Кирил и Методий покръстили българите от Крим до Моравия, според Хенсхен от XVII в.

Св.Св. Кирил и Методий имат не само жития, писани на кирилица, но и такива, които са създадени на латиница. Двамата равноапостоли на българи и славяни, са почитани еднакво както от православната, така и от католическата църква.

      Паметник на светите братя Кирил и Методий в Плиска, издигнат през 2015 г. Автор: Бехчет Данаджъ

Godefridus Henschenius (1600-1682) е роден в нидерландския град Венрай, провинция Лимбург. След като става йезуит Хенсхен прегръща идеята на йезуита Боланд за издаване на житията на светците в свода Acta Sanctorum, чийто корпус успешно продължава след смъртта на Боланд.

Двете жития за Св.Св.Кирил и Методий в Acta Sanctorum са известни като Италианска и Моравска легенди.

В Моравското житие „първо се говори за покръстването на българите, после за покръстването на моравците”, отбелязва през XVIII в. наблюдателния  папски библиотекар Йосиф Симоний Асемани, който един век след Хенсхен посочва, че двамата братя са покръствали българи (Календари на вселенската църква. С., 1987, с. 77).

Асемани се опитва да докаже, че Кирил и Методий през 862 г. на път за Моравия са покръствали българи на Балканите.

Хенсхен обаче през XVII в. твърди нещо съвсем друго. Хенсхен е владеел гръцки и латински, бил е добър познавач на църковната и светска история. Той пише в Сommentarius §1. De Cyrillo et Methodio, num. 2. - Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, p. 13, coll. 1-2., че Кирил и Методий всъщност са покръстили „българите от Сарматия“.

В горепосоченото Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, на стр. 24, т.е. p. 24, col. 2, са поместени и църковни четения за Св.Св. Кирил и Методий, съхранени в стар ръкописен Оломоуцки бревиарий (т.е. от дн. Чехия – б.м.), в чието начало се потвърждават данните от Моравската легенда, че Кирил е покръствал българи преди моравските славяни:  „Блаженният Кирил, по народност грък, вещ в латинските и гръцките писания, след като българите повярвали [на проповедта му], започнал в името на Светата Троица и на неделимото Единство да проповядва вярата на Господа Наш Исуса Христа и сред народа на Моравия.“

Географското име Сарматия се отнася за две области: Азиатска Сарматия и Европейска Сарматия, като последната е наричана и Скития.

Късно-античният топоним Сарматия е много по-функционален от антично-гръцкият Скития, понеже в географското понятие „Сарматия” е влизало и Предкавказието. Територията на север от Кавказ, между Азовско море и Каспийско море (до устието на Волга), е късно-античното географско понятие Азиатска Сарматия.

Европейска Сарматия започва от Карпатите и свършва до устието на Дон в Азовско море. Тоест, очевидно, че при Хенсхен става дума за Европейска Сарматия, т.е. за територията от Крим до Моравия и Панония.

Западните граници на Хазария през 863 г. са около р. Днепър, докато териториите на „външните българи“ (арабските географи от Х в. наричат така онези българи, които не са поданици на Хазария), са били от Днепър до Панония. 

„Вътрешните българи” са били васали на Хазария. До 865 г. васалният административен център на българския род Дуло, е бил на Крим...

Константин Философ, когато отсяда няколко години преди това през 860 г. във византийския полис Херсон (дн. Севастопол), по време на своята хазарска мисия, е бил точно в този регион.

Ростислав от Моравия през 862 г. се обръща към византийския император Михаил, понеже „научил какво е било направено от Философа в страната на хазарите“ [първо житие при Хенсхен или Италианска легенда] и го моли „да изпрати в неговите земи такъв човек, който би могъл цялостно да запознае неговия народ с вярата…“ [пак там].

Между Моравия, която е до Панония и Хазария, която е  на изток от Днепър, не би могло да съществува никаква връзка, без българите. Или по-точно онези българи, за които пише през Х в. Константин Багрянородни и за които дава сведение през същия Х в. арабоезичния историк Ибн Рашдъ.

 „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите” , пише Ибн Рашдъ през Х в.

През IX в. горепосоченият „български Есгел” е между моравците на запад и хазарите на изток...

Тоест, ако Ростислав знае през 862 г. „какво е било направено от Философа в страната на хазарите“ [първо житие при Хенсхен или Италианска легенда], го знае от българи.

С позволението на цар Борис I ли Кирил и Методий през 863 г. са покръствали българи от Крим до Панония?

Да, понеже папа Николай І разбира за мисията на двамата братя в Моравия именно от цар Борис I.

