сряда, 27 март 2013 г.

Сведения и карта на Кимерийско море !!!

                         Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”




МАRE CIMERICUM

на картата на Исидор Севилски (560-636)







На няколко места в своята „География” Страбон от І в. дава сведения за това как Омир е възприемал кимерийците: „Той е бил запознат с Кимерийския Босфор, след като е познавал кимерийците, и то не само по име, но ги е познавал отблизо. Някъде по негово време или малко по-рано те опустошили цялата страна, от Босфора до Йония” (Кн.І, гл.І.10).

    На друго място допълва отново: „знаейки за кимерийците, че обитават Кимерийския Боспор, мрачна страна на север, той 
(Омир)съвсем подходящо ги е пренесъл на мрачно място, в съседство с Хадес – място удобно за неговото творчество в описанието му на скитанията (на Одисей). Това, че ги е познавал разкриват и хронографите, като датират нахлуването на кимерийците малко преди Омир или по негово време”Кн.І, гл.ІІ.9).
Омир, който е живял в VІІІ в. пр.н.е., пише за кимерийците в „Одисеята” следното:

  „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
        Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
        Там кимерийски мъже населяват града и земята.
        Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
 Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”
 
Страбон разкрива още сведения за кимерийците. Тяхната инвазия и хегемония в предна Азия и  Мала Азия, е предизвикала доста трусове в държави като Урарту, Асирия, Фригия и Лидия. Кимерийците налагат своята военна воля над териториите на бъдеща Мидия, Мана, Киликия, Хубушкия, а на запад стигат до Палестина, Фригия, Йония.
Йонийците много мразели кимерийците, според Страбон. 

     Той пише, че Омир: „ги е поселил в съседство с царството на Хадес, макар и да го е направил навярно заради всеобщата омраза, изпитвана от йонийците по онова време към това племе, всъщност, както казват, тъкмо по времето на Омир или малко преди това, е станало кимерийското нашествие, което е стигнало чак до Еолида и Йония” 
(Кн.ІІІ, гл.ІІ,12).
Според Страбон, кимерийския цар „Лигдамид, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия” (Кн.І, гл.ІІІ,21).
Според Страбон (Кн.ХІІІ, гл.І.,8) за кимерийците са писали много автори, той изрежда Калин, Калистен и Деметрий Скепсийски. Последните дават сведение, че гр. Сарди е бил за първи път превзет от кимерийците и едва след това от други. Същото сведение дава през V в. пр.н.е. и Херодот.
Именно във връзка с данните на Калин и Архилох за кимерийците, Страбон заключава: „ Архилох е живял по-късно от Калин, понеже Калин дава сведение за по-ранно нападение на кимерийците” (Кн.ХІV, гл.І,40) и цитира Калин:
„Така настъпват сега страшните кимерийци...”
 

           
        В античната литература за кимерийците пишат Калин от VІІ в. пр.н.е., Херодот от V в. пр.н.е., Аристотел от ІV в. пр.н.е., Страбон от  І в. ...

              В късно-античната литература откриваме интересни сведения: според Орозий от V в. от н.е., морето от гр. Синоп до колхите-лази (т.е. юго-източната част на Черно море), се наричало „Кимерийско море”. Арменската история от V в. от н.е., приписвана на Тавстос Бузанд, пък упорито и последователно употребява топонима „Гамирка”, вм. „Кападокия”.
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.500384053328863.119256.100000718172940&type=1

                     Прокопий Кесарийски от VІ в. от н.е. дава данни, според които произходът на европейските хунски племена утигури и кутригури, е свързан с кимерийското минало. Прокопий съобщава за легендарни синове Утигур и Кутригур на кимерийския цар, които разделили бащиното наследство и образували две племена утигури и кутригури. В тази легенда прави впечатление, че кимерийското минало се възприема за общо от няколко предкавказки племена. В адигейските легенди, събрани през ХІХ в. от Шора Нугмов, също се забелязва подобна тенденция.

Павел Орозий (V век) в неговата „История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на няколко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на Черно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). Той пише: „Между колхите, които са над Кимерийското море и албаните, които живеят на Каспийското море, се издига планината Кавказ.”

През първата половина на ХІХ век българският възрожденски книгопродавец Хаджи Найден, който според акад.Никола Начов е родом до Пазарджик, посещава Атон и в един манастир, както уточнява през 1865 година Г.С.Раковски, открива ръкопис, в който има уникално сведение: българският народ, който е дошъл в древността на Балканският полуостров от Черно море и Волга „зваха се тамо Гимери и Кимери”.

           Раковски издава този ръкопис през 1865 година в книгата си "Българска старина" и съобщава, че му е даден през 1856 година в Белград от вече починалия към 1865 година „Хаджи Найдана книгопродавца”. 

 

Кимерийци



Хуни


Няма коментари:

Публикуване на коментар