземат (?).







      Теофан познава две Българии: „древна Велика България” (тук компилира от неизвестен източник от края на VІІ в.) и „Задпонтийска България” (така нарича превзета от хазарите Кубратова държава), последната пък, в сравнение с държавата на Аспарух именува и „първа България”.







      В началото на VІІ в. Орган и Кубрат създават наистина държава България, но тя е очевидно само приемник на традицията на тази „стара Велика България”, за която пишат Теофан и Никифор?





      Неизвестният източник от краят на VІІ в. на Теофан и Никифор не отбелязва Кубрат като първи създател на „древна Велика България”.





      Кой е създателят тогава на тази Велика България, която в очите на неизвестният летописец от последната четвърт на VІІ в. е била стара, древна страна?

      Изтриване
  3. Ако трябва да сме коректни, Ирник е ПРОДЪЛЖИТЕЛ, а не създател на нова държава, просто е променил владяните територии... И ако в Именника си е казано , че е създадена 165 г., не виждам какво има да го умуваме тоя въпрос ! Ако автора на Именника не е знаел, кога е създадена държавата, ние ли ще му кажем ;-) А от "ДТ" разбираме и от кого е създадена - от Агарджа ! Макар да има много оспорващи този документ, по същество самото му съдържание показва , че не е манипулиран в великоруска насока ( ами неговите данни противоречат на много постулати в руската история ). При това, "ДТ" дава просто и ясно обяснение на много загадки и противоречия от българската история.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това "ДТ" явно са нескопосаните писания на Нурутдинов от някакъв измислен Хон китаби и т.н.; Прокопий казва, че утигурите към 465 г. се върнали на старите си земи, на изток от Дон...Още през 555 г. Псевдо-Захарий Ритор пише, че българите имат градове на Кавказ...Така че старите български земи са там, където е кимерийския произход на българите и където според новите изследвания за кимерийците се сочи, че територията им е била от Дон до Колхида през VІІ в. пр.н.е.;

      Изтриване
    2. Бъдете етичен и не се изказвайте неподготвен - прочели сте тук там нещо - ние работим от 20 г. по най-старата история на България преди 681. Нурутдинов не само е уважаван учен, но и е единственият точен интерпретатор на "Джагфар Тарих" в резюме. А "Хон китаби" съществува - вероятно не владеете арабски и други източни езици..

      Изтриване
    3. Нурутдинов е племенник на Ибрахим Нихматулин, който съхранява в себе си до 1938 г. волжко-български ръкописен свод "Джагфар тарих", съдържащ стари исторически компилации за волжките българи, писани и преработвани от ХІІІ в. до ХVІІ в.


      Сеид Джагфар е историческа личност от ХVІІ в., когато възлага на секретаря си Бахши Иман да препише част от старите летописи на булгарите в общ свод.

      Ибрахим Нихматулин умира през 1941 г. във войната.

      Едва през 70-те години бабата на Нурутдинов му дава летописите. Те са на руски език.

      През 1938 г. има заповед от Сталин всички стари книги на арабица и латиница да се изземат от библиотеките, а който притежава ръкописи бил длъжен да ги предаде на НКВД, ако не съд и убийство. През същата година дългия дебат на каква азбука да пишат в СССР, т.е. на латиница или на кирилица, приключва в полза на кирилицата, независимо, че Луначарски е отстоявал, че латиницата е „пролетарския алфабет“. От 1938 г. започва чистка от обществени библиотеки на книги и от лични архиви на ръкописи, особено писани на арабица. По това време са убити много изтоковеди от НКВД.

      Нихматулин решава да преведе и препише свода на руски и през 1939 г. предава оригиналите на НКВД.

      През 70-те години Нурутдинов се опитва да привлече интереса към руските преписи, но не успява. По времето на Елцин ръкописа е издаден в Русия, той е само един том и е преведен през 2005 г. на български, под редакторството на проф. Пантев.

      Проблемът е, че Нурутдинов не смята за достойно, че е овъзмездил паметта на чичо си Ибрахим Нихматулин и започва да публикува собствени писания, представяйки ги за някакъв ръкопис "Хон Китаби" от Кул Гали, който също бил сред руските преводи на чичо му, но КГБ я откраднали от вилата на Нурутдинов (?).

      Така, преразказвайки по памет „Хон Китаби“ се родиха още 2 тома (а вече са май 8 или 9 тома) „булгарски летописи“, които са лично писателско дело на Нурутдинов, но които той представя като стари исторически хроники. Това писаческо менте на Нурутдинов обезсмисли делото на чичо му, понеже на всички е ясно, че нещо не е наред, а и стилистически Нурутдинов няма как да имитира старите хроники, да не говорим за съдържание…


      Ф.Г.-Х.Нурутдинов

      Последната книга от 2011 г. на Нурутдинов, пак някаква стара и изнамерена хроника (тарих), се казва "Болгар тарихи" и в нея Нурутдинов вече пее, по свирката на КГБ, че българите произхождат от тьорк, демек от траките. Тъжна работа…

      Между другото, сведенията в том 1 на „Джагфар тарих“ (той единствено е преведен на български), заслужават внимателно проучване и делото на Ибрахим Нихматулин, съхранил волжко-български средновековни компилации, трябва да бъде адмирирано. За съжаление, по-често се говори за Нурутдинов, отколкото за чичо му, истинският българин.

      След като се изчистят с време фалшификациите на Нурутдинов, „Джагфар тарих“ ще намери своето място в културната история на българите, така както и „Слово за Игор“ има такава сред руснаците, независимо, че също няма оригинали.

      Изтриване