Българската и моравската мисия на Кирил и Методий трае около четири години, т.е. от 862 до края на 866 г., когато папа Николай І ги вика в Рим, за да разбере какво проповядват.

Според папския библиотекар от ХVІІІ в. Асемани, папата разбрал за Кирил и Методи именно от българския княз. „Папа Николай [като] изпратил свои легати в България епископите Павел и Формоза, щом узнал, че Кирил и Методий в Моравия обучават техните деца на четмо и писмо, уреждат църковни служби и след като по този начин изтръгнали и унищожили всички плевели на пороците от това заразено поле, са започнали да засяват кълновете на Божието слово, твърде възрадван от това, което му било съобщено оттам (във всеки случай от изпратените в България легати), наредил с апостолическо послание да отидат при него“ (Асемани, с. 191).

Никак не е било сложно на учените да покажат кои българи са покръствали Кирил и Методий през 862-866 година, но това очевидно не се е връзвало с панславянската концепсия, че двамата братя не са български, а славянски равноапостоли (?).

Днес повече не може да мълчим, Кирил и Методий са първо български учители, а след това на славяните и неслучайно гърци са писали през XII в., че Методий е „първи епископ на българите”. Нашите учени не бива да проявяват скудоумие пред българската история в летописите.

 „Към средата на ХІІ в., по време, когато начело на Охридската архиепископия стоял вече не български духовник, а синът на севастократор Исак Комнин, Йоан Комнин, бил съставен само за Охридската архиепископия един списък, носещ обикновено името „Дюканжов списък“, понеже за първи път бил издаден от френския византолог Дюканж през ХVІІ в. Първата част на този списък е съставена по книжовни и устни предания, затова в него има известни пропуски и неточности. Втората част обаче е пълна и точна“ (ГИБИ, т. VІІ, 1968, с. 103).

Ето как е било!

Константин-Кирил Философ отива на мисия при хазарите през 860 г. и очевидно пътува с кораб до Херсон, дн. Севастопол на Крим. Там открива мощите на Св. Климент Римски и те са оставени в метрополната църква в Херсон. Провежда хазарската си мисия и се връща без мощи в Константинол.

Ростислав е моравския княз от 846 г., но чак през 862 г. е научен от българи как на Крим граматикът Константин-Кирил е обръщал поданици на Хазария в християнството. Тези кримски поданици на Хазария са също българи. Ростислав е научен да иска от византийския император Михаил човек като Константин в собствените си владения.

Ростислав се обърнал към императора, понеже „научил какво е било направено от Философа в страната на хазарите“ [първо житие при Хенсхен или Италианска легенда] и го моли „да изпрати в неговите земи такъв човек, който би могъл цялостно да запознае неговия народ с вярата…“ [пак там].

 Константин-Кирил и Методий отиват в Моравия, носейки светите мощи на Климент Римски. Тоест, те са пътували до Моравия не през държавата на цар Борис I, а пак с кораб от Константинопол до Херсон на Крим, откъдето взимат мощите на Св. Климент, т.е. още тогава са знаели, че ще бъдат викани в Рим. Сиреч, че цар Борис ще иска легати от папа Николай, че на тези легати ще им бъде казано за Кирил и Методий и чрез цар Борис папата ще разбере, че има някакви Кирил и Методий, които покръстват българи и славяни от Крим до Панония.

Папа Николай I няма сведение за двамата братя от немски латински духовници. Едва след 868 г., когато Методий се връща от Рим като епископ в Моравия, ръкоположен от папа Адриан II, започват интригите срещу него от латинските свещеници...

И така, какво ще направи папата през 866 г., като разбере от цар Борис за Кирил и Методий, които проповядват в негов диоцез? Ще ги викне на отчет в Рим. А те какво ще му занесат? Мощите на Св. Климент Римски, който е бил личен служител на  ап. Петър в Рим и от него е бил поставен за първи епископ на Рим. Около 100 г. при император Траян светеца е бил заточен в Херсон, където умира.

                                                   Св. Климент Римски

Ако вървим по следите на тези мощи, ще ни се изясни много...

От Херсон на път за Моравия Св. Кирил „първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия, носейки със себе си мощите на Св. Климент“.

Моравска легенда: „И така, като тръгнал [Кирил заедно с Методий], първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия, носейки със себе си мощите на Св. Климент“ (№ 4, Acta Sanctorum, Martin Tomus ІІ, ed. 2`, p. 23, col. 1).

Тоест, Св. Св. Кирил и Методий са покръстили „българите от Сарматия“, както правилно е предположил и написал още през ХVІІ в. Хенсхен…

С други думи, онези българи, които са обитавали по времето на Св. Св. Кирил и Методий територията между Крим, река Днепър и Моравското княжество.