Трубецкой развива идеята, че причината за безумната болшевишка революция в Русия от 1917 година не е само в Маркс, но и в цар Петър Първи, който пръв извършил реформи по западен образец.
П.Н.Савицкий, Н.С. Трубецкой, П.П. Сувчинский.
През 1920 година князът е емигрант в град София и именно тук създава основите на евразийската теория1.
Има два периода в руското минало, според идеите на княза, които винаги са били пренебрегвани от руската историческа наука и на тях се е гледало отрицателно, единствено защото са оказвали влияние на руската държавност и народопсихология от Изток, а не от Запад.
Първият период е домонголски, а вторият монголски.
Относно първият период Трубецкой издига тезата, че е необходимо да се преразгледа положителното влияние на домонголските държави Хазария и Волжко-камска България върху формирането през ІХ век на незначителната тогава варяжко-руска държава2.
На анти-етническият болшевишки интернационализъм, Трубецкой противопоставя своята „евразийска теория”.
През 1923 година Сталин забранява в своя прословут „Списък на народите, които живеят в СССР”, името „българин” и за да утвърди своята демографска политика дори през 1944 година изселва кримските българи. Последните, които всъщност са емигранти от началото на ХІХ век (1802 - 1806 г.г.) от Търново и Бесарабия, също са обезличени. Така, както през 1920 година са обезличени волжките българи от Казанската губерния, чрез създадената от Ленин и Сталин Автономна съветска социалистическа република Татария.
Безспорно евразийската теория на княз Трубецкой е интересна, защото несъмнено тя е част от общата теория за популационната еткспанзия на древните скити/тракопелазги/кимери и т.н. Според тази теория прародината на индоевропейците (днешните бели хора) е Балканският п-ов и оттук тръгва разселването на белия човек, когато първоначалната негова популация достига пределе на поемната способност на местообитанието. Това разселване, като естествен процес, и много бавно и вероятно е отнело десетки хилядолетия преди рпоследните негови вълни да достигнат западното крайбрежие на Тихия океан. Но следите от него са съхранени в много добро състояние по цялото протежение на тази част от Азия, която обхваща граничните зони с Европа (Уралските планини и териториите на запад от тях), целия Сибир, района на Алтайските планини и Северните окрайнини на днешна Монголия, земите на изток от Байкал и т.н. Или обобщено цяла Азия (без тундрата и полярните региони) на север, запад, юг и юго-запад от Хималайските планини.
ОтговорИзтриване